انتشر منذ فترة في وسائل الإعلام كافّة مصطلح جديد هو لفظ “العولمة”، ورأينا الناس منقسمة بين مؤيّد ومعارض لها، وقد سقط منذ ثلاثة أسابيع قتيل في إحدى المظاهرات المناهضة للعولمة في مدينة جنوى الإيطاليّة. وصدر الكثير من الكتب والمقالات التي تناولت بالتحليل ظاهرة العولمة في ميادينها العديدة: السياسيّة والاقتصاديّة والتجاريّة والثقافيّة. فما المقصود بالعولمة؟ وهل ثمّة موقف مسيحيّ منها؟
نتج مفهوم “العولمة” من ازدهار وسائل الاتّصالات وتقنياتها وتطوّر المعلومات، بحيث أصبح العالم قريّة كبيرة واحدة. فوجود الإنترنت في أماكن العمل والسكن وضع الإنسان في تواصل دائم مع ما يحدث في أيّ بقعة من بقاع الأرض. هذا بالإضافة إلى أنّ انفتاح الحدود أمام التجارة الحرّة وتبادل السلع وتحوّل المجتمعات الإنسانيّة إلى مجتمعات استهلاكيّة، قد ساهمت كلّها في انتشار العولمة. فصرنا نرى مؤسّسات دوليّة (كالبنك الدوليّ ومنظّمة التجارة الدوليّة) وشركات عالميّة أقوى من الدول القائمة، إذ تفرض على هذه الدول، الفقيرة عموماً، سياستها الاقتصاديّة التي تتعارض مع مصلحة الفقراء، أي أغلبيّة أبناء البلد. البلد.
Второто определение на глобализацията е, че тя означава господство на един стил над всички въпроси на живота, идеи, търговия, икономически и потребителски обмен и политически системи. Няма място за разграничение, разнообразие и конструктивно различие, по-скоро има едностранен суверенитет над света във всички области. Най-опасният от тях обаче без съмнение е културният унилатерализъм, който се проявява под формата на господство на един стил и един модел над живота ни. Казваме, че този едностранчив подход е опасен, защото отрича особеностите, които отличават всеки индивид, народ или нация, и следователно не зачита уникалността на всяко човешко същество. По-скоро се стреми да накара цялото човечество да се държи според един модел във всички части на обитаемия свят, така че да яде едно ястие, да пие едно питие и да носи една униформа... Ето как глобализацията представлява опасност, тъй като прави всички хора идентични копия, без особен вкус, който да ги отличава един от друг.
След това трябва да се каже, че глобализацията, на ниво християнска вяра и поведение, има две страни: положителна, тъй като отваря полезни възможности за нас, и отрицателна, тъй като може да доведе до голяма човешка вреда. Положителният аспект е в инвестирането в модерни технологии (компютри, интернет и средства за предаване на информация) за разпространение на вярата, обмен на новини, повишаване на християнските и човешки ценности и тяхното излъчване в реалността на хората и нациите. В същия контекст е възможно да се възползваме от тези съвременни средства, за да предоставим възможност на всеки изследовател да влезе, докато седи на бюрото си в стаята си, във всички световни библиотеки, изследователски центрове, музеи и университети, ако желае да научават за науката и да печелят от нея. Глобализацията направи знанието достъпно за всеки, тъй като премахна разстоянията.
Църковни лидери и вярващи се обединяват, за да критикуват глобализацията с нейното монополно икономическо измерение, в което идеята за печалба и експлоатация надделява над идеята за социална справедливост. Те подчертават приоритета на човека, докато виждат, че движението на пазарната икономика, в противоречие с християнската мисъл, се грижи за потребителя и пренебрегва човека. Докато икономическата глобализация осигурява стандарта за успех и неуспех за оценка на всяка дейност, тогава всичко, което е успешно, е непременно добро, има друг стандарт в християнството, който е стандартът за добро и зло, и тогава не всичко, което е успешно, е непременно добро .
يشبّه الدكتور طارق متري (في مقالة له في كتاب “الدين والعولمة والتعدّديّة” الصادر عن مركز الدراسات المسيحيّة الإسلامية في جامعة البلمند) العولمة بروايتَي برج بابل والعنصرة الواردتين في الكتاب المقدّس، الأولى في العهد القديم (سفر التكوين 11: 1-9) والثانية في العهد الجديد (سفر أعمال الرسل 2: 1-11). تخبرنا رواية العنصرة أنّ الرسل المجتمعين في العلّيّة، بعد نزول الألسنة الناريّة على رؤوسهم، أصبحوا قادرين على إعلان بشارة يسوع السارّة إلى الأمم على اختلاف ثقافاتها ولغاتها من دون أن تشترط تجانسهم الثقافيّ، إنّها تخاطبهم بلغاتهم. ثمّ إنّ معجزة العنصرة لا تحلّ على أفراد منعزلين بل تتحقّق عند اجتماعهم، أي أنها فعل جماعيّ. البعد الكونيّ الواضح هنا ليس قائماً على سلطة أو مال أو صفقة أو ربح اقتصاديّ، بل هو قائم على التخاطب والتفاهم وإعلان بشرى المسيح السارّة للناس. من منظور العنصرة، إذاً، لا يرفض المسيحيّون العولمة برمّتها لأنّها تعزّز فرص التلاقي والترابط والتفاعل بين الناس عبر اللغات والأعراق والأوطان. ولكنّها لا تقبل العولمة برمّتها، لأنّ العولمة في بعض وجوهها لا تعطي الأولويّة للإنسان وحرّيّته.
