Неговите преводачи, който е свещеник, го описват като човек с квадратен ръст, умерено тяло, бял тен, величествено лице, с изпъкнало чело, светли очи с интелигентност и гъста брада със средна дължина и ширина, в която сивата коса се разстилаше, докато заприлича на слънчевите лъчи предиобед.
Неговото раждане и възпитание
Юсеф е роден в Дамаск през май 1793 г (3) За бедно, благочестиво семейство. Получил известно образование (4а) Говореше арабски и малко гръцки. Отрежете писателите (5) След известно време, защото баща му не успя да завърши образованието си вместо него. Започва да се занимава с тъкане на коприна. То не угаси нуждата и изпълни копнежа към науката и знанието. Трябваше да намери решение. Решението беше ръчен труд през деня и самообучение през нощта. Нуждата го накара да се самоизработи. Може би склонността му към знанието е насърчена от най-големия му брат Муса, който е писател и добре запознат с науките, особено арабския език, и който притежава малка библиотека. (6)Но той заспа, когато беше под двадесет и пет години и се каза, че е изтощен поради силния му интерес към четенето. Травмата се отрази негативно и на отношението на родителите на Юсеф към страстта му към книгите. Пламъкът на познанието обаче продължаваше да гори в него.
فلما بلغ الرابعة عشرة أخذ بمطالعة كتب أخيه. لكنه شعر بالإحباط لأنه كان لا يفهم ممّا يقرأ إلاّ قليلاً. وعوض أن يثنيه الفشل عن عزمه زاده إصراراً. لسان حاله كان: “ألم يكن مؤلّف هذه الكتب إنساناً مثلي، فلماذا لا أفهم معناها؟! لا بدّ لي من أن أفهم” (7а).
Той имаше възможността да учи при учения на своето време, шейх Мохамед ал-Атар ал-Димашки, от когото научи арабски, дебат, логика и рационални науки. (8). Но след известно време отново се оттегли, тъй като таксите за образование и цените на книгите натовариха него и родителите му, така че той се върна към предишния си режим: работа през деня и четене през нощта.
Важно е да се знае, че стремежът към знание по това време е бил преплетен с благочестието и стремежа към божествено познание. Нека не забравяме, че един от най-известните учебници по това време е Библията.
Върху Тората, Псалмите и Новия завет Джоузеф прекарва нощите си в сравняване на гръцката версия с арабската и арабската с гръцката, докато усвои превода от и на гръцки. Неговото обучение не спря на нивото на езика, защото той беше научил наизуст по-голямата част от Светата книга.
Юсеф продължи да следи академичните възможности, една след друга, с безкрайно нетърпение. Той е взел теология и история от покойния Джордж Шехаде Ал Сабаг (4б). Той започна да приема ученици в дома си. Тогава той научава иврит от един от своите еврейски ученици.
Цялата тази неуморна дейност отново събуди страховете на родителите му, затова те се опитаха да го отвлекат от четене, учене и преподаване, за да не му се случи това, което се случи с брат му Муса, но не успяха. Накрая им се стори, че единственото оставащо решение е да се оженят за него, така че го ожениха за момиче от Дамаскин на име Мариам Ал-Карша, когато той беше още на деветнадесет години (1812). Бракът обаче нямаше да го отклони от четенето, така че той продължи да чете ненаситно дори в брачната си нощ, както съобщава неговият биограф.
وفطنت له رعية دمشق بعدما شاع ذكره بين الناس، فرغبوا إلى البطريرك سيرافيم (1813 – 1823) أن يجعله راعياً لهم، وكان هو أيضاً يكنّ له اعتباراً طيّباً، فسامه شمّاساً فكاهناً، في خلال أسبوع، وهو في الرابعة والعشرين (1817). كما أعطاه البطريرك مثوديوس (1824 – 1850) لقب مدبر عظيم (ميغاس ايكونوموس) بعدما عهد فيه الغيرة والتقى والعلم والإقدام (9).
Йосиф се интересуваше от проповядването в църквата, известна като марианството (10а) От много години съм креативен. Някои го смятаха за втория Йоан Златоуст (b7)، وتحدّث نعمان قساطلي في “الروضة الغناء…” عن كونه “واعظاً مفلقاً” (11). وذكر أمين ظاهر خير الله في “الأرج الزاكي…” في نهاية القرن التاسع عشر (1899)، أي بعد رقاد يوسف بتسع وثلاثين سنة، أن الشيوخ الدماشقة كانوا ما يزالون يردّدون بعضاً من مواعظه. وقد بقي صداها يتردّد في أوائل القرن العشرين، فعرّف عنه حبيب أفندي الزيّات، الملكي الكاثوليكي، بأنه “المشهور بين أبناء العرب الأرثوذكسيين في ذلك الوقت بعلمه ووعظه” (12).
В своето проповядване Йосиф се отличаваше със силата на своите аргументи и решителния и убедителен отговор. И беше - по думите на Иса Искандар Ал-Маалуф (13а)– ذا صوت خفيف “يسمع من بعيد والناس يصغون إلى سماع كلامه بكل لذّة وشوق ويتأثّرون منه ويأتمون (14) بنصائحه… ويحفظون وصاياه…”.
