Димитрий влезе в Църковния институт в Киев, когато беше на единадесет години и разви дарбата на словото. Ръкоположен е за свещеник на двадесет и четири години. Става проповедник и управител на редица манастири. Той се опита повече от веднъж да се оттегли, за да стане монах, но нуждата на църквата от него го убеди да изостави желанието на сърцето си. Тъй като татарските нашествия са унищожили, наред с други, много духовни творби в руската земя, включително житията на светиите, изборът паднал на Свети Димитър да извърши необходимите проучвания и изследвания, за да пренапише житията на светиите.
استغرق انجاز هذا العمل الجبّار منه خمسة وعشرين عاماً أبدى خلالها غيرة ودقة في العمل مميّزين. كان يقضي معظم وقته، خارج الصلاة والتأمل، في مراجعة المصادر المتبقية ودراستها في أدق تفاصيلها. ملأت عِشرَة القديسين وجدانه إلى حد أن البعض منهم كان يظهر له ويعينه في عمله. من ذلك مثلاً ظهور القديس الشهيد أوريستوس له في اليوم العاشر من شهر تشرين الثاني من العام 1685. قال له الشهيد “لقد كابدت من العذابات لأجل المسيح أكثر مما أوردت”، وأخذ يريه جراحاته في أنحاء مختلفة من جسمه، ثم قال له: “أترى؟ لقد تألمت أكثر مما كتبت!”.
Свети Димитър е избран за епископ на град Ростов през 1702 година. Той се посвети на изправянето на това, което беше изкривено, и на съживяването на това, което се бе изродило във вярванията на неговия народ и практиките на църквата. Той остана непоколебим в своя аскетизъм, обичайната си строгост към себе си и редовните си молитви, въпреки многобройните си физически заболявания. Приписват му се голям брой ценни духовни произведения. Съвременниците му съобщават, че той учи повече с примера си, отколкото с проповедите и учението си. Неговото поведение в молитва, пост, състрадание и милосърдие имаше голямо въздействие върху душите на злите и праведните едновременно.
Три дни преди смъртта му околните научават за предстоящото му заминаване. Той събра слугите и певците и се поклони пред тях един по един и ги помоли да му простят. След това се затвори в килията си и стоеше на молитва. На следващия ден, двадесет и осми октомври 1709 г. сл. н. е., семейството му дошло да разследва и установило, че той ги е напуснал, докато е бил в поза на прострация и молитва. Той беше на петдесет и осем години.
Изминаха дни, четиридесет и пет години след смъртта му, и тялото му беше намерено непокътнато и неразложено. Бог извърши много чудеса на изцеление чрез него, докато Руската църква официално обяви светостта му през 1757 година.
Църквата го чества на 28 ноември, на 21 септември на годишнината от откриването на мощите на светеца и на 23 май на празника на всички Ростовски светии.