Софроний със своята човешка мъдрост разбра, че има по-висока мъдрост от земната. Това е мъдростта, която е несравнима, а именно небесната мъдрост, която идва от Светия Дух.
Той знаеше, че получаването на това божествено благословение е възможно само чрез живот, угоден на Бога. Затова той започва да посещава манастирите и ритуалите около Йерусалим, на поклонение до светите места там. Когато влязъл в един от многобожните манастири, манастира на Свети Теодосий, той срещнал монах на име Йоан, който бил виден свещеник. Софроний се придържа към това безрезервно и става негов ученик. Дълбоко доверие свързваше двамата, дотолкова, че Софроний стана постоянен спътник на своя учител във всичките му пътувания, за да посети светите отци, да се възползва от тях и да събира техните новини.
لم يكن سعي صفرونيوس ومعلمه في جمع أخبار الآباء القديسين في أورشليم فقط، بل في القسطنطينية والإسكندرية أيضاً. لذلك راحا يتنقلان كالنحل من زهرةٍ إلى زهرةٍ، بين الآباء القديسين الذين هم “فلاسفة الروح القدس”.
В Александрия Йоан Софроний става монах, след като страда от болест, от която не очаква да се излекува. Но по Божия милост нашият светец оздравял и оттогава той и неговият ученик започнали да се борят за своето и другите спасение. Затова те се изправиха срещу ереста на едно естество.
Софроний и Йоан пребивават в Александрия няколко години. Докато персите не започнаха да ги заплашват, те отидоха до Константинопол и оттам пътуваха до Рим.
След смъртта на Йоан, учителят на Софроний. Софроний пренася тялото на своя учител в манастира Свети Теодосий в Палестина, където той първоначално става монах, след като не е възможно да го пренесат в Синай, както той иска. Софроний останал в Йерусалим с дванадесет от своите ученици. Свещеният град все още беше в персийски ръце. След като Ираклий постига победи над персите, Захария, неговият патриарх, възстановява Животворящия Уд (Кръста) на ръководството на Църквата, която е в ръцете на Модест чрез пълномощник. Захария не остана дълго на мястото си, защото заспа и Модест беше избран да го замести. Той също почина две години по-късно и Софроний го замести, след като се издигна до свещенически сан.
Софроний работи за разпространението на правата вяра и за противопоставяне на ересите. Като едната воля, която казва, че има две природи в Христос, но една воля. Той призова за местен събор, който осъди новата ерес.
من مؤلفاته مقالات عدة وكتابات تعليمية وأناشيد تدل على موهبته الشعرية والموسيقية. منها الايذيوميلة «وهي قطع صلاتية ذات نغم خصوصي». ومن أعماله أيضاً أنشودة “صوت الرب على المياه…” التي تُتلى خلال الساعات الكبرى في عيد الظهور الإلهي، وأنشودة رؤساء الشعوب “اجتمعوا على الرَّب…” التي تُرنَّم يوم الخميس العظيم. كذلك وضع العديد من أخبار القديسين. كحياة القديسة مريم المصرية.
Халифът Омар бин Ал-Хатаб също преговаря след арабското завоевание и обсадата на Йерусалим в продължение на две години, където халифът гарантира правата на християните и светите места, принадлежащи им, и портите на града бяха отворени. е през 638 г. сл. Хр.
Божият светец не живял дълго, след като отворил портите на град Йерусалим. Така е, защото Господ го е избрал. Смята се, че това е било около 639 г. сл. н. е. и той е бил свидетел на две важни събития:
اولهما: ظهور هرطقة “المشيئة الواحدة في المسيح” حيث انبرى القديس مدافعاً عن المعتقد الارثوذكسي ومتنقلاً من مقاطعة الى اخرى رغم تقدمه في الشيخوخة. وكان لا يزال راهباً آنذاك.
الحدث الثاني هو دخول الاسلام الى المدينة المقدسة اورشليم. وكان لا يزال صفرونيوس بطريركاً عليها. فما إن علم بقرب دخولهم حتى ابعد الصليب المقدس الى القسطنطينية ورضي بتسليم المدينة بعد ان اشتد الحصار الاسلامي على أن يتعهدها الخليفة عمر بن الخطّاب نفسه. فوضع عمر ميثاقه مع صفرونيوس البطريرك على جبل الزيتون، ومن ثم صلّى على أنقاض هيكل سليمان حيث قام في ما بعد جامع عمر. وبذلك حفظ القديس صفرونيوس كنائس المدينة المقدسة وشعبها، كما حافظ على “وديعة” الإيمان الأرثوذكسي.
له مقالات عدة وكتابات تعليمية واناشيد كنسية لا زلنا نرتلها الى اليوم: “صوتُ الرب على المياه..” التي تتلى في عيد الظهور الالهي، و”رؤساء الشعوب اجتمعوا على الرب..” التي تُرتَّل يوم الخميس العظيم. كتب أيضًا العديد من سِيَر القديسين مثل سيرة القديسة مريم المصرية.
Църквата го чества на единадесети март.
Тропари в четвърта песен
Твоите дела на истината те показаха на твоето паство като закон на вярата, образ на кротостта и учител на въздържанието, отче Софроний.Затова чрез смирение си постигнал възвишение и богатство, затова ходатайстваш пред Христа Бога за спасението на нашите души. .