В рая имаше Дървото на познанието и Дървото на живота. Днес в църквата са монтирани и две дървета: на Закона и на Словото. Защото познанието за греха дойде чрез закона, но чрез Словото беше даден живот и беше дадено прощение на греховете.
Свети Василий Велики
Да се каже, че в Библията има невярно твърдение, е ужасно богохулство.
Свети Атанасий Велики
Вдъхновените книги бяха достатъчни за разпространение на истината.
Който иска да разбере мисълта на авторите на [божественото] откровение, трябва първо да очисти себе си със святост на поведението и след това да подражава на самите светии. Това е поведение, подобно на тяхното.
Свети Марк Отшелник
Тези, които не се смятат за длъжници по отношение на всяка заповед на Христос, четат Божия закон по плътски начин, без да разбират, нито какво казват, нито какво твърдят (виж 1 Тимотей 1:7).
Свети Романос
لنفتّشْ في الكتاب المقدّس عمّا يهب من النعمة وعمّا يتضمّن من المعنى، إذ إنّه الدليل الذي يُفضي بالجميع إلى الرجاء الذي لا يَبلى: هذه هي فائدة كلّ الكتاب الموحى به من الله. فلْنخرنّ إذاً عند قدمًي المسيح مخلّصنا ولنصرخْ إليه بورعٍ قائلين: “يا ملك الملوك ومحبّ البشر، امنح المعرفة للجميع، وأرشدنا في سبيل وصاياك لنعرف طريق الملكوت، إذْ هي التي نصبو إلى سلوكها ليكون لنا أيضا الإكليلُ غيرٌ الفاسد.
Свети Йоан Касиан
يجب أن تكون لدينا الحميّةُ في حِفظ مجموعة الأسفار المقدّسة، وأن نستعيدها في ذاكرتنا بلا انقطاع. إذْ فيما يكون الانتباه منشغِلاً بالقراءة والدرس، لا يعود للأفكار السيّئة سبيلٌ من بعدُ إلى أسْر النفْس في شباكها. ولكن، إن كنتم تبتغون التوصّل إلى معرفةٍ حقيقيّةٍ للكتب [المقدّسة]، فعجّلوا أوّلاً إلى اكتساب تواضع قلبٍ راسخ. فهو الذي يقودكم، لا إلى العِلم الذي يَنفخ (أنظر1كو8: 1)، بل إلى العِلم الذي يُنير بإتمام المحّبة؛ إذْ يستحيل على النفس غير المطهَّرة أن تفوز بهبة العِلم الروحي… واحنرزوا بأبلغ الاهتمام شأناً من أن تصير حمّيتُكم للمطالعة سببَ هلاك بادّعائات باطلة.
Свети Иларий
إن حياة الإنسان وفكرَه يظلاّن في الضلال، أو بالحريّ في ليل عدم الإحساس، ما داما ملطَّخيَن بمُعاشرتهما للجسد، ويبقيان من ثمّ في لّجة الجهل بسبب ثِقَل الطبيعة التي يمتزجان بها…ولكن، كلّما استنار المرء بكلام الله، كلّما صار غيرَ قادرٍ على تحمّل ظلمات الجسد هذه وليل هذا العالم. وعليه، فلا نَدَعَنّ هذا التعليم وهذا الكلام الإلهيّ اللذين تلقيّناهما فينا بلا استعمالٍ وبلا جدوى كما لو تحت “المكيال” (انظر متى5: 15)، بل لننشرْ هذا النور في نفوسنا أوّلاً، ثم في جميع الأمم من خلالنا… وفي كل خطوةٍ تقوم بها نفسُنا، لنستعملْ كلام الله كسراج، ولكن كسراجٍ “موقَدٍ” دوماً، ومًعَدِّ دوماً بفطنتنا للقيام بمهمّته.
Свети Серафим Саровски
Душата се храни със Словото Божие, особено с четенето на Новия Завет и Псалмите. Евангелието и посланията на апостолите трябва да четем изправени пред светите икони, а псалмите можем да четем седнали. Умът се радва и просветлява от изучаването на Библията.