على نقيض العنصرة تأتي رواية برج بابل، فالناس تبلبلت ألسنتهم وباتوا عاجزين عن التفاهم والتخاطب وتشتّتوا في العالم كلّه، لأنّ عولمتهم تمحورت حول الذات والسلطة ومنطق القوّة. ويتساءل الكاتب المذكور أعلاه: “أليست وحدة السوق الماليّة، مثلاً، أقرب إلى صورة بابل منها إلى صورة العنصرة؟ أليست إمكانات الاتّصال بين الناس التي تتيحها العولمة أقرب إلى فكرة العنصرة منها إلى فكرة بابل؟”
لقد قال السيّد المسيح لتلاميذه بعد قيامتة: “إذهبوا الآن وتلمذوا كلّ الأمم معمّدين إيّاهم باسم الآب والابن والروح القدس” (متّى 28: 19). هذا يعني أنّ الأرض كلّها للربّ وهي حقل لبذاره وحصاده. العولمة فرضت نفسها على الناس، علينا أن نجعلها أقلّ استغلالاً للبشر وأكثر إنسانيّة. العولمة قد تكون أيضاً، بإرادتنا، مكان تجلًّ للمسيح.
Цитирано от: My Parish Bulletin
Епархия на Джбейл и Батрун
Неделя, 19 август 2001 г
Брой 33
[important color=blue title=العولمة – عظة لصاحب السيادة جاورجيوس خضر]
Ние разглеждаме глобализацията заради нейните културни и духовни последици, ако успее. Той неизбежно идва да активизира новата либерална икономика и глобалния пазар, което означава обмен на стоки между всички страни. Той е придружен от ужасното разпространение на английския език, така че някои хора смятат, че той може да надвие други езици и по този начин неговото наследство ще изчезне.
Мнозина не вярват, че тази езикова тирания е възможна, тъй като народите се придържат към езиците си, дори ако използват английски за търговия.
Това, което наистина е плашещо, е, че великите сили ще тиранизират икономически по-малките страни, експлоатирайки техните ресурси, без да им носят голяма полза. Това, за което мечтаеха развиващите се страни, т.е. равен обмен, няма да се случи. Съществува решимост, че първият свят, т.е. индустриалният свят, монополизира основните индустрии и високите технологии. В светлината на подновения колониализъм, по други начини, мюсюлманите и арабите могат да бъдат малтретирани от възрастни и това би навредило на нас, християните от Изтока, в нашите отношения с мюсюлманите, които все още смятат, че Западът е християнски. Ние искаме да останем свидетели на Христос в арабската цивилизация, както винаги сме били и сме й дали много, както и тя ни е дала много.
Ние не сме в състояние, нито като араби, нито като християни, да се противопоставим на феномена на глобализацията, докато тя не го наруши. Но ние можем да се предпазим духовно от неговия бич. Това е възможно само чрез голям духовен ренесанс, който ни кара да живеем от Христос в неговата църква, чрез сближаване с другите християнски църкви, които трябва да преживеят ренесанс в тях. Разбира се, не е лесно да се живее в потисната страна, а нейното потисничество се проявява не само в липсата на сигурност, но и в бедността. Това икономическо влошаване ще ни накара да вярваме в голямото споделяне на средства между вярващите.
قد تأخذنا “موضة” العولمة وترجمتها على كل صعيد في الفن، في التربية. ولا بد أن تبني الكنائس بعض وسائل الإعلام الحديث وقد دخلت ذلك الحقل منذ الآن.
Ние не се страхуваме от никакво развитие на цивилизацията. Християните се страхуваха от появата на съвременната наука и смятаха, че тя противоречи на Библията. Сега се примирете с науката. Ние не сме врагове на технологиите. Възприемаме го там, където не противоречи на морала. Но ние имаме позиция относно тиранията на народите над народите. Ние подкрепяме слабите. Възможно ли е великите сили да осъзнаят, че няма да оцелеят, ако останат тиранични над малките? На това се надяваме.
Не е ли позволено дете да остане разпнато и да умре от глад, както е в няколко страни? Има милиони хора, които нямат чиста питейна вода. Това е, ако не говорим за болести, които убиват особено хората от развиващите се страни. Изправянето срещу всичко това обаче не е възможно, освен чрез мобилизиране на всичките ни духовни сили и овластяване с тази любов към слабите, която ни тласка към културна и политическа борба в името на едно човечество, в което разстоянието между богатите и беден, между хората от тази религия и хората от онази, от този или онзи цвят, се стеснява. Исус е Спасителят на човека и цивилизацията.
Цитирано от: My Parish Bulletin
Епархия на Джбейл и Батрун
Неделя, 15 септември 2002 г
Брой 37
[/важно]