Излязох навън и седнах на един камък. Нощта беше паднала. Колкото до морето, то ни изпращаше ехото на шума си отдалеч и сладостта на вечността изпълваше моята разтревожена душа. Тук спокойствието разпръсква безгранично спокойствие, но усетих присъствието на Богочовек, който знае как да запълни празното пространство и загубеното време!
لم أعش في حياتي مثل هذه اللحظات السعيدة إلاّ قليلاً. مرتين على وجه التحديد. في المرة الأولى كنت طفلاً صغيراً في حضن أبي الروحي (عرَّابي) وقد سمعتُ التعليم الديني، وبِفَمِهِ طردتُ الشيطان لكي أصير جديراً بدخول جرن المعمودية المقدّس وعضواً صالحاً في جسد المسيح. أما المرة الثانية فقد حدثتْ في تلك الأمسية في مكان منعزل في الجبل المقدّس (آثوس) حيث سمعتُ التعليم الديني من فم مبارك لا يكلّ هو فم الشيخ، لكي أتمكن بعد ذلك من دخول جرن معمودية ثان هو جرن التوبة، ومن مقابلة الله. مع فارق واحد هو أني في المرة الأولى لم أكن أفهم شيئا ً(لا شيء تقريباً)، وأما في المرة الثانية فقد كنت عارفاً إلى حد ما بالحركة المتجهة صوب الله… ولقد أرسل الله إليّ -في تلك العشيَّة- المنَّ وغذَّاني بواسطة ذلك الشخص القديس الناسك.
Пророк Исая казва: „Благословен е онзи, който има потомство в Сион и род в Ерусалим.“ Игоман от манастира Агиорит на Ставроникита (Атосиан) обяснява този стих с дълбока мисъл, казвайки: „Можем да кажем, че всички сме благословени. Защото имаме в Света гора (Атон), православен Сион, семето на светиите подвижници, а също така имаме много наши хора в Горен Йерусалим. Тези хора живеят за нас и са светлина и надежда за нашия настоящ и бъдещ живот.”
Исках да приложа част от това, което ми каза шейхът отшелник и той беше този, който беше за мен по време на разговора, както го описа епископ Пимен, „повече водач на тайната, отколкото законодател“. Затова наведох глава и я поставих между коленете си, подобно на това, което направи пророк Илия на планината Кармил. Започнах да стопля сърцето си, преди да започна „Исусовата молитва“.
Нощните часове са извор на живот за монасите, защото ги подбуждат към непрестанна „молитва” и събуждат у тях мисли за пресладкия Исус. Нощта оказва решаващо влияние върху душите им, тъй като прави ангелския живот жив в тях. Така те предпочитат да посветят нощта на умствена работа и молитва. Монасите отменят нощта, докато монашеският живот отменя всичко. Това също е анулиране на смъртта, защото животът се предава на другите чрез брака, а смъртта също се предава от него в същото време, така че се ражда ново същество, предопределено също да умре, докато животът на девствеността предотвратява смъртта от контролиращи и потискащи човечеството. За монаха започва вечността, която е истинският живот и затова той живее задгробната (есхатологична) реалност и ангелското житие. Господ каза: „Децата на тази епоха се женят и се омъжват. Но тези, които се считат за достойни да получат тази възраст и възкресение от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.“ (Лука 20:35). Техният живот е животът на друга вечност. За тях сегашният живот се превръща във вечност, а времето става невремево.
