Има два основни източника, които хвърлят светлина върху значението или значенията на кръщението за ранната църква: Новият завет (първи век) и писанията на Първите отци от втори и трети век. Тези два източника ни позволяват да разберем как древните са разбирали кръщението и как са го практикували. В следващата тема ще споменем специално кръщенето на бебета.

في العهد الجديد نجد أن المعمودية المسيحية هي معمودية “بالروح القدس ونار”، فيها يحلّ الروح القدس على المعتمد (أع 1: 8)؛ بينما معمودية يوحنا المعمدان هي معمودية بماء للتوبة (متى 3: 11؛ مر 1: 8؛ لو 3: 16؛ يو 1: 33؛ أع 1: 5؛ أع 2: 39). المعمودية المسيحية هي “ولادة من الماء والروح” (يو 3: 3 و5)، “ولادة من فوق”، بدونها لا يقدر أحدٌ أن يرى ملكوت الله (يو 3: 5). وهي “غسل الميلاد الثاني وتجديد الروح القدس” (تيطس 3: 5). في المعمودية المسيحية نُدفن مع المسيح، حتى نقوم معه كما أُقيم العتيق مع المسيح في المعمودية (رو 6: 3-6)، لأننا بالمعمودية “نلبس المسيح” (غلا 3: 27)، فهي مدخل حياة جديدة أو “جدّة الحياة” (رو 6: 3-6).

Освен това чрез християнското кръщение ние ставаме членове на тялото Христово, което е църквата (1 Коринтяни 12:13; Ефесяни 4:4), така че всички християни стават равни братя в Христос и членове на едно тяло с един дух (1 Коринтяни 12:13). Християнското кръщение замени еврейското обрязване, тъй като това е обрязването на Христос, което не е направено от ръце, което снема тялото (греховете) на човечеството (Кол. 2:11).

بالمعمودية المسيحية الخلاص (1 بطر 3: 18)، وبها غسل الخطايا وغفرانها (أع 22: 16؛ أع 2: 38). لهذا فالمعمودية المسيحية بند إيمان، وهي واحدة لا تتكرر: “ربٌّ واحد، إيمان واحد، معمودية واحدة” (أفسس 4: 4).

من هنا نفهم ضرورة المعمودية المسيحية للمسيحيين “فاذهبوا وتلمذوا جميع الأمم وعمّدوهم باسم الآب والابن والروح القدس” (متى 28: 19). لهذا كانت المعمودية تتم بأسرع وقت بعد قبول الإيمان من قبل البالغين (أع 8: 36؛ 9: 18؛ 10: 44؛ 16: 33؛ 18: 8). ولم تكن مقتصرة على البالغين فقط بل على “جميع أهل بيت” البالغ الذي يقبل الإيمان المسيحي (أع 11: 14؛ 16: 15؛ 16: 33؛ 18: 8)، لأن الموعد هو لجميع المؤمنين ولأولادهم (أع 2: 29) (1).

بالنسبة لكتابات الآباء الأولين عن المعمودية ومعانيها، نذكر هنا القديس يوستينوس الشهيد (القرن الثاني الميلادي) الذي يذكر وصفاً للمعمودية المسيحية صار مشهوراً. فهو يجد سلطاناً لاستعمالها في أشعيا 1: 16-20 “اغتسلوا، تنقّوا، إلخ”، وفي يوحنا 3: 5 “إن كان أحدٌ لا يولد من الماء والروح، إلخ”. النقاط الرئيسية التي يوردها هي أن المعمودية هي اغتسال بالماء باسم الثالوث ولها مفاعيل الولادة الثانية لمغفرة الخطايا؛ وهي استنارة (الدفاع الأول، الفصل 61). وفي حواره مع اليهودي تريفون يقول إن المعمودية المسيحية هي “حمّام التوبة ومعرفة الله” (2)И жива вода, която единствена може да пречисти каещите се и която, бидейки кръщение със Светия Дух, е паралел по противоположен начин на пералните машини на евреите. Кръщението е ритуализация не само на тялото, но и на душата (Диалог с Трифон, гл. 14). Той посочва, че кръщението е обрязване (*) Духовен и уникалната врата към опрощението на греховете, пророкувано от Исая (Диалог с Трифон, глава 43).

