Текст:
22 Светилникът на тялото е окото, цялото ти тяло ще бъде светло, 23 Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде пълно с тъмнина. е тъмнина, колко голяма е тъмнината! 24 Никой не може да служи на двама господари; или ще мрази единия, а ще обича другия, или ще се привърже към единия, а ще презира другия. Не можете да служите на Бога и на мамона. 25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, с какво ще се облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? 26 Вижте небесните птици: те нито сеят, нито жънат, нито събират в житници, но вашият небесен Отец ги храни. Не си ли по-добър от нея? 27 Кой от вас, като се грижи, може да прибави един лакът към ръста си? 28 Защо ви е грижа за облеклото? Помислете за полските кремове, как растат! Нито работиш, нито предеш. 29 Но казвам ви, дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. 30 Ако Бог така облича полската трева, която днес се намира, а утре се хвърля в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци? 31 И така, не се безпокойте и казвайте: Какво ще ядем? Или какво да пием? Или какво да носим? 32 Защото всички тези неща търсят народите. Защото вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. 33 Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави. 34 И така, не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден ще се тревожи за своето. Злото му е достатъчно днес.
الشرح – عن نشرة رعيتي:
В еврейската традиция окото е прагът към човешката морална и религиозна система. В древността се е смятало, че зрението възниква, когато лъч светлина излезе от окото и удари предмет. Тогава нещото става видимо. Простото око е окото, пълно със светлина, и то е отражение на светещото тяло, което показва човек, осветен от добродетел и праведност. Що се отнася до злото око, тъмното око улавя светлината и според еврейската традиция се отнася за егоистичен, злобен човек.
“لا يستطيع احدٌ ان يعبد ربين…” هذا صدى للوصية الاولى من العهد القديم ومفادها “الرب الهنا رب واحد، وتحب الرب الهك من كل قلبك ومن كل نفسك ومن كل فكرك ومن كل قدرتك” (تثنية 6: 4، مرقس 21: 29-30) “لا يكن لك آلهة اخرى امامي” (تثنية 5: 6). العبادة هي للإله الواحد الذي لا إله غيره وليس لما نصنعه من اوثان.
Идолите са обожествяване на нашите желания и влечения и са утвърждение на нашия авторитет. Парите са основният фактор за властта, така че богът е този, който ни улеснява да доминираме и поробваме другите. Това противоречи на християнското вярване, че абсолютната власт принадлежи единствено на Бог и Бог пожела да ни я разкрие чрез Своята любов, когато Самият Господ Исус Христос ни изкупи на кръста. Следователно, вкопчването в нашия собствен авторитет е пренебрежение към Божия авторитет и отхвърляне на божествената любов.
“لا تهتموا لأنفسكم…” لا تعني بالضرورة ان نكون لا مبالين بالمطلق ولكن تعني ان لا نحول اهتماماتنا اليومية الى هواجس تسيطر على حياتنا. يجب ان نعي ان اهتمامنا الاول هو في ملكوت الله وتوقنا الاساسي هو الى الحياة الالهية المُعلنة في هذا الملكوت. كلنا بلا استثناء مدعو الى هذه الحياة وقد حققها الرب يسوع المسيح للجميع بتجسده وحياته على الارض.
حاجتنا الاساسية هي الى الله، والله يسبغ علينا حاجاتنا الاخرى. من الواضح انه السبب الرئيسي لوجودنا وقد شاء لفائق محبته ان يجعل نفسه معنياً بأدق تفاصيل حياتنا كما يقول الرب يسوع “حتى شعور رؤوسكم جميعها محصاة” (متى 10 :30) وانجيل اليوم يأتي تأكيداً لمشيئة الله هذه كما يتضح من مَثَلي العصافير والزنابق.
كان العصفور ارخص سلعة في تلك الايام اذ ثمن العصفورين فلس واحد (متى 10 :29 ) والعصافير “لا تزرع ولا تحصد ولا تخزن في الاهراء” وبالرغم من هذا الله يقوتها “وواحد منها لا يسقط على الارض بدون علم الله” (متى 10: 29). اما الزنابق التي تعيش في البراري والتي تُطرح للنار عندما تيبس، فإن الله يعتني بها ويلبسها افضل مما كان يلبسه سليمان الملك الاعظم في تاريخ اليهود. لم يكن هذا الكلام غريباً عن سامعي الرب يسوع اذ يرد في كتاب الميشنا -وهو كتاب تفسير الاسفار المقدسة في العهد القديم – القول الآتي: “هل رأيتم حيواناً برياً او طيراً يمارس مهنة، وبالرغم من هذا يحصلون على حاجياتهم بترتيب”.
“هذا كله تطلبه الامم” ذلك لأن الحاجيات هي بالضبط فحوى طلبات الوثنيين من آلهتهم. يقول الفيلسوف الوثني شيشرون: “نحن لا نصلي الى الإله جوبيتر ليجعلنا صالحين ولكن ليعطينا الفوائد المادية، يجب ان نصلي للآلهة لتهبنا الثروات، اما الحكمة فيجب ان نكتسبها بانفسنا”.
