بعد ان تكاثرت احكام الطلاق جيلا بعد جيل اخذ بعض الناس يعتقدون ان الارثوذكس جماعة طلاق وان الذي يعاني صعوبات في حياته العائلية يقرر الطلاق ويحصل عليه. ما يجب الانتباه اليه ان المصاب بمشكلة لا يقرر الطلاق متى حلم به ولأي سبب. يجيئون الينا ويقولون: جئنا لنطلق. هذا هو التناسي أن فسخ الزواج صعب جدا في كنيستنا لأن هذه الكنيسة كنيسة الوحدة الزوجية واننا نؤمن بأن الانسان يرتبط في زواج ابدي. فاذا قال الله: “ما جمعه الله لا يفرقنّه انسان” يجب التفكير بأن كسر العائلة لم يوضع في أيدي الناس.
Това, което бих искал да подчертая тук е, че който бърза да каже, че е способен на развод, не разбира, че сме членове на Христовата Църква, която надхвърля похотта. Желанието за развод е желанието на падналия човек, който не е вкусил благодатта. За нас семейството е място на благодат и освещение, а вярващият откликва на благодатта и не се отчайва. Тя е в състояние да го повдигне и да му помогне да преодолее трудностите. Никаква строгост, колкото и голяма да е тя, не може да ни хвърли в отчаяние. Но като отправна точка трябва да вярваме в светостта на брака в образа на съюза, който съществува между Спасителя и Неговата Църква.
Човек се подготвя за благословение чрез зрялост, зрялост на душата и личността. Непостоянен човек, който не е подготвен за основано на завет човешко партньорство, не е квалифициран да се ожени за жена. Мъжът-дете, който не е в състояние да взема свободни и отговорни решения, излага семейния си живот на вреда. Ангажирането през целия живот означава очакване на трудностите. Този човек не бърза да пожелае брак, когато е изправен пред сложен проблем. Човек се сблъсква с усложнения чрез молитва, търпение, познаване на своя спътник и приемане на своя спътник, докато понася недостатъците, недостатъците и греховете, които се появяват върху него. Грехът на съпруга или съпругата е част от живота. Няма перфектно човешко същество на тази земя. По-конкретно, вие се омъжвате за слаб човек и го обичате въпреки неговата слабост и го обичате отвъд неговите недостатъци. Завършването става чрез търпение, още повече, че този, който ражда, е целомъдрен, за да отгледа и да се пожертва в името на децата си и да не ги остави жертва на развода, който ги измъчва през целия им живот.
فمن الضعفات التي نلاحظها ان اهل الزوج او الزوجة كثيرا ما يريدون ان يتحكموا بالعائلة الناشئة وكأن ابنهم قاصر أبدا. يريدون ان يبقى في كنفهم وفي عشيرتهم وتحت اجنحتهم، ويجعلون انفسهم مربين لابنهم المتزوج او قضاة. وكثيرا ما رأينا الأهل يحشرون انفسهم في العائلة الناشئة مع ان الرب قال: “ويترك الانسان اباه وامه ويلتصق بامرأته”. ان حَبْل السُرّة عند بعض الأهل لم ينقطع. ويعقّدون الأمور ويظهر الصراع المستحكم بين الحماة وكنتها وكأن الحماة لا تطيق امرأة اخرى في حياة ابنها. ترغب دائما في الاستيلاء عليه ولو شاخ. وكذلك والد الزوج اذا كان راغبا في التسلط لا يدع ابنه يصل الى الاستقلال الطبيعي الذي ينشئ به عائلة جديدة. نحن المسيحيين ليس عندنا عشائر يرئسها الجد ويبسط نفوذه على اولاده والأحفاد. النواة هي الرجل وزوجته واولادهما. ما عدا ذلك استبداد مرضيّ يلغي النموّ الطبيعي في حياة البشر. والد الزوج او والدته ليسا بديلين عنه ولا محاميين عنه. يأتيك والد الزوج ليشرح قضيته ولا يدعه يتكلم. ويثير ابنه او يثير ابنته. الزوجة يجب ان تقول لحماتها: “دعي لي زوجي. هو الذي تزوجته. انا لم اتزوج العشيرة”.
Няма зрялост без независимост и няма независимост без изправяне и преодоляване на трудности. Ако усетите разногласия в новото семейство, помирете синовете си и жените им и ги съберете отново. Принудете синовете си да се върнат при жените си или дъщерите си да се върнат при мъжете си. Християнският брак е отклонение от племената.
Митрополит Георгий Хадер
Относно моя енорийски бюлетин
Неделя, 19 февруари 1995 г