وثيقة الاثني عشر (بداية القرن الثاني) تذكر أن المعمودية المسيحية تتم على اسم الثالوث القدوس (7: 1)، وأن القربان المقدس لا يُقدّم إلا للمعتمدين (9: 5) دلالة على أن المعمودية هي سر الصيرورة أعضاءً في جسد المسيح، أي الكنيسة. أيضاً في المعمودية يوجد “روح واحد من النعمة منسكب علينا” بحسب كلمندس (30-100؟)، وهذا ما يكمن بوضوح وراء وصف المعمودية بأنها “الختم” أو “ختم ابن الله”، الذي يجب على المعتمد أن يحفظه غير ملطَّخٍ بحسب رسالة كلمندوس الثانية ومؤلَّف راعي هرماس (نهاية القرن الأول-القرن الثاني). بحسب هرماس ننزل إلى الماء “موتى” ونخرج “أحياء”؛ ونستلم رداء أبيض مما يرمز إلى الروح القدس. رسالة برنابا (حوال العام 100 م) تذكر وجود رسوم ظليّة للمعمودية المسيحية والصليب المقدس في العهد القديم، وأن المعمودية المسيحية تؤول إل مغفرة الخطايا (الفصل 11). وفيها يتم التأكيد على مغفرة الخطايا؛ فنحن ندخل المياه مثقَلين وملوَّثين بتعدياتنا، ونخرج “حاملين الثمار في قلبنا، ولنا الخوف والرجاء في يسوع في الروح”. الروح هو الله نفسه الساكن في المؤمن، والحياة الناجمة هي إعادة خلق. يقول قبل المعمودية كان قلبنا سكنى الشياطين؛ وقد تبنّى القديس إغناطيوس الأنطاكي (القرن 1-2) هذه الفكرة، مشيراً إلى أن المعمودية تمنحنا أسلحة لحربنا الروحية (3).

Теофил Антиохийски (4) يقدم المعمودية على أنها مانحة مغفرة الخطايا والولادة الثانية؛ ويعتقد بأن خلق الكائنات الحية من المياه في اليوم الخامس من الخلق ما هو إلا رمز لها. أما القديس إيريناوس (120-202)، أسقف ليون، فيصف المعمودية بأنها “ختم الحياة الأبدية وإعادة ولادتنا في الله، بحيث لا نكون بعد أبناء الناس المائتين فقط، بل أيضاً أبناء الله غير المائت والسرمدي” (5). إنها ترحض النفس والجسد معاً وتمنح الروح (القدس) كعربون القيامة. يقول: “لقد نلنا المعمودية لمغفرة باسم الله الآب، وباسم يسوع المسيح ابن الله، الذي تجسد ومات وقام ثانية، و(باسم) روح الله القدوس. وهكذا فالمعمودية هي ختم الحياة الأبدية والولادة الجديدة في الله”. وبها نُغسَل، ويُمنح الروح لنا، وننال “صورة السماوي”.

През трети век Свети Климент Александрийски (150-215) говори за кръщението като дарител на прераждане, просветление, божествено синовство, безсмъртие и опрощаване на греховете. И той обяснява (6) بأن البنوّة هي نتيجة إعادة الولادة التي يُحدثها الروح القدس. المعمودية تطبع ختماً هو في الحقيقة الروح القدس، صورة الله؛ وإن الروح القدس الساكن هو “الختم الساطع” لعضوية المسيحي في المسيح (7). Що се отнася до учения Ориген (185-254), той казва: (8) В кръщението християнинът се съединява с Христос в неговата смърт и възкресение (9). Това е уникалното средство за получаване на опрощение на греховете. Освобождава ни от силата на Сатана и ни прави членове на Църквата, тялото Христово (10). Той подчертава необходимостта от кръщение на бебета.

يصف ترتليانوس (160-220) مفاعيل المعمودية: “عندما تأتي النفس إلى الإيمان وتصير متحوِّلة بالولادة الثانية بالماء وقوة من العلى، تكشف، بعد إقصاء خمار الفساد القديم، نورها بالكامل. وتُقبل في شركة الروح القدس؛ والجسد يلي النفس التي تتحد بالروح القدس”.

