Нещастие, бедствие, тъга, напрежение, изпитание, болест, страдание, глад, опасност...всички те са основни заглавия, които имат едно общо нещо: болка.
Болката е отвратителна, а щастието е желано. Човек се надява да не бъде изкушен от скърби, копнее за абсолютна радост. Привличат го мисли за освобождение и еманципация, за реене в небесата на екстаза, търсенето им в дебрите на наркотиците, проституцията и страстите, чиито пламъци не угасват глада му. Понякога прибягва до самоубийство или до убийство. Той се лута в гъстотата на мрака, докато светлината се вижда пред него. Той има уши, но не чува и очи, но не вижда.
Христос каза: „Елате при Мене вие, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28), „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнината” (Йоан 8:12).
Христос е трансформатор на умората и разрушител на веригите. Експериментирането е позволено, защото е полезно. „Който не е изкушен и не е припаднал, няма да бъде спасен“ (Йошуа бен Сирах).
Апостолът учи, че „всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога“ (Римляни 8:28) и „Бог не ни позволява да бъдем изкушени повече от това, което можем да понесем, но с изкушението прави и път за избягайте, за да можем да издържим” (1 Коринтяни 10:13).
Този, който се доверява на Бог, е търпелив и пролива радостни сълзи, Той се готви да се бори със злото. срам“ (Римляни 5:3-4). Сигурно е, че утехата не възниква без божествения дар, произтичащ от постоянна молба и проливане на уроци.
Истинският християнин, както учат отците, знае, че всеки, който напредва по пътя на Царството или се приближава до Божия град, е бил изкушен и изпитан и силата на болката се е увеличила за него, защото степента на болката е по-голям комфорт. Когато почувства, че изпитанията, пред които е изправен, стават по-силни и по-разнообразни, той знае, че към него е добавено по-висше благословение и че ако Бог иска да утеши своите истински деца, той не премахва изпитанията от тях, а по-скоро им дава силата да бъдат търпеливи с тях.
Бог, както казва свети Исаак Сирин, не изоставя онези, които Го обичат, Той позволява на светиите Му да бъдат изкушени от всички скърби, за да придобият опит и да почувстват величието на Бога и Неговата грижа за тях. Чрез преживявания те придобиват мъдрост и вкусват вкуса на доброто. Той също така казва в тази връзка, че опитът е полезен и полезен за всички хора, които се изкушават, за да станат по-богати, тези, които са далеч от Бога, за да станат по-близо до Него, а чистите, за да живеят с него. Него в мир.
Следователно устойчивостта, с търпение и молитва в лицето на изпитанията, е благословена. Чрез него човекът чука на праговете на царството. Той призовава Бог. Вали дъжд от Неговата благодат. Светлината на Господното лице го огрява. Доставя му удоволствие. Сърцето му се радва на спасението.
„Житното зърно остава само и не дава много плод, ако не се зарови в земята“ (Йоан 12:24). Здравето идва само с горчиви лекарства.
Така че пазете се да изпаднете в отчаяние и да се предадете на болката, тъжни без надежда. Нека вярваме, че Бог „чува въздишката на вързаните и носи облекчение на вързаните“ (Псалм 101:20).
Времето е време на борба и време на молба е неговото място и настоящият час е неговото време. Стойте будни и се молете. „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; „Не се доверявайте на князе или на човешки синове, защото в тях няма спасение” (Псалм 146:3). „Бъдете смели и нека се укрепят сърцата ви, всички, които уповавате на Господа“ (Псалм 30:24). „С нас е Бог, така че знайте, о народи, и бъдете победени, защото Бог е с нас.“ амин
Цитирано от енорийския ми бюлетин
Неделя, 26 април 1998 г. / бр.17