В допълнение към проповядването той усърдно утешаваше нещастните, утешаваше тъжните, подкрепяше бедните и укрепваше болните. (13б). ولمّا تفشى الهواء الأصفر في دمشق سنة 1848، أظهر الأب يوسف غيرة كبيرة في خدمة المرضى، غير مبال بإمكان التقاط المرض، هو نفسه، متكلاً على الله في كل حال، ومهتماً بدفن الموتى وتعزية الحزانى. فعل ذلك كله وأكثر بهمّة لا تعرف الكلل فيما فقد أحد أولاده، مهنا، مضروباً بالوباء. وقد زادت غيرته وصلابته وحنانه في آن من احترام الدمشقيين له أيّما احترام، ورأوا فيه صورة القائل “…مكتئبين في كل شيء لكن غير متضايقين، متحيّرين لكن غير يائسين… مطروحين لكن غير هالكين، حاملين في الجسد كل حين إماتة الرب يسوع لكي تظهر حياة يسوع أيضاً في جسدنا” (2 كورنثوس 4 :8 – 10).
Отец Юсеф се опитваше, наред с други неща, да отклони верните хора от много от общите обичаи, които бяха несъвместими с целостта на мнението.Неговите думи повлияха на хората и той успя да промени много от обичаите на проповеди, сватби и погребения. (15).
Точно както се интересуваше от изграждането на души, той се интересуваше и от изграждането на каменни конструкции, така че през 1845 г. сл. н. е. той се опита да обнови църквата Свети Никола. (16) В непосредствена близост до Марианската църква, тя е внимателно реставрирана, но изгаря при събитията от 1860 г. (10б).
Не знаем точно кой и кога е създал Патриаршеската школа в Дамаск. Сигурното е, че през деветнадесети век то се свързва с името на отец Юсеф, докато не стане известно като неговото училище.
Отец Юсеф се премества в Патриаршеското училище през 1836 г. и се присъединява към учениците, на които преподава в дома си. (17). ولم يلبث أن طوّرها فعمد إلى توسيعها وجعل عليها وكلاء، واهتم بـ”النظارة” فيها، كما عيّن للمعلمين رواتب محدّدة. وما لبث أن اجتذب طلاب العلم من أرجاء سورية ولبنان.
كان الهمّ الأول للأب يوسف تثقيف عقول الناشئة من أبناء الرعية الأرثوذكسية “وترشيحهم للكهنوت واقتبال درجاته ليخدموا الرعية خدمة نافعة” (18). Разходите за обучение в училището се поемат от вярващите и Патриаршията (19а).
وكان طبيعياً، ضمن رؤية الأب يوسف للأمور، أن يتضاعف الاهتمام بدراسة اللاهوت في المدرسة. ففي العام 1852، في زمن البطريرك ايروثيوس (1850 – 1885)، بادر الخوري يوسف إلى افتتاح فرع عال للعلوم اللاهوتية، وفي نيته أن يجعله في مستوى أكاديمي رفيع يضاهي المعاهد اللاهوتية في العالم الأرثوذكسي (20). Дванадесет студенти се присъединиха към този институт, всички от които станаха свещеници на Антиохийската църква. Но смъртта на дипломата през 1860 г. прекъсва създаването на мечтата върху стабилни основи, които ще осигурят на института неговата приемственост.
هذا وقد نفخ الخوري يوسف في تلامذته “روح سلام ونجاح لا مثيل لامتدادها – في نظر العارفين – إلا لكبار القدّيسين حتى إن تلك الروح المقدسة تجاوزت تلامذته وخريجيه إلى جميع المتقربين منهم والمتخرجين عليهم والمعاشرين لهم. وهؤلاء نقلوها إلى من اتصل بهم حتى كانت بمثابة سلسلة مرتبطة الحلقات. فذاعت تعاليمه وأثمرت تربيته صلاحاً” (21).
Освен това трябва да се отбележи, че отец Юсеф беше един от онези, които по едно време преподаваха в Духовното училище в Баламанд (22)между 1833 и 1840 г.
أولى ميزات الخوري والمعلم يوسف أنه كان فقيراً. بعض المصادر يذهب إلى حدّ القول أن خدمته للكنيسة كانت “بدون عوض” (23) Един от най-осведомените руски учени (19б) За него каза, че няма никакви доходи, защото е отдаден на службата на училището, но разходите му се събират от децата му от собствения им труд. (24).
Във всеки случай парите изобщо не биха го изкушили.
من أخباره أنه بعدما ذاع صيت مدرسته رغب إليه البطريرك الأورشليمي كيرللس الثاني (1845 – 1872) أن يدرّس العربية في مدرسة المصلبة الإكليريكية غربي القدس، فاعتذر، فعرض عليه راتباً شهرياً مغرياً، خمساً وعشرين ليرة (25)، بالإضافة إلى المسكن وايراد البطرشيل وتعويضات أخرى، فأبى رغم حاجته إلى المال. قال مشيراً إلى رعيته في دمشق: “إني دعيت لخدمة هذه الرعية دون سواها والذي دعاني يكفيني” (26).
Освен това той беше добър в богослужението, пламенен във вярата, изключително търпелив,19 много добър, кротък и спокоен. (27)Той е смирен, състрадателен и нежен, мрази да говори за себе си и е толкова горд, че се срамува от тези, които го хвалят. (28) Той не знае какво да им отговори.
Той беше мъдър и нежен в грижите си, говореше езика на мъдрите и учените, като ги просветляваше, и говореше езика на простите, като ги убеждаваше. Сред новините му е, че някакви наивници веднъж напуснали църквата по дребна работа, затова патриарх Методий го посъветвал да ги преследва и да ги прибере. Когато дойде при тях, той не изрази никакво недоволство от работата им. По-скоро се отнесе мило с тях и им показа някои малки икони, които притежаваше. Той докосна сърцата им и се върна с тях в църквата, засрамен и разкаян . (29).
