20- И със Светия Дух
Уау уау е съюз. “الروح القدس” معطوفة على ما قبله اي : “أؤمن بالاله الواحد الأب، وبالرب الواحد يسوع المسيح، وأؤمن بالروح القدس الرب المحيي المنبثق من الآب الذي هو…”.
Светият Дух е ипостас الثالث من الثالوث القدوس. ينبثق من الآب (يوحنا 26:15). اي ان اقنوم الروح القدس ينبثق من اقنوم الآب لا من جوهره، وقد سبق فشرحنا ذلك. وهو الرب كما ان الابن رب: “وبالرب الواحد يسوع … وبالروح القدس الرب…”.
Увеличаване на конституцията - كان يظن ان زيادة لفظة على دستور الايمان قد جرى في اسبانيا. الا ان التحقيق اثبت تزوير الكثير من المصادر. حتى مجمع طليطلة في العام 589 أورد دستور الإيمان النيقاوي كما يتلوه الارثوذكسي اي : “وبالروح القدس الرب المحيي المنبثق من الآب” لا : “المنبثق من الآب والابن”. ولكن يقال ان الزيادة بدأت في اسبانيا (108).
Карл Велики - شارلمان في مؤتمر فرانكفورت 794 لعب دوره في زيادة اللفظة على الدستور. انعقد مجمع في مدينة ايكس Aix الفرنسية في العام 809. سافرت بعثة اساقفة فرنجة الى روما في نوفمبر 809. فرفض البابا لاون الثالث “اقحام هذه اللفظة في النصوص الليتورجية الرومانية.
وعلاوة على ذلك، طلب حذفها من النصوص الليتورجية في الكنائس الاخرى…”. فقد رأى “من الافضل العودة الى الاستعمال القديم” (109). Той написал Конституцията на вярата на две плочи на гръцки и латински и ги поставил на вратата на църквата „Свети Петър“ в Рим. Текстът е текстът, който православните рецитират днес.
Папа Лъв III - Карл Велики мечтаел за независима империя, затова разделил Църквата, разделяйки християнския Запад от християнския Изток. Въпреки това, папа Лъв III спаси единството на Църквата, докато друг германски император на име Хенри II не дойде при нас и не го наложи в Рим (1022 г.) по време на управлението на папа Бенедикт VIII, в който западните светци казаха това, което казаха. (110).
Несглобен - отстъпление - وقد اجرى الغرب ذلك بدون علم الشرق والتشاور معه، وبدون انعقاد مجمع مسكوني ليقرّر ذلك أو يرفضه. وسال الخبر مدواراً شرقاً وغرباً ليدافع كل فريق عن موقفه. والحقيقة هي الخروج عن الحد الأدنى المطلوب للخلاص الى أيدي بشر وسّعوا الخرق كثيراً بدون موجب. ومن دواعي السرور ان يقول اليوم لاهوتي غربي كبير هو الاب لي غيّو Le Guillon : “ان صيغة” الروح القدس ينبثق من الاب والابن لا تقابل التقليد اليوناني في مجموعه. فالقديس يوحنا الدمشقي استبعدها صراحة… الصيغة التي فضّلها دائماً اليونان هي هذه : “الروح القدس ينبثق من الآب ويأخذ من الابن” . المقصود باليونان الكتبة الكنسيون ذوو اللغة اليونانية في كتاباتهم.
Авторът споменава разликите между гръцките и латинските думи. Споменава се също, че въпросът изобщо не е повдигнат от гръцките писатели, дори ако изглежда, че присъства в някои от изказванията на светиите Епифаний Кипърски и Кирил Александрийски.
مجمع القسطنطينية في 879-800 بحضور مندوبي بابا رومية قرّر عدم السماح بالزيادة على دستور الايمان (راجع كتابنا “شهود يهوه، السبتيون، المعمدانيون، المتجددون…). وقد وافق البابا على هذا.
Теодорит от Кир предшества Йоан от Дамаскин, заявявайки, че Светият Дух никога не произлиза от Сина (Писмо 171 до Йоан от Антиохия след помирението с Кирил от Александрия, т.е. най-вероятно през пролетта на 333 г.). В писмото си до Диоскор от Александрия той представя своята вяра и казва, че Светият Дух произлиза от Отца (Писмо 83). Това казаха пред него Атанасий, Василий и Григорий Богослов и Ал-Захаби. Що се отнася до Ал-Димашки, той каза:
“إن الروح القدس من الآب ونسمّيه روح الآب. ولا نقول إنّ الروح القدس من الابن ونسمّيه روح الابن… ونعترف ان الابن يظهره ويمنحه لنا … يمنح لنا اشراقه بواسطة الشعاع، فينيرنا به ويكون متعتنا” (ص72-73 من المئة مقالة، منشورات المكتبة البولسية، جونية،1984).
