Великден на 15 април 333 г. сл. Хр
Нека умовете ви бъдат просветени от светлината на Господа
Братя мои…
Така преминаваме от празници към празници, от молитви към молитви, от пости към пости, свързвайки светите дни със свети дни.
Отново дойде времето, което ни води към ново начало, възвестявайки благословената Пасха, в която Господ принесе жертва.
Ние го ядем като храна на живота и жадуваме за него, като му се радваме през цялото време на душата си, сякаш прелива от Неговата скъпоценна кръв.
إننا نشتاق إليه على الدوام شوقًا عظيمًا، وقد نطق مخلصنا بهذه الكلمات في حنو محبته موجهًا حديثه إلى العطشى، إذ يريد أن يروي كل عطشان إليه، قائلاً “إن عطش أحد فليأت إلي ليشرب”(1).
ولا يقف الأمر عند هذا الحد إذا جاءه أحد يروي عطشه فحسب، بل عندما يطلب إنسان يعطيه المخلص بفيض زائد مجانًا. لأن نعمة الوليمة لا يحدها زمن معين ولا ينقص عظمة بهائها، بل هي دائمًا قريبة تضيء أذهان المشتاقين إليها برغبة صادقة. لأن في هذه الوليمة فضيلة دائمة يتمتع بها ذوي العقول المستنيرة المتأملين في الكتاب المقدس نهارًا وليلاً، وذلك مثل الرجل الذي وهب نعمة كما جاء في المزامير “طوبى للرجل الذي لم يسلك في مشورة المنافقين وفي طريق الخطاة لم يقف وفي مجلس المستهزئين لم يجلس. لكن في ناموس الرب يلهج نهارًا وليلاً”(2) Защото такъв човек не е осветен от слънцето, луната или група други планети, а по-скоро той свети с блясъка на Бог, който е над всичко.
Байрамски благословии
Скъпи мои... Господ е този, който пръв ни е приготвил този празник и Той е този, който ни съжалява и е състрадателен към нас, за да го празнуваме година след година, за който изпрати Сина Си на кръста и поради тази причина Той ни даде светия празник, който всяка година носи със себе си свидетелство за това, тъй като празникът се празнува всяка година по едно и също време (по един и същи повод).
Това също ни отвежда от кръста, който беше представен на света, до този, който е поставен пред нас, тъй като от него Бог създава за нас радост в славното спасение, довежда ни до същата среща и ни обединява навсякъде в Духа, привличайки за нас общи молитви и общо благословение, което се спуска върху нас от празника.
Защото това е чудото на Неговата нежна любов, че Той събира на едно и също място тези, които са далеч, и приближава тези, които са далеч по тяло, за да бъдат едно по дух.
Нека помним Божиите благословения върху нас
Ето защо, любими мои, не знаем ли благословението, което идва от пристигането на Байрам!?
Няма ли да върнем нищо на Този, който е благосклонен към нас?!
Наистина е невъзможно да ни се върнат Божиите добри дела, но е зло да получаваме дарове и да не ги познаваме.
والطبيعة نفسها تشهد بعجزنا، لكن إرادتنا توبخ جحودنا. لهذا فأن بولس الطوباوي عندما كان يتعجب من عظم بركات الله قال “من هو كفء لهذه الأمور”(3) Защото светът е бил освободен чрез кръвта на Спасителя и чрез смъртта Той е потъпкал смъртта, проправяйки пътя на небесната слава без препятствия или бариери за тези, които растат.
لهذا عندما أدرك أحد القديسين النعمة مع عجزه عن أن يرد لله مقابلها قال “ماذا أرد للرب من أجل كثرة حسناته لي”(4).
Защото вместо смърт той получи живот, и вместо робство получи свобода, и вместо гроб му се даде царството небесно.
لأنه منذ وقت قديم “تسلط الموت من آدم إلى موسى”، أما الآن فأن الصوت الإلهي قال “اليوم تكون معي في الفردوس”. وإذ يشعر الإنسان القديس بهذه النعمة يقول “لولا أن الرب كان معي، لهلكت نفسي في الهاوية”(5).
