Небесен ликуващ живот!
Въпреки че книгата, която св. Йоан Касиан записва за нас в своята съпротива срещу греха на меланхолията, е малка, определянето на монашеска книга, която атакува меланхолията като един от основните грехове, така да се каже, има собствено значение в ранната християнска мисъл .
В нашето обсъждане на тази книга в главата за писанията на свети Йоан Касиан видяхме, че християнството е покана да се наслаждаваме на небесна радост, а не на смъртоносен мрак. Свети Йоан Касиан ни предупреждава срещу този горчив грях, подчертавайки, че причината за него не са грешките на хората около нас, а по-скоро пустотата на вътрешното сърце. Нашият Христос дойде да поиска от нас сълзи на покаяние, градивна тъга, изпълнена с надежда, отваряйки очите на душата към вратите на рая, за да се радва тя и небесните хора да се радват с нея.
Може би един от най-опасните грехове, в които много хора изпадат в съвременната епоха, е отчаянието, малоумието и загубата на цел, което тласка душата към състояние на депресия, което разрушава вътрешното същество на човека и унищожава надеждата му в Господ .
Свети Касиан и други западни мъже, които дойдоха в Египет, бяха изумени и видяха прериите, превърнати в рай, пълен с радост. Той изрази това, като каза, че когато преминал от Александрия до далечния юг на Египет, чул звука на радост, идващ от манастирите, килиите и пещерите, докато не се зачудил: Това ангели ли са слезли на земята или хора, които са се възнесли на небето ?!
Той беше привлечен Свети Йоан Златоуст да се روح الفرح الذي عمّ الرهبنة، قال في إحدى عظاته على إنجيل القديس متى: [“هلموا إلى برية مصر لتروها أفضل من كل فردوس! ريوات الطغمات الملائكية في شكل بشري… لقد تهدم طغيان الشيطان وأشرق ملكوت المسيح ببهائه!…السماء بكل خوارسها ليست في بهاء برية مصر الممتلئة من قلالي النساك![1]]
تحتاج مفاهيمنا إلى مراجعة، فالحديث المستمر عن الخطية يُحطم الرجاء، لكن الكنيسة الأولى مع دعوتها المستمرة للتوبة ركزت أنظارها على الصليب، لتردد مع داود التائب: “ردّ لي بهجة خلاصك!”
В тази книга свети Касиан записва за нас.
1. Депресията е враг на душата, като молците, които развалят дрехите, и дребосъците, които развалят дървата (Глава 3).
2. Често изпадаме в този грях в резултат на чувствата си на провал и пренебрегване и неспособността ни да растем духовно (глави 4,6-8).
3. Зад депресията стои празнотата на душата, а не грешките на другите, които се опитваме да обясним (Глава 5).
4. Подходящо е да правим разлика между прекомерната тъга, която поглъща душата, и духовната тъга, която изпълва душата с вътрешен мир (глави 10-12).
5. Съзерцанието на вечната слава, подготвена за нас, и очакваната божествена радост са лекарството на душата за възстановяване от депресията (Глава 13).
Отец Тадрос Якуб Малти
Глава първа
Нашата пета борба е насочена срещу духа на депресията и вредата, която причинява на душата
В нашата пета битка трябва да устоим на фаталните атаки на депресията: защото ако тези атаки, чрез спорадични, безразсъдни атаки и случайни, неочаквани промени, имаха възможността да доминират в нашето мислене, постоянно да ни пречат от всяко мъдро разсейване в божественото съзерцание , те напълно биха унищожили и деморализирали ума, който се спуска от състояние на пълна чистота. Следователно за него е невъзможно да практикува своите молитви, както е свикнал с радост на сърцето, или да се възползва от утехата, която носи четенето на Светото писание, или да се отнася към братята със спокойствие и доброта, това го прави по-скоро жесток и неспокоен в изпълнението на всички задължения, свързани с работата и поклонението, докато всички добри съвети са станали напразни и целостта на сърцето е разбита, докато достигнат ръба на лудостта и глупостта , а отчаянието взема връх като награда.
Глава II
В грижите, необходими за излекуване на депресия
Защо ние, ако сме сериозни да завършим правната борба с нашата духовна битка, трябва да се стремим да лекуваме и тази болест, с не малко внимание... Това е така, защото كما أن “العث يفسد الثياب، والسوس يفسد الخشب، هكذا فإن الاكتئاب يفسد قلب الإنسان” (أم 0:25″الترجمة السبعينية”)… Така, с изобилие от пълна яснота и прецизност на смисъла, Светият Дух изрази насилието на това опасно и дълбоко вредно падение.
Глава III
С какво се сравнява една душа, която става жертва на пристъпи на депресия?