Като учен той е бил професор на учителите (30) И планетата на Изтока и работния знак (31а). Хора от неговото време, различни от неговата църква, свидетелстват, че той е един от най-завършените християнски учени на своето време (32). “لم يكن أحد يقارنه في عصره، في الطائفة الأرثوذكسية، من أبناء العرب، في علمه ومعارفه إلاّ جرجي اليان” (33).
Като църковник той е смятан за велик богослов, гордост на Православието, мъченик сред свещениците и образец на благочестие и добродетел (31б).
Ето как чертите на отец Юсеф Ал-Димашки бяха характеризирани по негово време: един от Божиите хора.
Не знаем нищо за библиотеката на отец Юсеф, когато той е бил мъченически, защото е била изгорена по време на събитията от 1860 г. или е била ограбена и изгубена. Неговият племенник Юсеф Ибрахим Ал-Хаддад каза, че общото количество книги и ръкописи, които притежава, е около 1840 г. (34)Беше 1827, или може би 2827 тома.
أما عمله الكتابي فكان، فيما يبدو، غزيراً. قابل المزامير والسواعي والقنداق والرسائل على أصلها اليوناني فدقّق فيها وضبطها. ونقل إلى العربية كتاب التعليم المسيحي لفيلاريت، مطران موسكو. نسخ الكثير من المخطوطات وقابل فيما بين النسخ فجاءت مضبوطة مصححة “كالدراهم المصكوكة جيداً لا زيوف فيها ولا بهارج” (35). Това включва тълкуването на шестте дни на сътворението и това, което е създадено в тях от древни времена от Свети Василий Велики, което е арабизация на дякон Абдула бин Ал-Фадл от Антиохия и Тридесет меми от Свети Григорий Богослов. Той завършваше ръкописите си с изявления като тези: Тази книга беше копирана от старо копие и беше приета напълно. Той го отпечатваше със своя печат и го подписваше, като по този начин разрешаваше всяко отпечатване или копиране на него. Православните печатници по това време, като пресата „Свети Георги“ в Бейрут, пресата „Гробът на Свети Господен“ в Йерусалим и арабските преси в Русия и другаде, всички разчитаха на нея, за да коригират публикациите си и да ги съпоставят с оригинала. Неговият печат беше печат на доверие в областта на теологията, литературата и културата. Участвал е в прехвърлянето от арабски на гръцки и от гръцки на арабски с Йени Пападопулос. Той също така допринесе за преразглеждането на арабската версия на Библията, известна като лондонското издание. Фарис ал-Шидяк представяше работата си, която правеше в сътрудничество с английския ориенталист Лий, на отец Юсеф и той го интервюираше на иврит или гръцки оригинал и изразяваше мнението си за него.
В своята писмена работа отец Юсеф показа голямо постоянство, задълбочени изследвания, честност и точност.Той винаги се оплакваше от изкривяването, на което бяха изложени неговите редактори в печатарските преси.
Не знаем дали отец Юсуф е оставил някакви писания, освен някои статии тук и там. Може би той не е имал възможност или не се е смятал за достоен да бъде в крак с бащите в техните продукции.По-скоро той се е задоволявал да предава написаното от тях, да върши работата на внимателен проверяващ, за да представи на децата на вярата и това, което той беше запазил за тях, тяхното наследство, непокътнато, точно, без отклонение, дефект или поквара.
Отец Юсеф и римокатолиците
مشكلة التعاطي مع الروم الملكيين الكاثوليك – وهم الذين كانوا بالأمس (36) من ضمن الكنيسة الأرثوذكسية – كانت إحدى أصعب وآلم المشكلات التي واجهت أبناء الإيمان القويم في أيام الخوري يوسف. وقد انصبّ السعي، آنذاك، من قريب أو بعيد، على استعادة المنشقين. البعض نهج، في سبيل ذلك، نهج الإكراه والضغط السياسي والإداري، والبعض الآخر اعتمد التفاهم والإقناع.
Отец Юсеф Мухана Ал-Хадад беше от втория отбор (37а).
Той мразеше насилието и не се съгласи да се свърже с Османската империя, за да атакува римокатолиците (38) И ги ограничавайте. Това не е достойно, нито безсмислено. Създава разделение и не възстановява единството.
Не знаем колко успешен е бил отец Юсеф в усилията си в тази посока. Но това, което се случи през 1857 г. и това, което последва, показа, че неговата визия за нещата е по-точна от тази на всеки друг, по-подходяща и по-полезна. През тази година римокатолическият патриарх Климент се опита да наложи западния календар на своята църква.Мнозина се въздържаха и се почувстваха отчуждени, а някои от тях започнаха да си проправят път обратно към майката православна църква. (39). وقد اجتمع من هؤلاء فريق بزعامة شبلي أيّوب الدمشقي ورفاقه أمثال جرجس العنحوري ويوحنا فريج وموسى البحري وسركيس دبّانة وبطرس الجاهل. هؤلاء اتصلوا بالخوري يوسف فاحتضنهم وشدّدهم واجتهد في تنوير أتباعهم، ثلاث سنوات متتالية. كما قدّم لكتاب وضعه شبلي وضمّنه احتجاجات هذا الفريق. اسم الكتاب كان “تنزيه الشريعة المسيحية عن الآراء الفلكية”، طبع بمطبعة القبر المقدّس سنة 1858 . وقد أخذ حجم هذا الفريق في الازدياد حتى قيل إنه لولا استشهاد الخوري يوسف، في مذبحة 1860، لنجح في استرداد البقية الباقية من الروم الكاثوليك، في دمشق، إلى الإيمان القويم (37б).
