Постът, в неговия изключителен смисъл, завършва в петък след петата неделя на Великия пост, когато изтича четиридесетдневният период. Страстният период продължава от края на този пост до Възкресението, Велика събота, и по този начин включва съботата след петата неделя от Великия пост, наречена (Лазарова събота) и първите шест дни от Великата и Страстната седмица.
Лазарова събота заема особено място в литургичната година. Той попада извън дните на Великия пост, както и извън мъчителните дни на Великата седмица, която продължава от понеделник до петък. Тази събота, заедно с Цветница, която следва, представлява радостно въведение в Светите дни. Географското разположение също го сближава с Цветница, тъй като Витания е едновременно мястото на възкресението на Лазар и отправната точка на Исус при възнесението му в Йерусалим. (21). Тази събота отбелязваме събитието Възкресението на Лазар, събитие, изпълнено със смисъл, както ще видим. То е мистериозно свързано с възкресението на самия Христос и за нея играе ролята на сбъднато пророчество. Можем да кажем, че Лазар ни се явява на прага на Великденските празници като предтеча на Исус Христос, който победи смъртта, както Йоан Кръстител, в навечерието на Богоявление, като предтеча на Христос, който е планирано да се появи в кръщението. В допълнение към основното значение на възкресението на Лазар има второстепенни аспекти, които могат да се считат за полезна тема за размисъл.
Посланието, рецитирано в Божествената литургия (Евреи 12:28-13:8), няма нищо общо с възкресението на Лазар, а един от стиховете му: (Помнете затворниците като пленници с тях и онези, които са измъчвани от вие също сте в тялото) може да се счита за приложимо към състраданието на Исус към Лазар. Посланието включва различни морални заповеди: продължаване на братската любов, приемане на непознати, неоскверняване на брака и подчинение на началниците. Който смята, че тези морални препоръки остават важни, въпреки известна наивност и простота, трябва да прочете внимателно трите стиха (които съставляват общата му рамка, първият в началото на текста, вторият в средата му и третият в края му: (Нашият Бог е огън пояждащ), (защото Той каза: Не. Ще те разочаровам и няма да те пренебрегна. (Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги), защото най-висшите духовни истини са неделими от простите практически изисквания, които задължително произтичат от тях.
Евангелието (Йоан 11:1-45) разказва случката с възкресението на Лазар (22). وتعطينا أناشيد السَحَر تفسر الكنيسة لهذه القيامة هكذا: (سبقت يا مخلّصي فحققت قيامتك المجيدة لما أعتقت من الجحيم لعازر…). هذا هو المعنى الرئيسي لقيامة لعازر: إنها حسب قول النشيد (تحقيق) مسبق لقيامة المسيح، وامتحان أولي لقدرة المسيح على الموت. (أيها المسيح إنك أنهضت من الجحيم لعازر… وقبل موتك زعزعت اقتدار الموت…). ثم تربط الكنيسة بين غلبة المسيح هذه على الموت ودخوله الاحتفالي إلى أورشليم الذي سنحييه غداً: (أيها الموت إن المسيح قد سباك الآن بواسطة لعازر، فأين غلبتك يا جحيم ؟ ها بكاء بيت عنيا عاد وبالاً عليك. ونحن جميعنا نقدم للمسيح أغصان الغلبة والظفر). وأيضاً: (لأجل ذلك ونحن كالأطفال نحمل علامات الغلبة والظفر صارخين إليك يا غالب الموت: أوصنا في الأعالي، مبارك الآتي باسم الرب !).