Това е добре изразено в текста на Лу Гуо, който цитирах.
Конвергенция: Това също е голяма печалба, след като западните гении се изтощиха да докажат, че гръцките книжници са казали, че Светият Дух произлиза от Сина. Писателят се съмнява дори в изразите на Епифаний и Кирил, дали те носят смисъла на изхождането на Духа от Сина.
هنا وفي امكنة اخرى من هذا الكتاب نرى تقارب وجهات النظر بين الشرق الارثوذكسي والغرب الكاثوليكي. والحوارات اللاهوتية القائمة كفيلة – بعون الله – بتوسيع التقارب.
По-скоро изисква усилване на стъпките и молитвите на монасите. Тиранията на изследователския манталитет за сметка на благочестието, молитвата и поклона не моли достатъчно Светия Дух. О, Боже! Той ни коригира, благослови ни и ни вдъхнови с правилния път и пълен християнски съюз. Запалете сърцата на католици и православни в двете части на Европа с огъня на любовта и духа на откритост, така че Рим, Константинопол и Москва да могат да се прегърнат в пълна доктринална хармония за славата на вашето име и унищожаването на порока и атеизма.
Духът е Господ: Светият Дух е Господ като Сина. Той е Бог като Него, така че Светият Дух дава живот. В началото на образуването беше посочено:
Дух и творение: “في البدء خلق الله السموات والارض. وكانت الارض خربة وخالية، وعلى وجه العمر ظلام، وروح الله يرفّ على وجه المياه” (1:1-2). لفظة “يرفّ” تردّ الى العربية لفظة عبرانية تذكّر باحتضان الطيور فراخها ورفرفة جناحيها فوقها. جاء في التثنية: ” كالنسر الذي يثير فراخه، وعلى فراخه يُرِّف ويُبسط جناحيه، فيأخذها ويحملها على ريشه” (11:32).
Духът витаеше над празната руина.
الروح هو – اذنْ – مبدأ الحياة على الارض.
ولما خلق الله آدم صنعه من تراب ثم “نفخ في أنفه نسمة حياة، فصار الانسان نفساً حيةً” (تكوين 7:2 ). بهذا خلق اللهُ روح الانسان، فصنعنا الله على صورته ومثاله، كما جاء في الترجمة السبعينية المعتمدة يونانياً.
Божият дух и човешкият дух: “الروح القدس روح. والجزء الاعلى من الانسان اسمه روح. الارتباط واضح. انما الروح القدس هو اله، بينما روح الإنسان مخلوقة. ولكنها على صورة الله، فلذلك تتمتع بصفات روحية ترفعها فوق الماديات.
الروح القدس يبين في مطلع سفر التكوين قريبا من الارض والانسان. الاقانيم الالهية جميعا اشتركوا في خلقنا. جاء في المزامير: “بكلمة الرب صُنعت السموات وبروح فيه كل جنودها” (6:33 أو 6:32 في السبعينية).
انما قربُ الروح القدس منَّا يعطي روحنا اهمية خاصة. في عدة مواضيع ركّز الكتاب المقدس على ان الله خلق فينا روحا (ايوب 3:27 و 14:34 المزمور 29:103 والجامعة 7:17 )، وان الروح هو الذي خلقنا (ايوب 4:33 والمزمور 6:32 ). جاء في يهوديت: “….ارسلت روحك فخُلِقُوا” (17:16).
Ал-Мухи: Следователно Светият Дух е животворящият, който ни е дал Духа. Контрастът между Светия Дух на Бог и духа на създадения човек е много обширен в Новия Завет.
Връща ни обратно: Бог взема нашите души, така че ние умираме и се връщаме в пръстта. И Той изпраща Своя Дух и ние сме създадени, и лицето на земята се обновява (Псалм 104:30). Пророк Езекиил говори в глава 37 за Духа, който духа в мъртвите, за да могат те да живеят отново.
Понякога Светият Дух в началото дава дух на Адам и накрая ни съживява, връщайки ни към живот и съединявайки нашите смъртни тела с нашите духове, присъстващи при Бог.
Петдесетница: В Новия завет Светият Дух е приел човечеството на Исус от Дева Мария. Самият Той ни роди в деня на Петдесетница в Исус, така че ние станахме членове на тялото на Исус (т.е. църквата) и синове на братята на Исус.
في العهد الجديد تأتي لفظة “الروح القدس” بمعنى الأقنوم أو نعمة الروح القدس.الحسّ السليم يعرف كيف يميّز بين المَعنَيَين. في العهد الجديد يُذكرُ الروح القدس كأقنوم إلهي منبثق من الآب سرمدياً و الروح القدس كنعمة إلهية مرسلة على الرسل و المؤمنين في الزمان. و العهد الجديد ينوِّع استعمال الألفاظ بين الآب و الابن و الروح القدس للتركيز على الثالوث القدوس. لكن النعمة الإلهية هي نعمة الآب و الابن و الروح القدس. و كذلك النور و المجد و القوة و السلطان و الصلاح و البّر و الشركة و ..و..هذه كلها قوى إلهية مشرقة من جوهر الثالوث القدوس و ليست الجوهر.