Това е теологията на кръщението и неговите значения в Новия завет и отците на Църквата от втори и трети век. Що се отнася до отците на Църквата през следващите векове, особено през четвъртия (Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Василий Велики и др.), те разширяват обяснението на богословието на кръщението, неговите значения и последиците от него, споменати по-горе (тук няма място за разширяване). И така, богословието на кръщението в Новия завет и сред църковните отци е същото като богословието на кръщението в православната и католическата църкви. Докато концепцията за кръщението сред протестантските групи в нейните форми и цветове е, за съжаление, много далеч от предишната визия и противоречи на кръщението, както църквата го е познавала в дните на Новия завет. За протестантите кръщението е просто символ на приемането на Христос и на вярващия да стане християнин. Няма нищо общо с второто, ново или духовно раждане, нито с опрощаването на греховете, нито със слизането на Светия Дух върху кръстения човек. Следователно протестантското кръщение в православния смисъл е кръщение с вода, а не кръщение със Святия Дух и огън. Протестантската концепция предава на първо място Новия завет и второ вярата на Църквата и няма библейска, светоотеческа, историческа, научна или, или, основа. За съжаление, протестантските библейски учени се опитват да анализират новозаветните стихове относно кръщението по начин, който е в съответствие с тяхната теология, а не по обективен начин. (11). الإيمان هو الأساس لديهم والأسرار رموز، كأن المسيح أخذ روحاً بشرية بلا جسد، وكأن الكنيسة جسد روحي لا بشري نحن أعضاؤه. إنّه رفض نظري لحقيقة التجسّد. المسيح أخذ جسداً وأسّس أسراراً فيها الماء والخبز والخمر والزيت وو…. لماذا يرفضون المادة التي تقدست في جسد يسوع؟ رغم ذلك، فكيف يفسّر هؤلاء صحة تفسيرهم للمعمودية بالمفهوم البروتستانتي ويغلّطون العهد الجديد وآباء الكنيسة على مر العصور؟! مَن مِن آباء الكنيسة قال إن المعمودية المسيحية هي مجرد رموز وإنها ليست الولادة الثانية ولا تغفر الخطايا إلى ما هنالك من خزعبلات؟! فإن قال أحدهم بشيء قريب من هذا فالكنيسة ترفض تعليمه لأنه ليس تعليم الكنيسة المقبول في كل مكان وزمان من قبل الجميع.

لهذا، عند التدقيق في دراسات علماء الكتاب المقدس على المعمودية، يجب أن نميّز بين الخلفية الكنسية لكلٍ منهم ونقارن نتائج دراسته مع لاهوت المعمودية في الكنيسة الأولى. فعلى سبيل المثال لا الحصر، يوجد أمامي كتابان كل منهما معنوَن “المعمودية في العهد الجديد”. مؤلِّف الكتاب الأول عالم كتاب مقدس مرموق جداً وبروتستانتي، وهو أوسكار كولمان (12). Автор на втората книга (13) Много виден библейски учен и протестант (баптист), GR Beasley-Murray. Следователно първото и второто са равнопоставени от гледна точка на научна и религиозна класификация по принцип. Но който чете двете книги, лесно ще заключи, че кръщението на бебета, според Новия завет, се е практикувало в дните на Новия завет според изследването на професор Коулман и не е било практикувано в дните на Новия завет според изследването на вторият автор! И двете изследвания се основават на Библията. Оттук стигаме до извода, че самите текстове на Библията често не са достатъчни и трябва да се прибягва до учението на Църквата през вековете. И изучаването на историята на църковните доктрини в ранните епохи на църквата от ръцете на изтъкнати протестантски историци като Филип Шаф. (14) И JND Kelly (споменат по-горе) и други показват, че теологията на кръщението, както се разбира от ранната, последваща и настоящата Църква и както се практикува и както се разбира в Новия Завет, е същата теология, която намираме в православната и католическата църква. . Всяко учение, което противоречи на това учение, е човешко учение, което противоречи на Библията и на Църквата на Христос, Неговото свято тяло. Апостолите основаха църква, предадоха й учения и имитираха нейната употреба. Използването на църквата е това, което обяснява Новия завет. Единството в православието се основава на хода на историята. Протестантският евангелизъм се основава на пропускането на историята и свободата на тълкуване. Всички пеят на Лейла, защото в тях не съществува Светият Дух, както го има в приемствеността на православието. Църквата е едноправославна. Докато всеки протестант смята себе си за църквата, те са се превърнали в милиони църкви. Разпръснаха се, разпръснаха се, стопиха се и църква не са.