Трябва да обучим ума си да се наслаждава на закона на Господ, за да подредим живота си под Неговото ръководство. Много е полезно да изучаваме Божието Слово внимателно и тихо. С такава загриженост, свързана с добрите дела, Бог няма да ни лиши от Своята милост. Когато душата размишлява върху закона на Господа, тя се изпълва с дара да различава доброто от злото.
عندما تتمُّ دراسة كلمة الله في الهدوء يغرق الذهن في حقائق الكتاب المقدّس، ويتقبَّلُ القلب دفئاً إلهياً. الشيء الذي إذا تمّ في الوحدة يجلب الدموع. هذه الأشياء تدفئ الإنسان كله وتملؤه بمواهب روحيّة تبهج الذهن والقلب بما لا يعَبَّرُ عنه. وبشكل خاص أن يشدَّدَ على الدراسة لكي يمتلك سلام النفس بحسب قول المزامير “سلام عظيم للذين يحبون ناموسك” (مزامير 118: 165).
Свети Исак Сирин
Преди вярващият да получи Утешителя, той се нуждае от свещените текстове, за да се обнови в себе си поради изобилието от изучаване, да бъде привлечен към добри дела и да се предпази от пътищата на греха. Той се нуждае от свещените текстове, защото все още не е придобил силата на Светия Дух, а когато силата на Светия Дух слезе в душата, душата се издига тайно от Духа и не се нуждае от помощ от нищо осезаемо.
Отец Исая
В Светата Библия любопитството поражда враждебност и кавги, докато плачът за греховете носи мир.
Грях е за един монах да седи в килията си и да пренебрегва греховете си, търсейки Библията с любопитен дух.
Който остави сърцето си да търси в нещата от Светата Библия и да избира между едни и други, преди да придобие Христос в себе си, няма съмнение, че сърцето му е любопитно и пленено до крайност.
Който бди над себе си, за да избегне грабежа, предпочита да се хвърли пред Бога завинаги.
Не се задълбавайте във възвишени божествени въпроси, докато се молите и молите Бог за помощ, за да ви посети и да ви спаси от греха ви. Въпросите, поверени на Бог, се постигат само когато мястото (т.е. сърцето) стане чисто и чисто.
Който разчита на собственото си знание и се придържа към волята си, придобива вражда за себе си и вече не може да избегне духа, който създава тъга в сърцето му.
Който се вгледа в думите на Библията и ги прилага според знанието си, разглеждайки себе си по този начин, е осъзнал тяхната дълбочина, няма съмнение, че той е невеж за славата и богатството на Бог.
Що се отнася до всеки, който го погледне и каже: Аз съм човек и не знам, той принася слава на Бога и Божиите богатства ще се излеят върху него според неговия ум и способности.
Ученият Ориген
علينا أن نُحيط علماً بأن البواكير والثمار الأولى ليست الشيء نفسَه، إذ تقدَّم البواكير بعد الحصاد وأمّا الثمار الأولى فقبله. وعليه، فليس من الخطأ القول بأن بين الأسفار المنقولةِ إلينا عبْر التقليد والمعتَبرة إلهَيةً في كنائس الله كافة، يشكّل ناموس موسى الثمارَ الأولى والإنجيلُ البواكير؛ إذْ بعد كلّ ثمار الأنبياء الذين تعاقبوا إلى الربَ يسوع بزغ “الكلمة” الكامل. فالعهد القديم كله إنما يشكل بدايةً للإنجيل. بل إن الكتاب المقدّس كلَّه إنجيل؛ فإن كان الإنجيل تبشيراً بالخيرات وإنْ كان جميعُ مَن سبقوا حضورَ المسيح بالجسد قد بشّروا بالمسيح الذي هو كل الخيرات، فأقوالهم جميعاً تشكّل إذاً قسماً من الإنجيل بطريقةٍ ما. وإن كان المخلّص يُعيدنا إلى الكتب (أنظر يو 5: 19) لأنها تشهد له، فهو لا يُعيدنا إلى هذا دون ذاك، بل إلى كلّ الكتب التي تبشّر به. ذلك أنَ كل التعليم الذي وصلنا في شأنه قد أُجمِل في كلِّ واحد.
