Ние виждаме стойността на физическото здраве и ползата, която то носи на човека в човек, който се радва на перфектно здраве. Същото се наблюдава и при стойността на духовното здраве. За да оценим това здраве, трябва да изучаваме красотата и здравето на душата на вярващия, която наистина е свързана с Христос. Няма да придаваме значение на човешките неща, които украсяват един християнин, и няма да ни е грижа за чудесата, дори ако християнинът има благословията на чудесата. Трябва да обърнем внимание на богатството от добродетели, съдържащи се в него. Когато добродетелта съществува и има доказателство за нейната стойност, защо да питаме дали добродетелният човек притежава чудотворна благодат? Чудесата не са доказателство за добродетелен живот, защото не всички велики светии са вършили чудеса, нито пък всички, които са вършили чудеса сред вършещите добродетел, са много светии, които са били издигнати и издигнати от Бога и са извършили дела на добродетелта. не извърши дори едно чудо, напротив, намериха се зли и злонамерени хора, точно както Юда, измамният слуга.
يحتاج عمل الفضيلة وتحقيقها إلى تعب وألم. أما النعمة العجائبية فيعطيها االله. لا يحتاج الإنسان إلى جهد لاجتراح العجائب. كثيرون هم الذين حصلوا على نعمة العجيبة دون أن يشتاقوا نيلها. من يملك مثل هذه الموهبة يجب أن لا يباهي فرحاً “لا تفرحوا لان الأرواح تخضع لكم بل افرحوا لان اسمكم كتب في السماء” (لوقا 10: 20). فما دامت العجائب لا تعطي الإنسان الفضيلة ولا تطهرها إذا كانت موجودة فمن الغرابة أن يطلب الإنسان رؤية العجائب ليقتنع بوجود الفضيلة. من يعرف كل الأسرار ويلّم بكل النظريات الروحية لا يستحق أن يكون مثار إعجاب فمن المؤكد أن هذه الأمور كلها تتبع الحياة الفاضلة وهذا لا يفرض وجود الحياة الروحية بالضرورة، والبرهان ما يقوله الرسول إلى أهل كورنثية : “إذا كانت لي النبوة لأرى كل الأسرار واعرف كل المعرفة، وإذا كان لي كل الإيمان حتى أنقل الجبال وليست لي محبة فلست بشيء” (1 كورنثوس 13: 2).
Нека пренебрегнем всички останали неща и да погледнем волята на душата, от която зависи добротата, нечестието, духовното здраве, болестта, духовният живот и смъртта на човека. Ако само Бог контролира волята на човека, той би се превърнал в една от благословените цели. Как да укроти волята си така, че да желае само доброто? Бог работи за тази цел и всичките Му грижи са ограничени до този аспект. Бог даде наградата, за да обучи волята към добродетелта, така че той обеща вечни награди и блага и същевременно наложи неограничени наказания и заплахи. Бог създаде света и установи божествени закони, които не изчезват, Той също така създаде строги наказания и често го наказваше и изпитваше по различни начини, за да го привлече към Него и да го убеди да обича Бога доброволно. Кой може да разбере богатството на Божиите щедрости и неоценимата Му благосклонност към човека?
Каква награда иска Бог за тези видими и невидими добри неща? Да има добро желание и да иска и прави добро. Всички Божии заповеди, инструкции и думи са предназначени за наше добро. Когато Бог осъжда алчността, долните желания, гнева и омразата, Той иска само покаяние, милосърдие, лекарства и силна воля. Всички добродетели, за които Христос облагородява човека, са дело на благодат и воля.
Вярата в Бог и изобщо правилните вярвания не са ли сред характеристиките на хората, които имат добри намерения и добра воля?
Бог даде закона заради любовта, но добродетелта не се развива без воля. Когато Бог, след като се е погрижил да пречисти душите и волята ни, иска от нас духовни плодове, ясно е, че Той дава цялата сила на волята ни да вършим добро.
فالمعمودية وكذلك الأسرار الأخرى تجهزنا للحياة المستقبلة ويعتبرها الرسول بولس “قوى الدهر الآتي” (عبرانيين 6: 5). أنها تجهزنا للحياة بما تعطيه لنا من القوة فنحقق الحقيقة المسيحية ونحياها. إن الحقيقة المسيحية كعمل وحياة هي إكليل لنا. أنها تؤهل المؤمن ليسكن المسيح في قلبه، “إذا أحبني احد حفظ كلامي وأبي يحبه واليه نأتي وعنده نجعل مقامنا” (يوحنا 14: 23).
Кой ще спази Божието слово? Който има добри намерения и който иска да има това намерение, Бог е определил вечни награди за човека, защото той търси добродетелта по неговата воля, и е определил вечно наказание за неверните грешници, защото по тяхна воля те стават такива. Човек е отговорен пред Бога, защото е свободен да избира между доброто и злото. Ако беше роб и действията му бяха принудени, той не би заслужил нито награди, нито наказания. Благословеният духовен живот зависи от нашата воля. Човек е добър или зъл по своя собствена воля. Злият се интересува от низки, празни и греховни неща, докато праведният се радва на добри, възвишени, духовни неща. Не злобата и доброто, а нещастието и щастието са свързани с начина, по който волята се усъвършенства и опитомява.