кръстоносни походи
1098-1204
През пролетта на 1100 г. военните действия са подновени и кръстоносците поемат контрола над бреговете на Палестина от Ашкелон до Мека. Военната необходимост налага осигуряването на комуникация между кръстоносците в Палестина и техните братя в Антиохия и Едеса. Реймънд, принцът на Тулуза, беше алчен за своето емирство, така че той тръгна от Латакия в началото на 1102 г. и окупира Тартус. След това той напредва оттам към Триполи начело на триста рицари Фахр ал-Малик Мохамед Ибн Амара е поискал помощта на принц Яхиз, халиф на Джина ал-Даула в Хомс, и помощта на Такак или Дукак Ибн Тош, емира на Дамаск и той му помогна. Те се събраха в равнината на входа на Триполи. Избухна ожесточена битка, в която Реймънд победи. Мирното споразумение беше сключено с пари, които жителите на Триполи му донесоха. През 1103 г. Реймънд се върнал в битката и получил подкрепления от морето. Той обсадил Триполи по суша и море, но не намерил никаква надежда в това, затова се върнал в Библос и го получил в безопасност. Реймънд превзе Джабле и напредна през 1105 г. към Триполи, обсади го и построи крепост над него (Форт Сунджил) и построи хълм под него. Тогава Ибн Амар излезе и изгори хълма. Реймънд застана на някои от покривите му и той се срути. Той се разболя и умря. Той беше отнесен в Светия град и погребан там.
Офицерите избират Гийом Йорданус за командир и продължават обсадата. Силите в Триполи намаляват, така че Фахр ал-Мулк се насочва към Багдад за мобилизация и се среща със султан Мохамед Абу ал-Мустадхир, но не постига никаква цел. Той се завърна в Дамаск и остана при Тагтакин, а Ал-Забадани го застъпи. Що се отнася до хората от Триполи, те влязоха в подчинение на халифа на Египет, надявайки се на облекчение. През 1108 г. Бертран, незаконороденият син на Реймънд, се издига начело на четири хиляди рицари, идващи от Южна Франция. Йордананус отказа да му даде лидерството, особено след като току-що беше победил масите на Дамаск и Хомс при Арка, въпреки че Арка беше паднала в ръцете му. Основните кръстоносци от Антиохия, Йерусалим и другаде се събраха в замъка на кръстоносците Сунджил, който гледа към Триполи, за да помирят двамата противоречиви принцове. Срещата беше председателствана от Бодуен I, крал на Йерусалим, през лятото на 1109 г. Двете страни се споразумяха, че Йордания ще поеме Тартус и Арка, разделяйки вярността към принца на Антиохия, и че Бертран ще завладее Триполи и Библос, разделяне на лоялността и подчинението към Бодуен I, крал на Йерусалим, и че единият от тях ще наследи другия след неговата смърт. Всички те се спуснаха в Триполи и прикрепиха кулите си към стените му. Помощта от Египет се забави, така че франките го щурмуваха със сила и навлязоха в него на дванадесети юли през 1109 г. Бертран стана владетел на Триполи, получавайки властта си чрез феодално управление от краля на Йерусалим. Южняците окупираха квартал в Триполи, замъка Констабъл, на петнадесет километра на юг, и две трети от град Джбейл. След това те отстъпиха правото си върху Библос на адмирал Хог Ембриако, който направи Библос наследствено имение за себе си и своите потомци след него. Йорданус беше ударен от заблудена стрела и умря, така че Бертран, син на Реймънд Кумс, стана емирство, което се простира от Тартус до Нахр ал-Калб и от морето до входовете на Хомс и включва Рефниех, ал-Бакиа, и техните околности.
Бейрут, Сидон и Тир си сътрудничат с армиите на Дамаск и Хомс, за да попречат на Бодуен I да достигне Йерусалим. В средата на октомври на 1101 г. те се разположиха в Нахр ал-Калб, като се възползваха от тесния път и неравната пътека. Бодуен се престори, че се оттегля и се насочи към Джуние. Врагът го настигна и продължи, докато Бодуен и хората му достигнаха протока Маамалтайн. Бодуен на свой ред удържа, възползвайки се от природата на земята, и след това атакува дамаските, хомсите и техните последователи от жителите на Бейрут, Сидон и Тир. Те се оттеглиха ужасени и след това се разпръснаха. Така Бодуен продължи похода си към Йерусалим, за да се възкачи на неговия трон, наследявайки Годофра.