Отец Юсеф и проповедници на протестантството
Отец Юсеф имаше повече от една конфронтация с привържениците на протестантството, най-вече в Хасбая и Рашая, а след това и в Дамаск по-специално.
В Хасбая се срещнаха американските протестантски мисионери (40) Успех чрез тяхното училище, което са създали там. Към тях се присъединиха сто и петдесет души. В резултат на това възникнал остър спор между тези хора, повечето от които били православни гърци, и останалите гърци в Хасбая, Рашая и техните зависимости. Той изпрати патриарх Методий (41) Отец Юсеф отиде там, където остана няколко месеца и успя да върне някои от заблудените стада в стадото.Той също така овъгли американските мисионери повече от един път и успя да ги спре до краен предел. (37c).
Що се отнася до Дамаск, отец Юсеф се стремеше чрез грижи, проповядване и напътствия да образова своя народ, да го предупреди и да го защити от ересите и ересите, популярни по това време.
Това, което се разказва за него относно работата с чуждестранни мисионери е, че английски мисионер на име Грим, може би най-старият от тях, се срещал с отец Юсеф и обсъждал с него въпроси от Светата Библия. (42). Джоузеф разбрал, че този Грим започнал да му задава въпроси и след това изопачавал отговорите му на тях, така че поискал въпросите на пратениците да бъдат писмени. След като му изпратиха няколко въпроса, той не им отговори и те помислиха, че са го подвели. Те дойдоха при него веднъж през първата седмица на Великия пост и той отговори на всичките им въпроси, един по един, с прецизност и убедителност, докато не останаха изумени от точността на неговите изследвания и изобилието от знанията му и статусът му се повиши в техните очи. Говори се, че оттогава те се отказали от кампаниите си и станали негови приятели, с удоволствие го посещавали и му задавали въпроси, не като спорещи, а като питащи. (37d).
Първият ренесансов човек
Няма съмнение, че отец Юсеф Мухана Ал-Хадад е първият ренесансов човек в Антиохийската църква през деветнадесети век.
فأنطاكية، يومذاك، كانت في حال شقية. انشقاق الروم الملكيين الكاثوليك أدّى إلى مضاعفات خطيرة على كافة الصعد، لا سيما الرعائي منها. المرسلون البروتستانت نشطوا في كل اتجاه، فيما سادت الكنيسة حالة من الوهن والضياع مقرونة بالفقر والجهل. الرعية كانت في واد والرعاة في واد آخر. البطاركة منذ السنة 1724 كانوا غرباء عن البلاد ومعاناة شعبها. وقعت أنطاكية تحت الوصاية أكثر من ذي قبل بحجة إمكان سقوطها في الكثلكة. الكرسي القسطنطيني والكرسي الأورشليمي تقاسما، باسم الأرثوذكسية، تحديد مسارها وتعيين أحبارها. لا كهنة قادرين ولا رعاية تذكر. هكذا ارتسمت صورة أنطاكية: سفينة تكدّها الأمواج وتهدّدها بالتفكّك والغرق…
وسط هذه الأخطار والتحديات نبت الخوري يوسف فرعاً جديداً غيوراً على ما لله وكنيسة المسيح في هذه الديار… فانطلقت النهضة…
Биографията на отец Юсеф, неговата ревност, неговото благочестие, неговата бедност, неговата страст към знанието, а след това усърдната му пастирска работа, неговото проповядване и напътствие, неговите преводи и статии, неговото училище и неговите вечери, всичко това и повече създават климат на прогрес, който раздвижи душите около него, съживи духа и изостри решимостта. Започна да никне ново поколение, нова мисъл, нова посока. Сухите кости започнаха да се събират, кост до кост и духът започна да влиза в тях (Езекил 37).
Повече от петдесет от най-видните мъже на издигащата се църква го изучаваха и завиждаха на неговата ревност. Патриарх Мелетий Думани († 1906 г.), първият местен патриарх от 1724 г. насам, е един от неговите ученици, както и г-н Гавриил Чатила, митрополит на Бейрут и Ливан († 1901 г.), и г-н Герасим Яред († 1899 г.), митрополит на Zahle, Saydnaya и Maaloula, забележителност на неговата епоха, и т. н. По-малко от десет други епископи и голям брой свещеници, включително архимандрит Атанасий Касир († 1863), основател на Balamand Clerical School, отец Спиридон Саруф († 1858 г.), директор на Училището за разпятие в Йерусалим и коректор на публикациите на Божи гроб, и Икономос Джон Домани († 1904 г.), създател на арабската печатница в Дамаск. Имената също така включват Димитри Шехадех Ал-Саббаг, един от най-видните стълбове на Ал-Нахда, Михаил Калила, директор на Патриаршеските училища в Дамаск, и д-р Михаил Машака (†1888).
إذن ما كان الخوري يوسف يرجوه تحقّق، بعضه في أيامه وبعضه بعد مماته، ولطالما ردّد “لقد زرعت في كرمة المسيح الحقيقية في دمشق، وأنا بانتظار الحصاد”.
Всичко това и повече обяснява изявлението на г-н Габриел Шатила, митрополит на Бейрут, че в Дамаск има три звезди: апостол Павел, Йоан Дамаскин и Юсеф Мухана Ал-Хадад.
