Как човекът е в две природи: Да, човек във всичко е съчетание от две природи, душата и тялото, и те в него не се променят и наистина се наричат две природи. Всеки от тях - след съединението също - запазва естествените си характеристики. Защото тялото не е безсмъртно, а тленно, нито душата е смъртна, а безсмъртна. Тялото не е невидимо, нито душата се вижда с физически очи. Но това е говорещо, рационално и нетелесно, докато онова е плътно, видимо и животинско. Тези, които са различни в своята същност, не са от една природа. Следователно душата и тялото не са от една и съща същност.
Освен това, ако всяко човешко същество е разумно и смъртно животно и ако всяко определение разкрива скритата природа и ако - според концепцията за природата - говорещият не е едно нещо със смъртното, тогава човешкото същество не е от една природа, по силата на закона за познатата дефиниция.
Всички човешки същества са от една природа, тоест от един тип. И всички същества са такива. Що се отнася до Христос, той изобщо не е от една природа: وإذا قيل أحياناً إنّ للإنسان طبيعة واحدة، فإن كلمة طبيعة تؤخذ هنا بمعنى كلمة نوع، عندما نقول بأن الإنسان لا يختلف عن أي إنسان آخر بفارق من طبيعته، فإنّ لجميع الناس البنية نفسها، وهم مركّبون من نفس وجسد، وكلّ منهم متكامل بطبيعتين ويلتقون كلهم في تحديد واحد. ولسنا نغالي بهذا الكلام إذ “إنّ لكلّ المخلوقات -من حيث هي مخلوقة- طبيعة واحدة”، كما قال الكاهن القديس أثناثيوس في خطابه ضد المجدفين على الروح القدس، وقد تابع كلامه قائلاً: “وإن الروح القدس فوق الخليقة، وله غير طبيعة المبروءات، وله أيضاً أن يسبُر ما هو خاصٌّ باللاهوت”. فإن كل ما يُرى شاملاً الكثيرين بدون زيادة في هذا ولا نقصان في ذاك يدعى جوهراً. إذاً، ولما كان كل إنسان مركّباً من نفس وجسد، فبناءً على ذلك يُقال بأن طبيعة البشر واحدة. أمّا في أقنوم الرب، فلا نستطيع القول بطبيعة واحدة، أولاً، لأن -بعد الاتحاد أيضاً- كلاًّ من الطبيعتين يحتفظ باختصاصاتهما الطبيعية. ثانياً، لأنه لا يمكن أن يوجد نوع من مسحاء، فإنه لم يكن مسيحٌ آخر من لاهوت وناسوت هو نفسه إله وإنسان.
Освен това индивидът в човешкия вид и индивидът в същността на душата и тялото не са едно и също нещо. Индивидът в човешкия вид е това, което не се променя във всички човешки същества. Що се отнася до индивида в същността на душа и тяло, самото им съществуване престава, като ги тласка напълно в несъществуване.Това е така, защото индивидът се трансформира в друга същност, или те стават от две неща нещо друго, така че и двете се сливат , или ако останат в собствените си граници, те образуват две природи. Тялото – на ниво същност – и не-тялото не са едно нещо. Следователно не е необходимо онези, които казват, че има една природа в човека - не защото същностното качество на душата и тялото е едно и също, а по-скоро защото има нещо, което не се променя в индивидите, попадащи под типа - да кажем за една природа в Христос, тъй като няма тип, който да включва много ипостаси.
Всяка композиция, както се казва, е съставена от нейните преки компоненти.Ние не казваме, че къщата е съставена от пръст и вода, а по-скоро от тухли и дърво, за да не се принуждаваме да казваме, че човекът е направен от най-малко пет природи, които са четирите елемента и душата. И така и в нашия Господ Исус Христос. Ние не разглеждаме неговите части, а по-скоро неговите преки компоненти, божественост и човечност.
Ако ние сме от две природи, тогава Христос е от три природи: وإذا قلنا أيضاً بطبيعتين في الإنسان، فنضطر إلى القول بثلاث طبائع في المسيح. ونحن عندما نقول إنّ الإنسان من طبيعتين، نعتقد أن المسيح من ثلاث طبائع. وكذلك قلّ عن الأفعال، لأنه من الضرورة أن يكون لكل طبيعة فعلها. و”الإنسان يُقال له هو من طبيعتين -يشهد بذلك ويثبته غريغوريوس اللاهوتي قائلاً: “والطبيعتان هما الإله والإنسان-، النفس والجسد”. ويقول في كلامه عن المعمودية: “لمّا كنّا مزدوجين، نفساً وجسداً، من طبيعة غير منظورة وطبيعة منظورة، فإن التنقية هي أيضاً مزدوجة، بالماء والروح”.