ولمس بودوان لمس اليد ضرورة الاستيلاء على بيروت وصيدا وصور لتأمين المواصلات بين الشمال والجنوب فعاد إلى بيروت في ربيع السنة 1110 مستعيناً ببرتران وبأربعين مركباً جنوبياً وبيزياً. واشتد القتال فقتل مقدم الأسطول الفاطمي وخلق كثير من المسلمين. وهجم الصليبيون على البلد فملكوه بالسيف قهراً. واقطع بودوان بيروت لأحد أشراف دولته “فولك دغين” Foulques de Guines وخلفه عليها سادة من ذريته حتى السنة 1187.
ونهض بودوان من بيروت إلى عطة فوافق مروره فيها وصول أسطول نروجي بقيادة سيغورد Sigord أخي ملك النروج. وكان سيغورد أول متوج يزور المملكة اللاتينية فاستقبله بودوان بحفاوة فائقة وواكبه حتى المدينة المقدسة. فارتاح سيغورد وقال إن رجاله راغبون في الإشتراك في “الجهاد” لمناسبة وجودهم في الأراضي المقدسة. فشكر بودوان لضيفه الملكي هذه البادرة الطيبة وقال إن الظروف العسكرية تقضي باحتلال صيدا. وفي أوائل تشرين الأول من السنة 1110 ظهر الأسطول النروجي أمام صيدا وأحاط جيش بودوان بها من البر. واشتد القتال وأقبلت عمارة فاطمية مصرية من صور فكادت تقضي على المراكب النروجية لولا وصول نجدة بندقية بقيادة الدوج نفسه اورديلافو فاليري Ordelafo Faliere. ودبر الصيداويون خطة لاغتيال بودوان بواسطة شاب مسلم كان قد دخل المسيحية والتحق بخدمة الملك الصليبي. فعلم مسيحيو صيدا بذلك فأطلقوا سهماً حاملاً الخبر إلى مقر القيادة الصليبية. فأمر بودوان بهذا الشاب فقتل عند أسوار المدينة. وفي الرابع من كانون الأول سنة 1110 سلمت صيدا فرحل عنها أعيانها إلى دمشق. فجعلت بارونية واقطعت إلى البارون أوستاش غارنيه Eustace Garnier. ووهب بودوان البنادقة كنيسة وأراضي في عكة.
През 1111 г. Бодуен се опитва да превземе Тир, но не успява поради слабостта си по море. Затова той се отвърна от него и се зае с други грижи. Тир остава в ръцете на мюсюлманите за известен период от време. Неговите знатни хора се опитаха да съчетаят лоялността към Фатимидите, за да потърсят помощ от тяхната флота, и лоялността към принцовете на Дамаск, за да потърсят помощ от тяхната армия, когато е необходимо. Те приеха принц от Дамаскин на име Масуд, който управляваше от името на Тутекин, и продължиха да се молят по време на проповедта за фатимидския халиф. През 1122 г. фатимидската флота пристига във водите на Тир и е посрещната там най-добре. Командирът на флота покани принца, владетеля на страната, да посети флота. Той го направи и беше арестуван, прехвърлен в Кайро и след това освободен. Атакин ал-Димашки призна фатимидското управление в Тир.
В средата на февруари на 1124 г. кръстоносците достигат Тир по суша и море и го обсаждат от името на ерусалимския крал Бодуен II и под ръководството на патриарх Горман. Те прекъснаха водата от Рас ал-Айн и я погълнаха с катапулти. Тирианците отговориха с подобни катапулти и отхвърлиха обсадените с гръцки огън. Но те бяха малко и не посмяха да атакуват. Те извикаха помощ от Кайро и Дамаск, но халифът не отговори на призива поради липса на лодки. Тахтакин изпратил голяма армия в Банияс и изчакал пристигането на фатимидските кораби. След това кръстоносците напускат лагера на Тир и се завръщат в Дамаск без битка. Обсадата продължи дълго време и доставките и водата станаха оскъдни, така че Тахтакин сключи мир и предаде Тир при най-важните условия, най-важното от които беше да се позволи на хората му да напуснат и че останалите там трябва да бъдат сигурни от живота им. На 7 юли 1120 г. Тир отваря портите си за кръстоносците, които го превземат в името на Бодуен II.
Управлението на кръстоносците е ограничено предимно до западните брегове и планините до устието на водата. Вътрешността, като Алепо, Хама, Хомс, Баалбек и Дамаск, остава в ръцете на селджукските мюсюлмански принцове. В страната възникват три емирства на кръстоносците и едно кралство: емирството на Едеса, емирството на Антиохия, емирството на Триполи и Латинското кралство. Системата на управление е феодална в европейски стил. Йерусалимският крал, собственик на Светата корона, дойде на върха на тази система в Латинското кралство и в трите емирства. Той трябваше да се притече на помощ на сваления княз, ако той беше нападнат или заплашен с вътрешен бунт, да бъде настойник на принца, ако той беше непълнолетен, и да управлява сред принцовете. Принцовете трябваше да положат клетва за подчинение и лоялност и да дарят определен брой воини в помощ на краля. Всеки от принцовете отрязва други от земите на своето емирство при същите условия. Този феодализъм включва също епископи и монаси. Тези хора трябваше да положат клетва за подчинение и лоялност към Великия емир и да отговорят на призива му в молитви и да го спасят с определен брой войници или определена сума пари, или и двете.