На Христовия служител оставаше да увенчае живота си със заключение, което отговаряше на неговата ревност и голяма любов, прославяйки с това Бога, и това беше неговото мъченичество.
Неговото мъченичество (43)
Клането от 1860 г. започва в Дамаск на деветия ден от юли. На този ден голям брой вярващи намериха убежище в Марианската църква, след като пътищата им за бягство бяха блокирани.Сред тях бяха тези, които идваха от селата Хасбая и Рашая, където се случи клането и отне живота на много хора, като както и от селата Западна и Източна Гута и планината Хермон.
Отец Юсеф държеше свещената реликва в къщата си, както беше обичаят на свещениците в Дамаск по онова време, така че той я взе в чантата си и отиде към пелинът по покривите на къщите, от къща на къща, докато той го достигна. Той прекара остатъка от този ден и цялата нощ, укрепвайки вярващите и насърчавайки ги да се изправят пред съдбата, ако е необходимо, и да не се страхуват от онези, които убиват тялото, защото не могат да убият душата, и че за тях са приготвени венци на слава които чрез вяра в Господ Исус Христос предадоха делата си на Бога. Той им разказваше историите на праведните мъченици и ги призоваваше да им подражават.
ثم في صباح اليوم التالي، الثلاثاء، العاشر من شهر تموز، حصلت على المريمية هجمة شرسة وأخذ المهاجمون بالسلب والنهب والقتل والحرق، فسقط العديدون شهداء، وتمكّن آخرون من الخروج إلى الأزقّة والطرقات. وكان من بين هؤلاء الخوري يوسف. كان متستراً بعباءة وسار بضع مئات من الأمتار إلى أن وصل إلى الناحية المعروفة بمأذنة الشحم. هناك عرفه أحد المهاجمين وكان من العلماء، وقد سبق ليوسف أن أفحمه في جدال فأضمر له الشر. هذا لمّا وقع نظره عليه صاح بمن كانوا معه: “هذا إمام النصارى. إذا قتلناه قتلنا معه كل النصارى!”. وإذ صاح الرجل بهذا الكلام أدرك الخوري يوسف أن ساعته قد دنت، فأخرج لتوه الذخيرة الإلهية من صدره وابتلعها. وإذا بالمهاجمين ينقضون عليه بالفؤوس والرصاص وكأنهم حطّابون حتى شوّهوه تشويهاً فظيعاً. ثم ربطوه من رجله وصاروا يطوفون به في الأزقة والحارات مسحوباً على الأرض إلى أن هشّموه تهشيماً.
Ето как отец Юсеф Мухана Ал-Хадад умира като мъченик за Христос (44). Той даде свидетелство за Него чрез Своите трудове и безсъние, и чрез Своята кръв и болки. Той участва в страданието му и беше имитиран в смъртта му (Филипяни 3:10), така че заслужаваше да бъде увенчан със славата си и да живее в неговите стаи. Той стана пример за подражание, благословия, която трябва да придобием, и пламенен ходатай пред нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, на Когото да бъде слава завинаги, Амин.
تُعيد الكنيسة له ولرفاقه في يوم 10 تموز.
По молитвите на нашия отец, свещеномъченика Йосиф Дамаскин и неговите сподвижници, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй и спаси ни, Амин.
Тропар в пета песен
Елате, о, вярващи, да почетем Христовия мъченик, свещеника на продажбата на Антиохия. Този, който кръсти земята на Леванта, нейните църкви и нейните хора със словото на словото и кръвта си заедно със своите другари, защото от детството си беше пропит със светлината на Евангелието, така че той работеше, преподаваше и съхраняваше Христовата църква и нейните овце. О, Йосифе Дамаскин, бъди ни образец, закрилник и усърден ходатай пред Спасителя.
Някои части от залеза
О, свещеник на Всевишния Йосиф, с твоето проповядване и твоето знание ти преписа много ръкописи, за да научиш в писменото писмо това, което си учил с твоето проповядване, и да оставиш запазено за онези, които обичат Словото, Божието Слово. Честно казано, ти събра хиляди томове във вашата библиотека, които бяха изгорени от вашето мъченичество. Така че ние, вашите хвалители, сме достойни да черпим от извора на Словото, което не гори.
Скъпоценна в ръцете на Господа е смъртта на Неговия праведник
أَيُّها الشَّهيدُ فِي الكَهنَة يُوسف، عِندَما عُرِفتَ نَاطِقاً بِالكَلِمة وَمَحاجّاً بِالمَنطِق وَالعُلوم نَقَلكَ رَبُّكَ إِلَى خِدمَتِهِ وَنَاداكَ قَائِلاً: يَا حَمَلَ المَسيحِ هيَّا، يَا كَاهِنَ العَليِّ تَقدَّم! فَأتَيْتَهُ شَابّاً فَقيراً مُفعَماً بِالحُبِّ وَالجَلادَةِ وَالعِلمِ وَالثَّباتِ فِي الإِنجِيل. فَيَا مَن قَبِلتَ عَطِيَّة المَسيحِ تَشَّفَع إِلَى الإِلَهِ الرَّحيمِ أَن يَقبَلَنا نَحنُ أَيضَاً…
Бог е прекрасен в Своите светии
Ти създаде, о, Йосиф, мъчениче, още едно свидетелство за божествената любов и изгради училище, в което преподаваше теологията на любовта към Бога, така че онези, които търсят Словото, да могат да излязат напред като пастири и свещеници, които, с персонала на Христос, ще пасе овцете си.
Бог е направил светиите Си на земята чудо.