علاوة على هذا، يشعر الإنسان بعجزه عن أن يرد للرب عن إحساناته، لكنه يعرف عطايا الله كاتبًا في النهاية “كأس الخلاص أتناول وباسم الرب أدعو… عزيز في عيني الرب موت أتقيائه”(6).
أما عن الكأس، فقد قال الرب “أتستطيعان أن تشربا الكأس التي سوف أشربها أنا؟!”(7). ولما قبل التلميذان هذا، قال لهما “أما كأسي فتشربانها… وأما الجلوس عن يميني وعن يساري فليس لي أن أعطيه إلا للذين أعد لهم من أبي”(8).
Ето защо ние, възлюбени, трябва да бъдем чувствителни към дара, дори и да се окажем неспособни да отвърнем на благоволението на Господа, но трябва да се възползваме от възможността.
فأن كنا بالطبيعة عاجزين عن أن نرد “للكلمة” أمور تليق به، عن تلك البركات التي أغدق بها علينا فلنشكره إذ نحن محفوظون في التقوى. وكيف يمكننا أن نربط بالتقوى إلا بتعرفنا على الله الذي من أجل حبه للبشر قدم كل هذه البركات؟! (فأننا بهذا نحفظ الشريعة في طاعة لها، سالكين في الوصايا، لأنه بكوننا غير جاحدين بل شاكرين إياه لا نكون مخالفين للناموس ولا مرتكبين لأمور مكروهة، لأنه الله يحب الشاكرين).
وأيضًا عندما نقدم أنفسنا للرب مثل القديسين، عندما نصف أنفسنا بأننا لا نحيا لنفوسنا بل للرب الذي مات من أجلنا، كما فعل بولس الطوباوي عندما قال “مع المسيح صلبت فأحيا لا أنا بل المسيح يحيا في”(9)
Нека Му предложим този, който Той има в нас
Сега, братя, нашият истински живот се крие в нашия отказ от плътски неща и нашата твърда привързаност към нещата само на нашия Спасител. Сегашният сезон изисква не само да говорим така, но и да подражаваме на делата на светиите.
Нека им подражаваме, ако познаваме Онзи, който умря за нас, ние вече няма да живеем за себе си, а за Христос, който живее в нас.
Когато се връщаме при нашия Господ, доколкото можем, ние се връщаме при Него не от това, което имаме, а от онези неща, които сме взели от Него, които са Неговата благодат, която Той ни иска за Своите дарове, които ни е дал. Той даде свидетелство за това, като каза, че това, което ми даваш, са моите дарове(10). Защото това, което ми даваш, сякаш е от теб, ти си го получил от мен, тъй като е дар от Бога.
Нека принесем на Бог всяка истинска добродетел и святост, които са в Него, и нека пазим празника, който Той има в благочестие с тези неща, които Той е осветил за нас.
Да работим в светите дни... Използвайки същите средства, които ни водят към пътя към Бога.
Но ми се иска да не сме като езичниците, невежите евреи, еретиците или разколниците...
Езичниците смятат, че празникът се разкрива с обилно ядене.
И евреите, когато живеят в букви и сенки, мислят така.
Несъгласните се връщат на различни места с фалшиви представи.
Колкото до нас, братя мои, нека се издигнем над езичниците и да празнуваме празника с духовна искреност и физическа чистота. Нека се издигнем над евреите, за да не се върнем чрез буква и сенки, а по-скоро защото сме блестели, осветени от светлината на истината, гледайки към Слънцето на правдата (Малахия 4:2). Нека се издигнем над инакомислещите, за да не разкъсаме дрехата на Христос, а да ядем в един дом, който е вселенската Църква, Пасхата на Господа, която според Неговите свети заповеди ни води към добродетелта, препоръчвайки чистотата на този празник. Тъй като Великден е наистина свободен от злото, за практикуване на добродетел и преминаване от смъртта към живот.