Методий каза в своята книга „Трапезата“: „Първо трябва да развием поведението на девствеността на земята, от една страна, и придържането към небесните неща, от друга страна.“ Ето защо можем да кажем, че девственият живот е и унищожение на нощта. И нощта се превръща в ден, докато живеят ангелския есхатологичен живот като опитен живот. Докато, според Книгата на Откровението, „няма да има нощ“. Това е същото: не трябва да има нощ за онези, които са ангели в тялото, защото Христос, Агнето и слънцето, осветяват всичко, а нощта, според светите отци, е полезна за всички, както практически и теоретичен. Практичните са послушниците, които са още в първия етап на монашеския живот и които са длъжни да устояват на желанията си и да положат всички усилия да ги трансформират в божествена любов! Те са „животновъди“ и се опитват да ръководят животните. Тези зверове не са нищо друго освен девиантни състояния на душата. Що се отнася до теоретичните монаси, те са тези, които са преминали този етап и са се преместили от робството на Египет (робството на страстите) в пустинята на страстта. Те са пастири, които водят овце, с които имам предвид чист ум и чисто сърце, към планините на наблюдението. Отците казват, че нощта е необходима и полезна както за практическите, така и за теоретичните монаси. Практичните сред тях споменават греховете, които са извършили през деня и объркването и объркването, които следват плъзгането им в греха. С подкрепата на благодатта, която се влива в живота, те откриват - в истината, не във въображението - моралното измерение на душата и тялото и тогава започват да викат: „О, Господи Исусе Христе, Сине Божи, помилуй ме .” Те не оставят всичките си виновни мисли, неприлични желания и греховни дела оковани в дълбините на пещерите на подсъзнанието, а смело навлизат в тези пещери и изваждат всичко, което е било затворено в тях, подкрепяни в това от силата на божествената благодат.По този начин те се изцеляват, защото чрез него пречистват сърцето и ума не само от сложни мании, но и от мании.Прости.
أما الرهبان النظريون فإنهم يقضون ساعات الليل بطريقة مختلفة، فقد سبق تطهّرهم من الحالات المخالفة للطبيعة ولذلك ينصرفون إلى المزيد من تمجيد الله القدوس المثلّث الأقانيم. وهم يهدأون عقلياً ويقودون الفكر والقلب إلى جبال المشاهدة. فإذا سجا الليل فكروا في يوم خلق العالم، حين كانت الأرض غير مرئية، وغير منظّمة، ويخيّم الظلام فوق اللجة. وبعدها تبدأ النجوم بالبروز فيذكرون خلق النجوم وكما سبّح الملائكة الله وقتئذً لخلقه العالم كله، يسبّحون هم أيضاً الآن الله على خلقه العالم كله. وبينما الناس ينامون كأنهم غير موجودين، يسهر هؤلاء وحدهم مع الله ويمجدّونه كما كان يمجّده آدم قبل أن يخطأ. وإذا ظهرت البروق واشتد قصف الرعود تذكّروا يوم الدينونة الرهيب. وعند سماعهم الطير وهي تصدح يشعرون بصوت الأبواق وهي تدعوا الأموات ليهبُّوا من قبورهم. ويذكّرهم شروق نجمة الصبح وبزوغ الفجر بظهور الصليب الكريم المحيي، آية ابن الإنسان. ويذكّرهم سطوع نور الشمس بمجيء المسيح شمس البر، بمجد عظيم والقديسون هم أولئك الذين ينهضون حينذاك فوراً لكي يسبّحوا المسيح، وهم الذين يُخْتَطَفون في السحب لاستقبال الرب في الهواء”. أما الذين يتوانون عند شروق الشمس مهملين التسبيح لله فأولئك هم الخطأة الذين سيُدانون…