Троица: Ние се покланяме на Светия Дух с Отца и Сина и прославяме и тримата заедно. Прострацията е пред Бога. Прославянето е за Бог. Ние кланяме един поклон и издигаме една слава на Троицата без никаква разлика, защото трите са равни и едно по същество.
Нашата връзка с Бог: Нашата връзка с Триединния Бог е връзка на прострация, защото Бог е по-велик от нас до степента, в която се чувстваме неспособни да застанем в Неговото присъствие и да вдигнем очите си към Него.
Ангелите се страхуват от него. Възгордяхме ли се, когато сме засегнати от грехове? Пред Негово Величество, как да стоим твърди, ако не сме смазани, а нашите горди и упорити шии се вкопчват в прахта, в страхопочитание и трепет?
Прославяне: وعلاقتُنا بالثالوث علاقة تمجيد. نرفع له المجد نظراً لعظمته الذاتية، ونظراً لعظمته في خَلْقِه، مجده ساطع وباهر. ويستفزّنا للتسبيح كما نسمع في خدمة القداس : “بتسبيح الظفر متمرغين وهاتفين وصارخين وقائلين : قدوس، قدوس، قدوس رب الصباؤوت”، على ما سمع اشعياءُ السيرافيم يسبّحونه (6 ،1-6)، وجاء في سفر الرؤيا (8:1 و…).
Вдъхновение: Светият Дух говори на пророците според споменатото в Светото писание. Той е този, който води пророците и апостолите при написването на Светата Библия, както споменават апостолите Петър и Павел.
Вдъхновение и въплъщение: Теорията на Църквата за божественото вдъхновение възниква от нейната вяра във въплъщението на Господ Исус: двете природи, воли и действия са били обединени, без божествеността да тиранизира човечеството. По-скоро божествеността блестеше в човечеството.
Писателят е просветен: Светият Дух сияеше в светите писатели, като ги просветляваше, напътстваше ги, учи ги и ги предпазваше от грешки. Но Той не ги е направил инструменти без чувство или емоция. Той приемаше всеки от тях такъв, какъвто беше. Следователно виждаме, че всеки от тях поддържа свой собствен литературен структурен образец. Създаването на Матей, Лука, Йоан, Марк, Павел и Петър не е едно и също. Всеки от тях има своя индивидуалност и литературен и културен шаблон.
Книгата е послание към нас: Докато Библията е вдъхновена, тоест Бог е вдъхновил писателите да я съставят (111)То съдържа Божието послание към всеки един от нас. Съдържа божествени послания. Ние трябва да го приемем и да го приемем с благочестие и благоговение, тъй като приемаме Евхаристията, Божиите думи са живи, а не мъртви думи. Светият Дух, който е вдъхновил апостолите, е същият, който гравира думите си в сърцата ни, ако ги очистим чрез нашите усилия и борба и с Божието слово от всяка нечистота. Исус каза на учениците си, че са чисти поради думите, които им каза (Йоан 15:3). Евхаристията ни очиства. И Божието слово също. Аскетизмът ни пречиства. Всички добродетели и усилия ни очистват със Светия Дух.
Възвишените думи на Исус: Василий Велики, старейшината на църковните отци, прави разлика между книгите на Стария завет и думите на Исус, особено Евангелието на Йоан. (112). يسوع نفسه قال لبعض سائليه ان موسى سنّ لهم شريعة الطلاق – خلافاً للاصل – بسبب قساوة قلوبهم (متى 8:19). ولذلك الغاها يسوع واعادنا الى شريعة الفردوس حيث كان آدم وحواء جسداً واحداً.
Новият завет е най-важен: Но Светият Дух се яви ясно в Новия Завет; Какво беше видно в Стария завет. Григорий Богослов каза, че Старият Завет ни разкрива Отца.
Новият завет ни разкри Сина. Сега Светият Дух ни се явява. Що се отнася до Йоан Златоуст, той също се отличи и каза, че Евангелието е записало за нас думите и действията на Исус (113)Що се отнася до Книгата Деяния на апостолите, тя записва за нас действията и думите на Светия Дух.
В Книгата Деяния на апостолите виждаме Светия Дух да витае над църквата и дори да движи църквата. Той е неговият жив двигател (двигател) докрай.
