Facebook
Twitter
Телеграма
WhatsApp
PDF
Имейл
☦︎
☦︎

В средата на Великия пост Църквата поставя пред нас Христовия кръст. Прави това още два пъти в годината - на 14 септември и 1 август, връщайки Кръста в нашата памет и чест. На тези два празника поклонението на кръста е свързано с исторически събития (18). Що се отнася до възпоменанието на Кръста в третата неделя на Великия пост, то само призовава към нашата вяра и благочестие, тъй като се върти около изявяването на ролята на Кръста в историята на спасението и относно нашата готовност да видим този Кръст, който ще бъде издигнат на Разпети петък на Голгота, която е още далеч.

По време на утренята, към края на Великата задушница, свещеникът поставя кръст върху украсена с цветя плата. С кръста над главата си той излиза от храма, предшестван от запалени свещи и тамян. Като стигне до средата на църквата, поставя кръста на една маса, след това го прекадява и хорът пее: На твоя кръст, Господи наш, се покланяме и твоето свето възкресение славим. Тогава хората идват да целунат кръста, който остава така изложен в средата на църквата през целия празник. Следният химн от утринната молитва добре изразява смисъла на този празник:

(Като виждаме днес Светия Кръст Христов поставен, нека се поклоним пред него с радостна вяра и да го прегърнем с копнеж, молейки се на Господа, на Когото Той беше разпънат по Своята воля, да удостои всички нас да се поклоним пред Светия Кръст и всички ние да достигнем Деня на възкресението без никакво осъждане върху нас.)

Посланието, изречено на литургията (Евреи 4:14-5:6), ни призовава да дойдем с увереност при трона на благодатта, за да получим прошка на греховете си, тъй като Исус е нашият велик свещеник. (Защото нашият понтифекс не е от тези, които не могат да съчувстват на нашите болести: по-скоро той беше изкушен по всякакъв начин като нас, освен в греха.)

Евангелието (Марк 8:34-9:1) ни напомня за важните и неотложни думи на учителя: (Който иска да върви след Мене, нека помисли сам, да вземе кръста си и да Ме последва, защото който иска да спаси животът му ще го изгуби, но който изгуби живота си заради мен и заради добрата вест, ще го намери). Готов ли съм да следвам Христос, носейки кръста (не кръста, който съм избрал, а кръста, който Той сам поставя на раменете ми?) Готов ли съм да приема всички изпитания или страдания, които могат да ме сполетят, като участие в кръста на Спасителя? Когато след миг се приближа до кръста, изложен в средата на църквата, и го целуна, целувката ми ще бъде ли целувката на непокаян грешник, целувката на Юда или повърхностен жест на уважение, който не променя нищо в живота ми? или знак на прострация, вяра и нежност, които обвързват цялото ми съществуване?

Днешното Евангелие завършва с тази фраза: (Истина ви казвам, сред присъстващите тук има такива, които няма да вкусят смърт, докато не видят идващото със сила Божие царство). Това, което се има предвид тук, не е славното второ идване на Христос, в края на света. Има се предвид мощното идване на Христос, което се състоя на Петдесетница и първото християнско поколение беше свидетел на него. Но това, което също се има предвид, е невидимо, невидимо идване на Царството в благочестивите, вярващи души. Иска ми се моята лична съдба да е такава, искам смъртта да не ме застигна без Исус да притежава душата ми.


(18) Празникът на 14 септември - (издигане) на кръста или (намирането му) - отбелязва освещаването на катедралите, построени в Йерусалим през 335 г. след като Света Елена, майката на император Константин, (намери) кръста. Но това събитие не се основава на солидни исторически гаранции. Празникът 1 август е възпоменание на Светия Кръст Господен, който представлява тържествено шествие на Кръста, състояло се в Константинопол през 641 г.

Facebook
Twitter
Телеграма
WhatsApp
PDF
☦︎

информация Относно страницата

Адреси Статията

съдържание Раздел

Тагове Страница

Превъртете до върха