تعلن أيضاً قيامة لعازر قيامة الموتى التي هي نتيجة لقيامة يسوع: (أيها المسيح لما أقمت لعازر من بين الأموات حققت القيامة العامة)، (لقد أقمته يا مانح الحياة مؤكداً بذلك قيامة العالم…)، (بواسطة صديقك سبقت فأخبرت بعتق البشر من الفساد). سبت لعازر هو بمعنى ما عيد لكل الأموات، إذ يعطينا المجال لنؤكد ونوضح إيماننا بالقيامة. وينبهنا السيد بكلامه الموجّه إلى مرتا إلى تعليم مهمّ جداً متعلق بالأموات: قال يسوع لمرتا: (سيقوم أخوك، فقالت له مرتا أنا أعلم أنه سيقوم في القيامة في اليوم الأخير. فقال لها يسوع: أنا هو القيامة). إن إيمان مرتا كان خاطئاً في ناحيتين: كانت تتكلم عن قيامة تتم في المستقبل فقط، ولم تدرك هذه القيامة إلاّ بالنسبة إلى نوع من القانون العام. لكن يسوع يؤكد أن القيامة هي حدث حاضر منذ الآن لأنه هو القيامة والحياة. يعيش الراقدون بالمسيح وفيه. وترتبط حياتهم بحضور يسوع الشخصي وتظهر فيه. وإذا أردنا الاتصال روحياً بأحد أحبائنا الراقدين، فلا نسعَينَّ إلى أن نحييه في مخيلتنا، بل علينا أن نتصل مباشرة بيسوع، وهنالك ففي يسوع نجده.
إن قيامة لعازر تكوِّن أيضاً تصويراً رائعاً للعقيدة بشخص المسيح، إذ تبيّن كيف تتّحد في شخص يسوع الطبيعتان الإلهية والإنسانية بدون اندماج: (أيها المسيح… حضرت إلى قبر لعازر محققاً لنا طبيعتك…). وهكذا نجد الإنسان في يسوع يتأثر ويبكي لموت صديقه: (وبكى يسوع. فقال اليهود: أنظروا كيف كان يحبه !). ولكنه من جهة أخرى نرى الله في يسوع يأمر الموت بسلطان: (وصرخ بصوت عظيم: يا لعازر هلُمَّ خارجاً فخرج الميت…). ويقول النشيد: (أيها المخلص، بتخطرك وتدميعك وتلكمك أظهرت فعل ناسوتك، وبإنهاضك لعازر أظهرت فعل لاهوتك). (*)
أخيراً تحث قيامة لعازر الخاطئ على الرجاء بأنه، حتى ولو مات روحياً، سيحيا من جديد: (أتوسّل إليك، أيها المحب البشر، أن تنهضني أنا الميت بالأهواء…). هذه القيامة الروحية كثيراً ما تبدو لنا كقيامة لعازر مستحيلة: (… يا سيّدي قد أنتن لأن له أربعة أيام…). لكن كل شيء ممكن بالنسبة ليسوع: إعادة الخاطئ القاسي القلب، كما إقامة الموتى: (فقال يسوع: ارفعوا الحجر…).
Това научаваме, ако тази събота отидем във Витания, за да посетим гроба на Лазар. Ние не искаме да видим Лазар, а по-скоро искаме да срещнем Исус и да започнем тази велика седмица с него. Вика ни и ни чака. Марта повика тайно сестра си и каза: „Учителят дойде и те вика“. Що се отнася до Мери (когато чу, тя бързо стана и отиде при него). Учителят ме вика. Той иска да не го оставям в дните на страданията му. Той иска да ми се разкрие в онези дни - и аз може да смърдя - по нов и възвишен начин. Ето ме учителю!
(21) През четвърти век празненствата на Страстната седмица в Йерусалим започват в събота, в навечерието на Цветница, с ритуална служба, провеждана в църквата, наречена Лазариум във Витания.
(22) Не знаем повече за Лазар от това, което намираме в Евангелието, а именно, че той е брат на Марта и Мария от Витания и е приятел на Исус, който го възкресява от мъртвите. По-късно има изобилие от митове, свързани с Лазар, включително, че той и сестрите му са били поставени от евреите в лодка без платна, снаряд или кормило, но те по чудо пристигнали в Южна Франция, където Лазар проповядвал на целия регион и станал първи епископ на град Марсилия. Този мит може да е възникнал в резултат на факта, че един от епископите на град Екс, който е бил ръкоположен в Марсилия през V век, е прекарал известно време в Палестина и е носел името Лазар.
(*) لا يجوز إخراج الكلام عن سياقه والقصد منه. فالكاتب هنا يوضح أن السيد المسيح له المجد أظهر ناسوته ولاهوته في هذا الحدث، البكاء كإنسان وإقامة لعازر كإله. ولم يتصرف كشخصين بل أظهر حقيقة الطبيعتين في شخصه الواحد. والمسيح، له المجد، ليس إنسان تجلى فيه الله. بل هو الله المتجسد… الشبكة