Тъй като ти, свещениче, гради храмовете на човешката душа със словото на Евангелието, ти не престана да градиш божествените храмове, къщи за стадото Христово, които говорят името му. Ти гради църквите с хартия Тя умря и запечата го с печата на Троицата, свидетелствайки за нашата вяра.
(1) هكذا كتب نسبته بخط يده في خاتمة إحدى مخطوطاته. انظر الحاشية (2) من مجلة النعمة – عدد حزيران 1910 – ص 16 .
(2) أنظر مجلة النعمة – عدد تموز 1910 – ص 80 .
(3) مصادر أخرى تجعل ولادته في نحو السنة 1780 (أنظر “الروضة الغنّاء في دمشق الفيحاء” لنعمان أفندي قساطلي 1879) أو في السنة 1791 (أنظر “الأرج الزاكي في تهانىء غبطة البطريرك الأنطاكي…” لأمين ضاهر خير الله 1899).
(4а) (4б) تلقى الأب يوسف التعليم أول ما تلقاه على المعلم جرجس بن صروف (سيرافيم) بن اليان الحموي الذي كان ضليعاً بالعربية وآدابها واليونانية والتركية والذي تولى التعليم في المدرسة البطريركية في دمشق ثم أصبح كاتباً للبطريرك أنثيموس (1792 – 1812). وقد خلفه المعلم جرجس شحاده الصبّاغ الدمشقي. “الآسية مسيرة قرن ونصف” إعداد جوزيف زيتون. أيلول 1991 . ص 52 .
(5) Мястото на обучение, както е било известно в миналото, е стая, в която учениците се събират при учител, който ги учи на каквото може.
(6) النعمة 1910 – حزيران – ص 16 .
(7а) (7б) От неговата биография, написана от Джоузеф, неговият племенник Ибрахим, през 1884 г.
(8) من المفيد أن نذكر هنا أن من رفاق يوسف في التحصيل العلمي، في هذه الحقبة، الخوري نقولا السبط الدمشقي الذي صار طبيباً واستشهد، هو أيضاً، في مذبحة 1860 (النعمة 1910 – حزيران – ص 18).
(9) النعمة 1910 – حزيران – ص 21 .
(10а) (10б) جاء في كتاب “الروضة الغنّاء في دمشق الفيحاء” لنعمان أفندي قساطلي (بيروت 1879) أن الكنيسة المريمية قديمة العهد يظن أن أسسها موضوعة منذ أيام أركاديوس قيصر (395 – 408)، وقد كانت عظيمة. فلما فتح المسلمون دمشق كانت من القسم الذي استولى عليه خالد بن الوليد بالسيف، فأخذها المسلمون وأهملوها فخربت. ولمّا تولى الخلافة الوليد بن عبد الملك الأموي (705 – 715) كانت تلاصق الجامع الأموي كنيسة على اسم القدّيس يوحنا، فأخذها من النصارى وألحقها بالجامع. ولما تولى الخلافة عمر بن عبد العزيز (717 – 720) استدعى النصارى إليه وعوّض عليهم، في مقابل ما أخذه الوليد منهم، بالكنيسة المريمية، فعمّروها وجعلوها عظيمة. وقد بقيت هكذا إلى 27 رمضان من سنة 658 هجرية عندما قام المسلمون على النصارى وأخربوها. ثم بعد مدّة، استأذن النصارى وأعادوا بناءها من جديد كما كانت. بعد ذلك، في السنة 1400 للميلاد خربها تيمورلنك، ثم استعيدت. وكانت مبنية من حجارة كبيرة في غاية المتانة، لها أقبية كبيرة تحت الأرض قتل فيها سنة 1860م عدد وافر من الذين التجأوا اليها. وكانت تقسم إلى كنيستين، الأولى على إسم السيدة وبها ايقونة جميلة يسمّونها المسكوبية والثانية كنيسة مار نقولا. وسنة 1860 احترقت الكنيسة المريمية وخربت خراباً تاماً. وسنة 1861 شرعوا في تجديدها وعملوها كنيسة واحدة يبلغ طولها نحو سبعين ذراعاً وعرضها نحو أربعين. وقد اعتنوا ببنائها فأتت من أجلّ كنائس سوريا ومصر (ص 101 – 102).
Освен това трябва да се отбележи, че до деветнадесети век в близост до Марианската църква е имало малка църква на името на светите мъченици Киприян и Юстина.Преди да изгори през 1860 г., тя е била в руини.Конструкцията й е била покрита с покрив и с прекрасен иконостас, в него се е извършвала литургия веднъж годишно на празника му. Това също беше добавено към Sage, когато беше разширен.
(11) Проповедникът се разпусна, тоест направи невероятни неща.
(12) Списание Al-Mashreq. пета година. Брой 2. 1 декември 1902 г. стр. 1012.
(13а) (13б) النعمة 1910 – حزيران – ص 23 .
(14) Следваше съвета му, тоест се придържаше към него и го следваше.
(15) Същият източник, стр. 20.
(16) ذكرها الدكتور أسد رستم في تاريخه “كنيسة مدينة الله انطاكية العظمى” الجزء الثالث ص 57، فقال إن فيها، في السنة 1660، جرى طبخ الميرون المقدس في زمن البطريرك مكاريوس الثالث ابن الزعيم، ثم في زمن البطريرك سلفسترس الأول 1766 (ص151). وقد قال إنها كانت تحت الأرض وكان يدفن فيها البطاركة والمطارنة والكهنة (ص 160).