Петдесетница: В деня на Петдесетница Светият Дух слиза върху учениците и ги кръщава. Той ги назначи за учители и епископи на целия свят и изля в тях всички божествени дарове. Той ги направи глави на хората, глави на новото творение. Те са нашите големи майстори.
Дух преди Петдесетница: Преди Петдесетница идваше отвън. На Петдесетница Той се настани в нас, в сърцата ни.
На Петдесетница ни се разкри божествена ипостас, която идва при нас, за да се прояви в нас. Неговият огън ни пречиства. Неговата светлина ни огрява. Неговата благодат ни обожествява. Неговите таланти ни украсяват. След Петдесетница цялото време е станало петдесятно (114).
Изящество и таланти: Църквата прави разлика между благодатта на Светия Дух, която ни обожествява, която води живота ни по пътя на съвършенството до пълния ръст на Исус, (и) Неговите дарове.
Павел спомена тези дарби. Свързва се с църковна служба, изцеление на болни, чудеса и изгонването на демони като цяло. Благодатта е непогрешима и се дава на всички вярващи. Талантите също не се създават и присъстват във всички вярващи благодарение на миропомазанието. Светият Дух е отговорен за разкриването на таланти, за да служи на църквата както иска и когато иска. Един от вярващите може да живее като лечител на болни или като прогонващ демони.
Ние не знаем защо Бог е излекувал този и този, а не този и този. Защо показа чудесата си от ръцете на еди-кой си? Чудесата на някои светци са станали след смъртта им, а не преди (Теодорит. Виж бележката под линия от нашата книга, Свети Марон). Талантът изобилстваше в някои от прерийните бащи. По-скоро преливаше, сякаш бяха принудени да го направят. Те знаят опасностите от това, че дяволите ги изкушават с гордост, докато той (дяволът) ги заблуждава, че са чудотворни, защото са праведни и правдиви. Някои от тях се молеха Бог да не им даде таланта. Следователно Църквата е предпазлива по отношение на дарове, наблюдатели и водачи. Тя е много подозрителна към привиденията и сънищата. Предлага изключителна предпазливост и подчинение на опитен духовен водач, който знае как да изолира благочестивия брат от измамите на дяволите и неговите хитри набези. Сатана мами измамените с видения и сънища (115).
Смирение: Светостта се крие в смирението. Всички добродетели са люспи, ако смирението не е тяхното украшение и блясък. Това е обща характеристика на всички добродетели. Всяка добродетел, която не се характеризира със смирение, губи своя вкус и тежест до голяма степен в зависимост от ситуацията.
О, Свети Дух! Бъдете светлина, която осветява целия ни живот, докато не бъде изпразнен от всяка тъмнина. Ти си единственият, когото желаем.
(108) Вижте нашата статия в Al-Nour Al-Gharaa 1973.
(109) католицизъм. IV, 7282.
(110) католицизъм. IV, 1281.
(111) النقطة هامة جداً. لم يكن كتبه الكتاب المقدس عناصر انفعالية Passifs بين يدي الروح القدس. هناك تعاون Synergia بين الروح القدس والكتاب. ليست المسيحية ديانة كتاب. الكنيسة هي جسد المسيح. هي صاحبة الكتاب المقدس لا عبدته، ولا صارت عبدة الحرف وديانة الحرف. هي ديانة الروح القدس الساكن فيها، بينما هي جسد المسيح. هي المالك الذي يملك الكتاب المقدس. هي المالك وهو المملوك. يخطأ الذين يعتبرونه المالك ويعتبرونها المملوكة. هذا “شقلبة” فاحشة للعقيدة الصافية. قامت الكنيسة يوم العنصرة، بينما لم يكتب العهد الجديد الا بعد حين متفرقا بين كتبة عديدين. جمعته الكنيسة وقالت هذا هو العهد الجديد. قبلناه من الكنيسة. هي السلطة التي قالت انه كتاب مقدس. لو قالت – مثلا – ان كتابات يوحنا الانجيلي هي غير مقدسة لما دخلت الكتاب المقدس. وهل فيه أعظم من كتابات يوحنا؟ نرفض كل ما رفضته الكنيسة.
(112) Вижте страница 11 от книгата на патриарх Елиас IV Моавад, Из литературата на отците на Църквата, Дамаск, 1978 г.
(113) الافشين الاول من غروب اثنين الروح القدس : “الذي علّم اولا بالقول، واخيراً أبان ذلك بالفعل.
(114) الذهبي الفم قال ان الزمان بعد العنصرة والقيامة والظهور الالهي صار كله ظهوراً وقيامة وعنصرة. وقال ان ابرار العهد القديم (راجع كراستنا “الذبائح والنذور”).
(115) في “بستان الرهبان” فصل خاص بالرؤى يحذّر من أخطارها. في السلَّم الى الله رفض للاحلام. عندنا فصلاً عن المواهب لم يطبع بعد.