Рицари монаси: وكان بعض الأغنياء الأتقياء من سكان أمالفي قد رقوا للحجاج الفقراء فأنشأوا في السنة 1070 نزلاً لهؤلاء في أورشليم ووقفوه على اسم القديس يوحنا الرحيم بطريرك الإسكندرية. ورثى لهؤلاء الفقراء آخرون من ابناء أمالفي فوقفوا حياتهم لخدمتهم رهباناً لا يستكبرون. وخضع هؤلاء الرهبان ورئيسهم للسلطات البنذكتية في الأراضي المقدسو. فلما خشي الأتراك السلاجقة قدوم الصليبيين في السنة 1098 طردوا هؤلاء الرهبان من الدير والنزل من المدينة المقدسة أيضاً. وكان ما كان من أمر الحملة الصليبية الأولى. فلما سقطت أورشليم في يد الصليبيين أشفق الأمراء على الحجاج والرهبان الأملفيين وحبسوا عليهم الأملاك. وعظم شأن هؤلاء الرهبان وكثر عددهم فاستقلوا عن البنذكتيين واعترف البابا بهم رهبنة مستقلة باسم الرهبان المضيفين Hospitaliers. فسمّاهم المؤرخون المسلمون “الاسبتالية” أو “الاسبتارية”. وفي السنة 1118 تولى رئاسة هذه الرهبنة راهب فرنسي واسع الصدر بعيد النظر اسمه ريمون ده بوي Raymond du Puy. فلم يكتفِ بإيواء الحجاج ومواكبتهم والعناية بهم بل تطلّع إلى ما كان أهم من ذلك إلى حماية الحجاج والمحافظة على سلامة وصولهم فبدل شفاعة يوحنا الرحيم بشفاعة يوحنا الحبيب وأوجب التدريب على القتال واستعمال السلاح ورسم صليب أبيض على الجبب.
وفي السنة 1118 أيضاً تقدم الفارس هوغ ده بان Hugues de Payns ورفاقه السبع من بطريرك أورشليم اللاتيني ناذرين العفة والطاعة واضعين أنفسهم تحت تصرف البطريرك لحماية الحجاج من اللصوص وقطّاع الطرق. فوافق البطريرك وأنزلهم الملك جناحاً من أجنحة قصره في هيكل سليمان (المسجد الأقصى) فعُرِفوا بالرهبان الهيكليين Templiers وهم “الداوية” في مصنفات العرب المعاصرين. ونظر مجمع تروا Troyes في نظامهم في السنة 1128 فأقره باسم “جنود المسيح” وانتظم “جنود المسيح” طبقات ثلاثاً: طبقة الفرسان من الأشراف وطبقة الرقباء من أبناء التجار وأصحاب المهن الحرة وطبقة الكهنة من خدام الكنائس. وارتدى الفرسان الأشراف الأبيض وعليه صليب أحمر ولبس الرقباء الأسود وعليه صليب أحمر. وقضى واجبهم الأول بأن تبقى طريق الحجاج حرة آمنة من الساحل حتى المدينة المقدسة. ثم اندفعوا في سبيل الصليب فاشتركوا في معظم الحروب.
وأيّد بودوان الأول وغيره من خلفائه هؤلاء الرهبان الفرسان لأنهم وجدوا فيهم أداة عسكرية فعّالة مستعدة دائماً للنضال في سبيل “الجهاد”. فحبسوا عليهم الأملاك لتأمين الدخل ثم أقطعوهم الأراضي ووكلوا إليهم حماية الأبراج والقلاع عند الحدود. ففي السنة 1137 تولى الاسبتاليون حماية قلعة بيت جبرين وتولى الهيكليون الدفاع عن غزة. وفي السنة 1142 أقطع أمير طرابلس ريمون الثاني الاسبتاليين حصن الأكراد وكل ما وقع بين هذا الحصن وبين رفنية وبعرين واقطع الهيكليين طرطوس وصافيتا وعرقة. وحذا أمراء أنطاكية حذو أمراء طرابلس وملوك فلسطين. فتولى الهيكليون الدفاع عن حدود الإمارة الشمالية الشرقية واحتل الاسبتاليون حدودها الغربية.