كما أن الثوب الذي يفسده العث لا يعود ذا قيمة تجارية أو ذا نفع على الإطلاق، وكذلك الحال مع الخشب الذي يفسده السوس لا يعود صالحاً للاستعمال حتى في بناء عادي، بل يلزم أن يصبح طعاماً للنار، كذلك أيضاً النفس التي تقع فريسة لنوبات الاكتئاب الملحة المهلكة، تصبح غير أهل لذلك الثوب الكهنوتي الذي هو وفقاً لنبوة داود البار، طيب الروح القدس النازل من السماء، أولاً على لحية هارون، ثم على هُدب ثوبه، كما جاء بالمزمور: “مثل الطيب على الرأس النازل على اللحية، لحية هارون النازل إلى طرف ثوبه” (مزمور 133: 2).
كذلك لا يمكن أن يكون لنا نصيب في تشييد أو تجميل ذلك الهيكل الروحي الذي وضع القديس بولس أساساته، كبناء حكيم قائلاً: “أنتم هيكل الله وروح الله يسكن فيكم” (1كو 16:3، 1كو 19:6). وما هي الألواح الخشبية التي لهذا إلا كما تقول العروس في نشيد الأناشيد: “جوائز بيتنا أرز وروافدنا سرو” (نشيد 16:1)، وهكذا فان هذه الأنواع المنتقاة من الخشب لهيكل الله ذات رائحة ذكية وغير معرضة لأن تتآكل أو تبلى من طول الزمن أو نخر السوس.
четвъртата глава
Откъде идва депресията? И по какъв начин?
Понякога става ясно, че това е резултат от падение от предишен гняв или от желание за някаква печалба, която не е била постигната, когато човек открие, че не е успял да постигне надеждата си да постигне онези неща, които е целял и планирал.
А друг път, без никаква видима причина да ни подмами в това изпитание, внезапно сме застигнати от изкушението на злонамерения враг, толкова голяма депресия, че не сме в състояние да приемем с подходяща учтивост посещенията на най-близките си хора и най-скъпи за нас, толкова много, че смятаме, че всяка тема за разговор, която те подхващат, не е на място и не е на място! Също така не можем да отговорим учтиво поради горчивината, която обхваща всяко кътче на сърцата ни.
Глава V
Бедите ни сполетяват не заради грешките на другите, а заради нашите собствени
حيث ثبت في وضوح أن أوجاع الاضطرابات لا تحدث فينا دائماً عن طريق أخطاء الآخرين، إنما عن طريق أخطائنا، لأننا اختزنا في أنفسنا بواعث التعدي، وبذور السقطات، التي ما يكاد رذاذ من التجربة يبلل نفوسنا، حتى تبرز فوراً في نبت وثمر. [حول هذا الموضوع ألقى القديس يوحنا الذهبي الفم عظة، سجلت بعنوان “
Никой не може да нарани човек, освен ако този човек не навреди на себе си“… (الشبكة)]
Глава шеста
Никой не е натъжен от внезапно падение, а унищожен от дълга поредица от пренебрежение.
Никой не е въведен в грях по вина на друг човек, освен ако не е натрупал горивото на злото в сърцето си. По същия начин не трябва да си въобразяваме, че един мъж внезапно ще бъде изкушен, когато погледне жена, и ще падне в бездната на. срамна похот, тъй като в действителност възможността да я види извади на повърхността симптомите на болестта, която беше скрита и скрита дълбоко в него.
Глава VII
Не трябва да се отказваме да се занимаваме с нашите братя в стремежа към съвършенство, но е добре винаги да култивираме добродетелта на търпението и толерантността.
По този начин Бог, Създателят на всички неща, тъй като Той се грижи преди всичко за съвършенството и добротата на Неговото дело и тъй като корените и причините за нашите неуспехи нямат нищо общо с другите, тъй като те са в нашите души, ни дава заповедта да не се отказваме от контакт с нашите братя и да не избягваме тези, които смятаме, че сме сгрешили, или те са сгрешили с нас, по-скоро трябва да ги помирим и да успокоим душите им. Знаейки, че съвършенството на сърцето не се постига от човек, като стои далеч от хората и ги изолира толкова, колкото се постига чрез добродетелта на издръжливостта и търпението, които, ако наистина се придържаме към тях, ще ни осигурят средствата за мир дори с онези, които мразят мира.. Следователно, ако не го постигнем, винаги ще станем несъвместими с онези, които са съвършени и тези, които са по-добри от нас. Това е така, защото желанието да се дистанцираме от тези, с които имаме връзки на привързаност, не трае дълго Докато живеем сред хората, ние няма да постигнем пълно бягство и спасение По-скоро трябва да променим причините за депресията, които Поради това се разделихме с нашите първи приятели.