(17) يفيد جوزيف زيتون في كتاب “الآسية” (انظر الحاشية4)، نقلاً عن الوثائق البطريركية، أن المدرسة، في الأساس، كانت “على شاكلة الكتّاب، وهي عبارة عن غرفة كبيرة مقسومة بساتر قماشي. فكان [الخوري يوسف] وزميله يني بابادوبولوس يقومان بالتدريس في هاتين الغرفتين، فاختص هو بتدريس العربية والرياضيات والعلوم الروحية ومبادىء اليونانية، بالإضافة إلى الخط، بينما اختص يني بتدريس اليونانية وآدابها، وكان يتعلم، بنفس الوقت، من الخوري يوسف العربية” ص 54 .
(18) النعمة 1910 – حزيران – ص 19 .
(19а) (19б) ينقل عيسى اسكندر المعلوف عن أحد العلماء الروس قوله عن الأب يوسف: “…هو الذي حرّك البطريرك مثوديوس لفتح مدرسة للشعب في دمشق، بل هو الذي كان سبب انشائها وثباتها بطوافه على بيوت المسيحيين وتحريضه إيّاهم لإرسال أبنائهم إليها. وهو ذاته الآن يدرّس نخبة من الشبان اللغة العربية والكتاب المقدّس والمنطق والبيان… أما المدرسة فقسمان أحدهما ابتدائي يدرّس القراءة والكتابة على الطريقة القديمة وفيه ثلاثة أساتذة من العرب. والثاني لغوي تدرّس فيه اللغات العربية والتركية واليونانية… وفيها الآن ثلاث مائة تلميذ. ورواتب الأساتذة يدفع بعضها المسيحيون والآخر البطريركية” (النعمة 1910 -تموز -ص 76 – 77).
(20) كمعهد خالكي التابع للكرسي القسطنطيني وأثينا وبطرسبرج وموسكو (أنظر “الآسية” ص 55 نقلاً عن الوثائق البطريركية).
(21) النعمة 1910 – تموز – ص 83.
(22) “كنيسة مدينة الله انطاكية العظمى” لأسد رستم. الجزء الثالث. ص 190.
(23) النعمة – حزيران 1910 – ص 19 .
(24) ولده فضل الله، حسب عيسى اسكندر المعلوف، كان عماد البيت في تجارته وأخلاقه23. اتجر بالبضائع الدمشقية مع شقيقه جرجي في الاسكندرية فأسسا محلاً واسعاً اشتهر بحسن إدارته ( “الخوري يوسف مهنا الحدّاد” لجوزيف زيتون، أمين الوثائق البطريركية، مقالة مخطوطة).
(25) Според доклада на английския консул в Дамаск заплатата на учителя е била една лира на седмица.
(26) النعمة – حزيران 1910 – ص 21 .
(27) بشهادة تلميذه المرحوم الخوري اسبيريدون صرّوف الدمشقي (النعمة 1910 – تموز – ص77).
(28) النعمة – حزيران – ص 23 .
(29) Същият източник, стр. 22.
(30) “نخبة الآداب لتنوير الفتيان والشباب”. ترجمه المعلم ايواني بابادوبولوس. 1867 . ص 2 .
(31а) (31б) النعمة – تموز 1910 – ص 75 .
(32) Същият източник, стр. 76.
(33) Виж бележка под линия 26. Относно Jerji Ilyan, вижте бележка под линия 4.
(34) Дата на преместване в нов дом.
(35) النعمة 1910 – تموز – ص 80 .
(36) Преди 1724 г., годината, в която те се присъединяват под знамето на Латинската църква.
(37а) (37б) (37c) (37d) “الخوري يوسف مهنا الحدّاد” لجوزيف زيتون.
(38) حادثتان يشار إليهما بصورة أخص: حادثة حلب في السنة 1819، أيام البطريرك سيرافيم (1813 – 1823)، ومشكلة القلاليس، حتى السنة 1847، أيام البطريرك مثوديوس (1823 – 1850). فأما حادثة حلب فإن جراسيموس، مطران حلب، سعى، من خلال اتصاله بالسلطة العثمانية، إلى إجبار كهنة الروم الكاثوليك على ارتداء لباس العامة وتقييدهم في مسائل الجنانيز والعمادات والأكاليل. وقد أعقب ذلك جدل طويل فخصام وقتال أسفر عن إعدام اثني عشر شخصاً من الروم الكاثوليك بأمر الدولة واستقالة المطران جراسيموس وانتقاله إلى صيدا (“مشهد العيان بحوادث سورية ولبنان” لمخائيل مشاقة).
أما مشكلة القلاليس ففيها أن البطريرك سيرافيم، ثم البطريرك مثوديوس، سعيا إلى منع كهنة الروم الكاثوليك من لبس حلّة كهنة الروم الأرثوذكس. وبقي الأمر سجالاً، ومرمر النفوس، إلى أن صدرت إرادة سلطانية من قبل السلطان عبد المجيد، في السنة 1847، فرضت على المطارنة والكهنة والرهبان الملكيين الكاثوليك لبس “قلنسوة مسدسة الزوايا بلون البنفسج” وأوجبت أن يكون لون اللاطية فوقها البنفسجي أيضاً. (“تاريخ أنطاكية” لأسد رستم. الجزء الثالث. ص 184 – 185).