Това учи символът, който дойде в Стария завет. Защото те работиха много, за да преминат от Египет в Ерусалим, но сега ние излизаме от смъртта в живота.
Те преминаха от фараона към Мойсей, но ние се издигаме от Сатана, за да бъдем със Спасителя.
Точно както в такова време те дават ежегодно свидетелство за символа на спасението, така и ние си спомняме нашето спасение.
Ние постим, обмисляйки смъртта, за да можем да живеем.
Ние стоим будни не като скърбящи, а в очакване на Господа, когато дойде от сватбата, за да живеем един с друг в победа, бързайки да обявим победа над смъртта.
Как да се върнем?
Нека, възлюбени мои, да управляваме себе си - както изисква Словото - по всяко време и да управляваме себе си съвършено и по този начин да живеем, без никога да забравяме великите Божии дела и никога да не се отделяме от практиката на добродетелта!
وكما ينذرنا الصوت الرسولي قائلاً “أذكر يسوع المسيح المقام من الأموات”(11)Без да говорим за ограничено време, а по-скоро да бъде в мислите ни през цялото време.
Но поради мързела на мнозина, ние отлагаме ден за ден, така че нека започнем от тези дни!
Той остави време за възпоменание (Възкресението Христово) за тази цел, за да покаже на светиите наградата за тяхното призвание и да предупреди и изобличи небрежните.
Затова се надявам, че през всички останали дни ще бъдем запазени в добро поведение и нашата работа ще бъде да се покаем за всичко, което пренебрегваме, защото няма човешко същество, което някога да е непогрешимо от грешка, дори животът му да е бил само един ден на земята, както свидетелства Йов, праведният човек.
Докато се разширяваме към това, което предстои(12)Иска ми се да се молим да не ядем Великден незаслужено, за да не сме в опасност.
Защото за тези, които пазят празника в чистота, Великден е тяхната райска храна, но за тези, които нарушават празника с нечистота и безразсъдство, за тях той е осъдителен и опасен. Защото е писано, че всеки, който го яде или пие недостойно, ще бъде виновен за тялото (смъртта) на Господа(13).
Затова ми се иска да не се спираме само на извършването на ритуалите на празника, а да се подготвим да се доближим до божествения Агнец и да се докоснем до райската храна.
Нека пречистим ръцете си и пречистим тялото.
Нека защитим целия си ум от нечистота, така че да не се предаваме на гордостта и желанията, а по-скоро винаги да сме заети с нашия Господ и божествените учения, така че да сме напълно чисти и способни да бъдем партньори на Словото.(14).
Байрамско време
Започваме Светия Ейд на четиринадесети от Бармуда (9 април) в (първото) навечерие на седмицата и завършва на деветнадесети от същия месец Бармуда (14 април), а първият ден от благословената седмица е 20-ти от същия месец на Бармуда (15 април), към който добавяме седемте седмици на Бенедиктин. Това става чрез молитви и любовта на близките(15)И нашата любов един към друг, и да сме в мир с всички.
По този начин ние ставаме наследници на Небесното царство, чрез нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца принадлежи всяка слава и власт завинаги. амин
Поздравяват ви всичките братя, които са с мен.
Целувайте се един друг със свята целувка.
(1) Йоан 7:37.
(2) Псалм 1:1,2.
(3) 2 Коринтяни 2:17
(4) Псалм 116:12.
(5) Вижте Римляни 5:14, Лука 23:43, 94:17.
(6) Псалм 116:13, 15.
(7) Матей 22:20.
(8) Матей 23:20.
(9) Галат 20:2.
(10) Вижте Числа 2:28
(11) 2 Тимотей 2:8.
(12) Филипяни 3:13.
(13) Вижте 1 Коринтяни 11:27.
(14) Вижте 2 Петър 1:4.
(15) Относителният тук означава всяко човешко същество.