يشدد الرب يسوع ان الله يهتم بأصاغر الامور ليظهر لنا ان الله “يعلم اننا نحتاج الى كل هذا” وليؤكد لنا ان الله شاء ان يكون شريكا لنا في معاناتنا مهما صغرت ومهما عظمت. هكذا ليس هذا النص الانجيلي دعوة الى الكسل بل هو دعوة الى الامتداد الى الله والى استنزال حياته الالهية في ثنايا حياتنا المفككة والمتناثرة حول الحاجات اليومية. هو دعوة الى اعادة الوحدة لكياننا الترابي بتوقنا الى الحياة الجديدة التي افاضها الرب يسوع المسيح بالخلاص الذي تممه بالصليب والقيامة من بين الاموات.
Това е основата, която ни помага да разберем думите на Исус да не се тревожим какво ядем или какво пием. Ако Бог е нашият Баща, това означава, че трябва да разчитаме на Него напълно, както малките деца разчитат на родителите си. Ние живеем в дома на нашия Отец и следователно нямаме нищо, нито трябва, нито искаме нещо, нито се нуждаем от нещо. Той ни дава това, което иска, защото като Баща, Той знае какво искаме повече от нас (Матей 7:7-11). Ако приемем Исус и вървим по неговия път, ние трябва да действаме така и първо да търсим Царството Божие, тоест Бог да бъде в действителност наш Господар и Баща, а Бог като Господар и Баща ни дава това, от което се нуждаем тъй като Той дава храна на птиците във въздуха и на полските лилии в дрехи.
Моят енорийски бюлетин
Неделя, 27 юни 1993 г
Брой 26
Вдъхновен от Библията
في الأحد الأول بعد العنصرة نقرأ في القداس قول يسوع: “مَن أحب أباً أو أمّا أكثر مني فلا يستحقني”، وأيضا: “كل من ترك بيوتا أو إخوة أو أخوات أو أباً أو أمّا أو امرأة أو أولاداً أو حقولا من أجل اسمي يأخذ مئة ضعف ويرث الحياة الأبدية”. نداء يسوع لنا هو أن نتبعه وحده، ولكي نتبعه يجب أن يحل هو في المرتبة الأولى في قلوبنا، لذلك يجب أن نترك كل شيء من أجله.
في الأحد الثاني بعد العنصرة يروي الانجيل دعوة التلاميذ الأوائل، ويرينا التطبيق العملي لِما طلبه يسوع في إنجيل الأحد السابق. كان يسوع على شاطئ بحيرة طبريا لما رأى سمعان وأندراوس أخاه يصطادان، فقال لهما: “اتبعاني”، “وللحال تركا شباكهما وتبعاه. بعد قليل التقى يسوع يعقوب ويوحنا وكانا يصطادان مع والدهما زبدى. فدعاهما يسوع وللحال تركا قاربهما وأباهما وتبعاه”. يطلب منا يسوع أحيانا أن نتخلّى عن عملنا، عن عدة الشغل، عن كل ما نملك. ترك التلاميذ أباهم ليتبعوا يسوع. يطلب يسوع أحيانا أن نتخلّى عن العلاقات العائلية والصداقات البشرية. هذا ليس أمرا سلبيا وحسب، الناحية الإيجابية فيه هي اتّباع المعلّم.
بعد ان طلب منا يسوع ان نترك كل اهتمام في الدنيا لنتبعه، نسأل: لكن كيف نعيش؟ يأتي الجواب في انجيل اليوم في الأحد الثالث بعد العنصرة: “لا تهتمّوا لحياتكم بما تأكلون وبما تشربون، ولا لأجسادكم بما تلبسون، أليست الحياة أفضل من الطعام والجسد أفضل من اللباس؟”. المطلوب اولاً توحيد حياتنا الداخلية: “إن كانت عينك بسيطة فجسدك كله يكون نيّراً”. “لا يقدر أحد أن يخدم سيدين، لذلك اقول لكم ان لا تهتموا بما تأكلون وبما تشربون…”. اذا كان أبوكم السماوي يُطعم طيور السماء ويُلبس زنابق الحقل .. كيف بالأحرى لا يهتم بحاجاتنا. يجب أن نفهم كلمات يسوع هذه بدقة وتمييز. يدعو الرب يسوع بعض الناس ليتبعوه بفقر مطلق. لكن معظم الناس لهم مسؤوليات عائلية واجتماعية وعليهم تأمين حاجاتهم بالعمل. الله لا يحاسبهم على ذلك، ويسمح ان ينتبهوا لحاجاتهم المادية وحاجات عائلاتهم. لكن الله يرفض البخل والتعلّق المفرط بالمال الذي يدل على عدم الإيمان. “أبوكم السماوي يعلم انكم تحتاجون الى هذه كلها، لكن اطلبوا اولا ملكوت الله وبره وكل هذه تزاد لكم”. من كانت دعوته التخلّي عن كل شيء، ومن كان له واجب تأمين معيشة عائلته، فليثق كلّ منهما بالله لأنه لن يترك احداً منهما. عليهما فقط ان يطلبا قبل كل شيء ملكوت الله وبرّه. أين نبحث عن ملكوت الله؟ في داخلنا، في قلوبنا وفي ضمائرنا وأيضا حولنا.