(39) جاء في المصدر عينه – ص 214 – أنه “في أوائل السنة 1857 دعا اكليمنضوس، بطريرك الروم الكاثوليك، إلى الحساب الغربي فقبل البعض بذلك وامتنع البعض الآخر. وكان على رأس الممتنعين أساقفة بيروت وزحلة وبعلبك وصيدا والخوري يوحنا حبيب والخوري غبريال جباره. واشتدّ الخلاف فعقد الأساقفة مجمعاً في عين الذوق، فوق زحلة، وأمّ الآستانة الكاهنان يوحنا حبيب وغبريال جباره، فوصلاها في أيار سنة 1859 واتصلا بمجمع البطاركة المنعقد فيها آنئذ وفاوضا باسم أنصارهما في سورية ومصر وعادا إلى حضن الكنيسة بقرار من مجمع البطاركة…”.
(40) В същия източник американските мисионери първоначално се ограничават до начално образование и разпространение на Евангелието. След това те започват да включват източни християни от римляните, маронитите и арменците, като по този начин образуват ядрото на евангелска секта в Бейрут (1827 г.). Те продължиха своята мисионерска работа и техните учения проникнаха в селата. През 1832 г. епископите на Латакия, Триполи, Тир и Сидон наредиха изгарянето на протестантски издания и това беше направено на публични тържества в църквите (стр. 192).
(41) Патриарх Методий посети лично кв. Хасбая, поради сериозността на ситуацията. (Рустом – стр. 193).
(42) النعمة – تموز 1910 – ص 78 .
(43) رواية استشهاد الخوري يوسف بتفاصيلها مستقاة من سيرة حياته كما وضعها يوسف، ابن أخيه ابراهيم، سنة 1884 بناء لطلب الطيّب الذكر ديمتري شحادة الصبّاغ. وهي محفوظة في المكتبة البطريركية بدمشق ويعرّف عنها بـ “الوثيقة 264”. تجدر الاشارة إلى أن كاتب السيرة إنما ينقل، على حد قوله، ما سمعه من والده أو ما عرفه شخصياً عن الشهيد حيث إنه كان متتلمذاً عليه وملازماً له في أكثر الأوقات، مدّة حياته في المدرسة والى يوم الحادثة.
(44) На 8 октомври 1993 г. Светият Синод на Антиохия, заседаващ в патриаршеския манастир на Дева Мария от Баламанд, взе следното решение:
” إن الكنيسة الأنطاكية التي عاشت بقداسة القدّيسين وشهدت لها ترى اليوم نفسها عطشى إلى أن تتجدّد بهم وهي تعي نفسها “محاطة بسحابة كثيفة من الشهود” (عب1:12).
إن كنيسة انطاكية تحسّ نفسها مشدودة إلى واحد من هؤلاء الشهود الخوري يوسف مهنّا الحدّاد الذي وعظ وعلّم وأشاع نور معرفة اللاهوت وكان فقيرا، عميق الإيمان، صبورا، وديعا، متواضعا، شفوقا، دمثا وكلّل حياته بمجد الشهادة في دمشق في العاشر من تمّوز السنة 1860 فجاء بذل دمه نطق الروح فيه (راجع متى 10 :20، مرقس 13 :10). وإذ نحن تأمّلنا سيرته و “هالة مجد الله” عليه (رؤ 21 :11) “حسن لدى الروح القدس ولدينا” (أع 15 :8) ان نعلن قداسة الخوري يوسف مهنّا الحدّاد وحدّدنا تاريخ العاشر من تمّوز من كلّ سنة ذكرى “للقدّيس الشهيد في الكهنة يوسف الدمشقي ورفقته” “.
Беше издадена брошура, която включваше житието на светеца и пълна литургична служба за него, някои от които сме включили в основната част на тази книга. Негово Блаженство, нашият баща, г-н Игнатий IV (Хазим), въведе биографията с изявление, което гласи следното:
“عجيب هو الله في قدّيسيه”
والتعداد في الكنيسة تعداد قدّيسيها. في أوساط الكنيسة المقدّسة قول كثير على قول وكلمة سخية على كلمة وغيرة أين منها غيرة ايليا النبي. لكن الكنيسة في قداستها وبالتالي في قدّيسيها، ففيهم يتمجد الله ويتمجد الرب يسوع المسيح. صفة القداسة المحبة. لأن الله محبة. ومجرد القول ليس المحبة، ومجرد الكلمة ليس المحبة. وأكثر ما يكون كلاهما تعبيرا عن المحبة لا المحبة بالذات. في المسيح فقط، في الكلمة المتجسد وحده “صار القول فعلا” وأمسى التعبير واحدا مع المعبّر عنه واللفظ صار وجوداً.
والقديس الخوري يوسف مهنا الحداد الذي نطلب شفاعاته يحصى اليوم مع القدّيسين. فقد كهن للرب لا لسواه. علّم فلم يعلّم عن ذاته. كتب فلم يقل من هو بل أخبر بالسيّد السيّد الذي تنحني امامه كل ركبة في السماء وعلى الأرض. متزوج لكن زواجه في الكنيسة ومن اجلها. كان الكاهن هو وزوجته واولاده، وكاهن الشعب أخاً وأباً ومرشداً، عاملاً دون هوادة: هو كان لله ولكنيسته ولم تكن الكنيسة له. وهبها كل شيء ولم “يستوهبها” أي شيء، لا لنفسه، ولا لامرأته، ولا لأولاده ولا لسواهم. الا انه كان في كل شيء للكنيسة الحية وللشعب الذي يرعاه.
Свети отец Йосиф не остави на земята нищо друго освен разчленено тяло, което беше подхранено от приноса, така че да стане принос.