Последна дума преди да завършим с препратки. Споменахме, че кръщението е част от християнската вяра (и има само едно кръщение за опрощаване на греховете) и то е едно и не се повтаря (точно както физическото раждане). Следователно апостолските църкви не кръщават повторно идващите при тях от неапостолски църковни групи, докато кръщението им се извършва в името на Светата Троица. Това е общото правило с изключения (дори и в православната църква). Това, което ме тревожи, не е обсъждането на необходимостта или липсата на повторно кръщение на неправославните християни и тези, които идват в Православната църква, а по-скоро необходимостта да се обърне внимание на много важен елемент при оценката на повторното кръщение. Условието за кръщение само в името на Светата Троица никога не е достатъчно, за да се приеме такова кръщение, защото има доста религиозни групи, които вярват в Троицата по начин, различен от християнската апостолска вяра. Например: Свидетелите на Йехова вярват в Отца, Сина и Светия Дух, но не вярват в Светата Троица, един Бог в три лица (виж ереста на Свидетелите на Йехова). Същото е и с мормоните. Също така, последната точка за обсъждане тук е: Ако кръщението е въпрос на вяра, а не просто символичен ритуал, тогава трябва да се вземе предвид естеството на вярата на тези, които го извършват, което е много необходимо при оценката на неговата валидност.

И накрая, за по-нататъшно разширяване на тази тема, препращам уважаемия читател тук към споменатите по-рано препратки, в допълнение към две проучвания за кръщението на бебета. (15)Това е в допълнение към писанията на църковните отци за кръщението (Йоан Златоуст, например), които са много изобилни.

За книгата: Ти ме попита и аз ти отговорих
Въпрос 106
д-р. Аднан Трабелси

(1) راجع أيضاً معجم اللاهوت الكتابي، منشورات دار المشرق، بند “المعمودية”، ص 754.

(2) Диалог с Трифон 14:1 и 29:1.

(*) راجع أيضاً كتاب “معمودية الأطفال” للأب منيف حمصي... (мрежа)

(3) JND Kelly: Ранни християнски доктрини; Харпър Сан Франциско, 1978 г., стр. 193-4.

(4) Ad Autol. 2, 16.

(5) Дем. 3.

(6) Откъс Теод. 86, 2.

(7) Стром. 4, 18, 116.

(8) Начало. В Иерем. 19, 14.

(9) Увещавайте. Ad Mart. 30.

(10) Начало. В изход, 5m 5; 8, 5.

(11) في “قاموس الكتاب المقدس”، تأليف “نخبة من الأساتذة ذوي الاختصاص واللاهوتيين” كما يقول الكتاب، بإشراف رابطة الكنائس الإنجيلية في الشرق الأوسط (الطبعة السادسة، 1981، بيروت)، وتحت حرف العين للأستاذ أنيس صايغ، نجد هذا “القاموس” يتكلم عن المعمودية كما يلي: “جعل (يسوع) التعميد باسم الثالوث الأقدس علامة على التطهير من الخطيئة والنجاسة على الانتساب رسمياً إلى كنيسة المسيح… إلا أن المعمودية ليست في حد ذاتها سبباً للتجديد والولادة الثانية والخلاص. فكرنيليوس مثلاً حلّ عليه الروح القدس وقبل الإيمان من قبل أن يعتمد (أع 10: 44-48) وسيمون الساحر اعتمد ومع هذا ظلّ إنساناً عتيقاً وأخطأ في عين الرب (أع 8: 13 و 21-22)” مع الأسف نجد مثل هذا الكلام الباطل في كتاب يُفترض فيه أن يكون “قاموس الكتاب المقدس” وإذ به قاموس اللاهوت البروتستانتي الذي لا علاقة له لا بالكتاب المقدس ولا بكنيسة العهد الجديد الرسولية. الأخطر من هذا أن هذا القاموس يوحي للقارئ بأن ما يقرأه فيه إنما هو تعليم الكتاب المقدس وتعليم الكنيسة المسيحية، بينما هو مخالف لهما تماماً. ولا عجب طالما أن كاتب هذا الباب في القاموس يتصور المعمودية عملاًً سحرياً لا يمكن للإنسان بعده أن يخطئ!

(12) Оскар Кулман: Кръщението в Новия завет, The Westminster Press, Филаделфия, 1950 г.

(13) GRBeasley-Murray: Кръщението в Новия завет, Eerdmans Publication Co,. Мичиган, САЩ, 1990 г.

(14) Филип Шаф: История на християнската църква, Eerdmans Co., Мичиган.

(15) Joachim Jeremias: Infant Baptism in the First Four Centuries, The Westminster Press, 1960 & Kurt Aland: Did the Early Church Baptize?, The Westminster Press, 1963.