Двете основни идеи, които вземаме от днешното Евангелие, са: приоритетът на търсенето на Царството Божие и доверието в любовта на Отец по отношение на нуждите на живота.
Моят енорийски бюлетин
Неделя, 9 юли 2000 г
Брой 28
الشرح – عن نشرة مطرانية اللاذقية
Светилникът на тялото е окото: Отците и много съвременни учени вярват, че тук Исус има предвид ума, който е духовното око на човешката душа.
يقول القديس يوحنا الذهبي الفم: (كما أن العين في الجسد كذلك هو الذهن في النفس فإذا ما ُفسِدَ الذهن عن طريق استعباده للكنوز الأرضية عند ذلك تظلم النفس وتمرض).
Точно както здравето на физическото око помага на човек да различи правилния път, какво има в него и как да го следва с почтеност, това се случва и с душата, която, когато е изправена и върви в съответствие с божествените заповеди , тогава човешкият живот е в светлината.
Напротив, когато вътрешността на човек се отвърне от Бога и се вкопчи в покварения свят, той е изключен от греха до такава степен, че непрекъснато напредва към най-лошото, увличайки със себе си цялото човешко същество по пътя на унищожаване. В греха също има напредък, но към по-лошо, и това се случва, когато човек вече не помни Бог и се предава на желанията си, което увеличава дистанцията му от Бога към арената на покварата и смъртта.
Тук заключаваме, че необходимото условие за подчинение на Божията воля и за упование в Бога е чистотата на духовното око, тоест връщане на всяка стъпка, връщане на душата към Бога, защото така е възможно да се избяга от покварата и духовна слепота.
(لا يقدر أحد أن يخدم سيّدين – لأنه إمّا أن يبغض الواحد ويحب الآخر أو يلازم الواحد ويحتقر الآخر – لا تقدرون أن تخدموا الله والمال): هنا يعبّر يسوع بطريقة واضحة ومطلقة عن عدم إمكان الإنسان أن يخدم سيّدين كعبدٍ وفي الوقت نفسه، ويشرح بالتالي سبب هذه الاستحالة. والسبب لا يكمن فقط في طبيعة السيّدين القانونية أو في متطلباتهما، بل على الأخص في اختيار العبد الداخلي. سوف يشعر هذا العبد بضرورة تفضيل سيّد على آخر “محبّته له”، فيتحمّل نيره بلا تذمر، بينما يشعر بالازدراء نحو الآخر، ممّا يولِّد انفصاماً في موقفه الداخلي وفي تصرّفه الخارجي أيضاً، فلا يستطيع هكذا أن يستمرّ مقيّداً بمثل هذه العهود.
(لذلك أقول لكم: لا تهتموا لحياتكم بما تأكلون وبما تشربون، ولا لأجسادكم بما تلبسون. أليست الحياة أفضل من الطعام، والجسد أفضل من اللباس؟) (متى ٦:٢٥).
Хората се занимават с въпросите на живота, с храната и напитките, които осигуряват продължаването на живота, с облеклото, което запазва и разкрасява тялото. Но в екстаза на своите интереси те забравят, че животът не е равен на храната и че тялото не се поддържа само с дрехи.
Продължаването на живота не зависи от материални блага, които осигуряват нещо друго. Изправянето пред живота от тази човешка и материалистична гледна точка е вид невежество, вид липса на проста логика, защото пренебрегва божествения източник на живота. Само чрез прилепване към Бог - Който предполага вечна чистота на духовното око - човек може да се изправи пред живота по правилния начин, като по този начин се освободи от тревожната грижа за изкарването на прехраната.
(ولماذا تهتمّون باللباس. تأملوا زنابق الحقل كيف تنمو. لا تتعب ولا تغزل).
Ученикът на Учителя трябва да се отдаде напълно на Божията грижа и любов. Това се отнася по-специално за свободата от изискванията на живот в условията на тревожни и неотложни грижи и за възлагане на надежда и зависимост от Господ, който обича човечеството. Христовият ученик трябва непрекъснато да търси небесната родина, очаквайки с пълно желание вечното общение с триединния Бог. Така християнинът физически преминава през сегашното земно време, без да се тревожи за бъдещето, защото има пълно доверие в милостта и грижата на Небесния Отец.
Бюлетин на архиепископията на Латакия
10 / 7 / 2005
Номер: 28