След като император Лъв III от Исавър (717-741) поема властта, той започва кампания за премахване на иконите и отнемане на честта им и преследва всички, които не се подчиняват на заповедите му. Бащата на Стефан нямаше друг избор, освен да заведе семейството си в град Никомедия (понастоящем в Турция) и да остави сина си Стефан в манастира Свети Ефксандий, когато Стефан беше на шестнадесет години. Когато навършил тридесет и една години, всички го избрали за игумен след смъртта на игумена на манастира.
През 741 г. император Лъв умира и е наследен от сина си Константин V. Той следва стъпките на баща си в битки и унищожаване на икони. Той съзнателно ги унищожава и осквернява свещените съдове, украсени с рисунки. Освен това изписва стените на църквите с вар, за да заличи чертите на изписаните върху тях стенни икони. Той наказа сурово всички, които се изправиха срещу него. Той спечели много епископи с дарове и привилегии, докато не накара триста от тях да подпишат решения срещу почитането на икони на събора в Хиария (754 г.). Но монасите му оказали силна съпротива и поради тази причина той жестоко ги преследвал, затворил манастири, други изгорил, а някои превърнал във военни казарми. Монасите са били принудени да се женят и да носят цивилни дрехи и са наложени ограничения върху движението им, докато не бъдат разделени. Що се отнася до тези, които останаха непоколебими, съдбата им беше да им отрежат носа или езика, затвор или изгнание.
بعث الامبراطور قسطنطين موفداً الى استفانوس، طالبا منه ان يوقع على قرارات المجمع، وحاول استمالته بالهدايا. الا ان القديس رد على رسول الامبراطور بأن “الايمان ليس سلعة تباع وتشترى”. أثار موقف استفانوس الامبراطور، فعمد الى عدة وسائل للضغط عليه. فاطلق اشاعة مفادها بان استفانوس على علاقة مشينة مع راهبة اسمها حنة، وهي كانت فتاة غنية وزعت اموالها على الفقراء وانضمت الى دير للعذارى. وحاول الامبراطور ارغام حنة على تبني هذه الاشاعة، لكنها أبت فأمر بجلدها، حتى سالت دماؤها واسلمت الروح من شدة التعذيب. وأحصتها الكنيسة في عداد الشهداء.
أخيرا امر الامبراطور بإحراق الدير وبنفي استفانوس الى إحدى الجزر في بحر مرمرة. ثم بعد ثلاث سنوات نقله الى القسطنطينية واوقفه امامه. وخلال استجوابه له، اخذ استفانوس قطعة نقدية وسأل: لمن هذه الصورة والكتابة؟ فقيل له: للامبراطور، فاخذها وداسها بقدمه، فاغتاظ الامبراطور من ذلك، فقال له استفانوس: “ان كنت تشعر بالمهانة اذا داس احدهم صورتك، أما تظن انك تهين الله لانك تدوس ايقونة المسيح وتحقرها؟”.
След това хвърлиха Стефан в един от затворите на Константинопол. Единадесет месеца по-късно, на двадесет и осми ноември 766 г., Стефан беше изведен на обществения площад и някои войници го убиха с камъни, а един от тях умишлено го удари по главата с пръчка, която смачка черепа му и доведе до неговото мъченичество. Светата църква го чества на двадесет и осми ноември.
Тропари в четвърта песен
Когато за първи път се наложихте на планината, с аскетични упражнения, победихте шествията на умствените врагове, с пълното оръжие на кръста, тогава също се появихте смело в джихада и убихте наречения Заили с меча на вярата, и и в двете дела ти беше увенчан от Бога, о, праведни мъчениче Стефане, винаги помнен.
Кандак с осмата мелодия
Празничнолюбци, нека възхвалим с песнопение от сърце и с вяра божия Стефан, Троицелюбец, понеже почете славната икона на Господа и неговата майка, и сега му викаме с копнеж с радостно съгласие на гласове, казващи: Мир на Тебе, о, вечнопаметен Отче.