Глава осма
Ако се държим добре, ще ни бъде по-лесно да постигнем разбирателство с всички хора
لزم علينا أن نسعى جاهدين لإصلاح أخطائنا ومعالجة سلوكنا، فإذا ما وُفّقنا في ذلك توفرت لنا أسباب السلام دون أدنى شك، ليس مع البشر فحسب، بل وحتى مع الحيوانات والوحوش، مصدقين ما جاء في سفر أيوب المطوَّب: “لأن وحوش البرية تسالمك” (أى :5-23). لأننا لن نخشى أية ضروب للإثارة تأتى إلينا من الخارج، ولا أية فرصة للسقوط تزعجنا، مادامت لا تلج أو تغرس داخل نفوسنا: لأن “سلامة جزيلة لمحبي شريعتك وليس لهم معثرة” (مز 165:119).
Глава девета
Друг вид депресия, която води до отчаяние от спасение
Има и омразен тип депресия, която не поражда в грешната душа решимост да пречисти живота от злото или да поправи грешките, а по-скоро го подхранва с отчаяние, което води до унищожение, както се случи с Каин, който не съжаляваше и не се покаеше след убийството на брат си и с Юда Искариот, след предателството му, това не го тласна да изостави злото, а по-скоро го накара да се обеси.
Глава десета
Единственото хубаво нещо за нас е тъгата
علينا أن نعلم أن الحزن يفيدنا في حالة واحدة فقط، حين نذعن له إما في الندم علي الخطيئة، أو يدفعنا للتعطش نحو الرغبة في الكمال، أو التأمل في متعة العطف الإلهي، وعن هذا يقول الرسول المطوَّب: “لأن الحزن الذي بحسب مشيئة الله ينشئ لخلاص بلا ندامة، وأما حزن العالم فينشئ موتاً” (2كو :7-10).
Глава единадесета
Как да различим къщата на благотворната тъга, която е според волята на Бог, и разрушителната тъга, която Сатана вдъхва?
الاكتئاب أو الحزن الذي “ينشئ توبة لخلاص بلا ندامة” يجعل الإنسان مطيعاً، مهذباً، متواضعاً، عطوفاً، لطيفاً، طويل الأناة، ذلك لأنه نابع من محبة الله. وهو ينبعث دون ملل أو كلل، من رغبة في الكمال، ممتداً إلى كل أسى جسدي أو حزن روحي، بطريقة أو بأخرى، إذ يبتهج ويتغذى على رجاء لنفعه الخاص، يحتفظ بلطف معاملته وطول أناته، ذلك لأن في ذاتها كل ثمار الروح القدس، التي قدم الرسول نفسه قائمة بها: “وأما ثمر الروح فهو محبة، فرح، سلام، طول أناة، لطف، صلاح، إيمان، وداعة، تعفف” (غل 5:22-23).
Що се отнася до другия вид тъга, тя е насилствена, тесногръда, жестока, пълна с омраза, безполезна скръб и смъртоносно отчаяние, следователно тя разрушава човека, към когото е привързана, и му пречи да изпита здрава, здрава тъга. защото е неразумно и го лишава от енергията му. Той не само възпрепятства желаните плодове на своята молитва, но освен това всъщност унищожава всички плодове на Святия Дух, които изброихме и които първият тип тъга знае как да произведе.
Глава дванадесета
Освен тази здравословна тъга, която възниква по три начина, трябва да се противопоставя на всяка тъга или депресия, която води до вреда
أجل، فإنه فيما عدا الحزن الذي يُقبل لأجل توبة الخلاص، سعياً وراء الكمال، أو إيثاراً للحياة القادمة، لا مناص من مقاومة كل حزن واكتئاب يتعلق بهذا العالم، ومادام كذلك “مؤدياً إلى الموت” فلابد من استئصاله من قلوبنا كروح الزنى والطمع والغضب.
Глава тринадесета
Средства, чрез които можем да изкореним корените на депресията от сърцата си
След това трябва да можем да премахнем от сърцата си тази прекомерна вредна тенденция, така че чрез духовно съзерцание да можем Да поддържаме умовете си винаги заети с надежда за бъдещето и да даваме обещания Очакваната божествена радост. Чрез това средство е възможно да се възползваме от всички видове тази депресия, независимо дали е това, което чувстваме поради невъзможността да печелим, или загубата на нещо, или да сме обидени, или поради безразсъдно вълнение, което потиска ума .
Първо, това е видът, който ни изпълва със смъртно отчаяние, а след това се радваме да проникнем духовно в дълбините на безсмъртните и бъдещи въпроси и да продължим да се въздържаме от нестабилността, ние не изпадаме в депресия от бедствията, които ни сполетяват в настоящето, или се радваме прекомерно на успеха и просперитета. По-скоро гледаме на всяка ситуация с внимание. Тя не е стабилна и е вероятно да изчезне бързо.
Превод: монах Василий Сирин (предишен).
[1] В Мат. Hom 8:6. PG 58:87.