لقد حاولتُ أن أعيش تلك الأمسية على هذا المنوال إلى حدّ ما وتوخيّتُ بهذه الأفكار، أن أبثَّ الحرارة في قلبي البارد فلما دبّتْ فيه الحرارة صلّيتُ بكلمات، تكاد أن أن تلك الكلمات المحبوبة عينها التي قالها القديس [المغبوط.. (الشبكة)] أغوسطينوس: “إنك أنت القوس المختارة والسيف البتّار القادر على اختراق شغاف القلب الإنساني الصلب. اجرحْ قلبي بسهم شوقك، لتقول لك نفسي: لقد انجرحتُ بعشقك فسالت دموعي مدراراً طول الليل والنهار بسبب جرح حبي لك. إني أسألك، يا سيّد، اضربْ نفسي الصلبة بنصل سيف حبّك القوي، وأنفذْ إلى أعماقها بقدرتك الفائقة. وامنحْ رأسي ماء غزيراً بغير حدّ، ساكباً في عينيّ ينابيع دموع تفيض على الدوام مني أنا الذي ملكه الحب والشوق بلا حدّ إلى رؤية وجهك الكلي الجمال لكي أبكي على الدوام، غير قابل أيّ تعزية في الحياة الحاضرة، إلى أن أوهّل لرؤية الختن المحبوب الفائق الحسن في المظال السماوية إلهي وربيّ…
ارفعْ إلى فوق فمَ نفسي المتعطشة إليك، نحو التيارات القائمة فوق الأشياء، تيارات شعبك السرمدي، وبالأحرى أجذبها إليك أيها الينبوع الحيّ، إلهي وحياتي حتى إذا شربتُ منه بقدر ما أستطيع، أحيا إلى الأبد. يا ينبوع الحياة، إملأ ذهني من نهر نعيمك، وأسكر قلبي سكراً بدون خمر، هو سكر عشقك، فأنسى الأباطيل والتوافه والأمور الأرضية، ولا يبقى في ذاكرتي على الدوام سواك أنت وحدك…”.
بعد ذلك ردّدتُ “الصلاة” ما استطعتُ إلى ذلك سبيلاً، وهي “الصلاة” التي علّمني إياها الناسك. ولم أدرِ كم من الوقت قضيتُ هناك. فإنّ بعض اللحظات تتوقف عندها عقارب الساعة ولا تتحرك. والأبدية قد أوقفت الزمن…
Времето мина и полунощ отдавна мина. Колибите на отшелниците ми се сториха осветени малко по малко, защото нощните крушки сега се събуждат да пеят. „Изворите на страхопочитание и разкаяние" се издигат и текат тук и там, утолявайки жадната земя. „Огнените планински кули" духат, за да дадат светлина, а „уханните лилии" цъфтят, за да може ароматът им да проникне в обитаемата земя .
След известно време отшелниците пеят молби и химни в поток от сълзи на покаяние и сияние. Те стават от съня си, за да възхвалят Христос, молейки Го да изпрати Своята божествена благодат и богата милост.
О, Исусе, о невероятна красота, която превъзхожда всяка доброта, прославям те, чиято сила съвпада с Неговата воля.
Исусе, луда любов, желана повече от всичко. Прославям те, о, Този, който можеш да управляваш безброй светове.
О, Исусе, пътят, истината и животът, благодаря ти, че ме водиш към истината на твоите божествени, животворни думи.
О, Исусе, върховен субект на „виждането“ на погрешното, благодаря ти, че си направил нашата недостойна природа достойна за такава слава, твоята слава.
О, Исусе, светлината, която превъзхожда всяка светлина, признавам ти, че ходя в тъмнината на греха и бях затрупан от дълбините на тъмнината.
О, Исусе, последен от съдиите, признавам ти, че никога не съм бил толкова нараняван от твоята любов, както би трябвало.
О, Исусе, всесладката, животворна топлина, разпръсни топлината си в мен, обхванат от студ.
О, Исусе, обсипана със звезди дреха, искряща от светлина, украси ме, който съм гол.
О, Исусе, начало, среда и край на моя живот, очисти сърцето ми, за да мога да те видя.
О, Исусе, който съществуваш за всички и си над всичко. Ти си моят Бог. Покажи лицето Си в мен и ще бъда спасен.
О, Исусе, о, Който превъзхожда разума, направи ме напълно обединен със себе си, като възстановиш и пречистиш ума ми.
О, Исусе, о тайна на изключително непознатата тишина, направи ме по-висш от всичко сетивно и разумно.
Исусе, Сине Божи, смили се над мен.
إنّ الجبل (آثوس) في هذه الساعات مُحاصر، والشيطان يزأر، بيد أنّ الرهبان يتألهون حقاً…