المصيبة، الكارثة، الحزن، الضغط، التجربة، المرض، الشدة، الجوع، الخطر… كلُّها عناوين كُبرى يجمع بينها واحد، الا وهو الألم.
Болката е отвратителна, а щастието е желано. Човек се надява да не бъде изкушен от скърби, копнее за абсолютна радост. Привличат го мисли за освобождение и еманципация, за реене в небесата на екстаза, търсенето им в дебрите на наркотиците, проституцията и страстите, чиито пламъци не угасват глада му. Понякога прибягва до самоубийство или до убийство. Той се лута в гъстотата на мрака, докато светлината се вижда пред него. Той има уши, но не чува и очи, но не вижда.
المسيح قال: “تعالوا اليَّ ايها المتعبون والثقيلو الأحمال وانا أريحكم” (متى 11: 28)، “من يتبعني لا يمشي في الظلمة” (يوحنا 8: 12) .
المسيح محوِّلٌ للبِلى ومُحطِّمٌ للقيود. يسمح بالتجربة لأنها نافعة. “فمن لا يُجرَّب ويُغمى لا يَخلُص” (يشوع بن سيراخ).
الرسول علَّم “أن كل الأشياء تعملُ معاً للخير للذين يحبون الله” (رومية 8: 28)، “وأن الله لا يدعنا نُجرَّب فوق ما نحتمل بل يجعل مع التجربة ايضا المنفذ لنستطيع أن نحتمل” (1كورنثوس 10: 13).
فالمتوكل على الله يصبر ويذرف الدمع المُفرح، يتأهبُ لمصارعة الشر، “يفتخرُ في الضيقات، يعلمُ أن الضيق يُنشئ صبرا والصبر تزكية والتزكية رجاء والرجاء لا يُخزي” (رومية 5: 3-4). يتيقنُ أن التعزية لا تنشأ دون الموهبة الإلهية الناتجة عن التضرع الدائم وذرف العبرات.
Истинският християнин, както учат отците, знае, че всеки, който напредва по пътя на Царството или се приближава до Божия град, е бил изкушен и изпитан и силата на болката се е увеличила за него, защото степента на болката е по-голям комфорт. Когато почувства, че изпитанията, пред които е изправен, стават по-силни и по-разнообразни, той знае, че към него е добавено по-висше благословение и че ако Бог иска да утеши своите истински деца, той не премахва изпитанията от тях, а по-скоро им дава силата да бъдат търпеливи с тях.
Бог, както казва свети Исаак Сирин, не изоставя онези, които Го обичат, Той позволява на светиите Му да бъдат изкушени от всички скърби, за да придобият опит и да почувстват величието на Бога и Неговата грижа за тях. Чрез преживявания те придобиват мъдрост и вкусват вкуса на доброто. Той също така казва в тази връзка, че опитът е полезен и полезен за всички хора, които се изкушават, за да станат по-богати, тези, които са далеч от Бога, за да станат по-близо до Него, а чистите, за да живеят с него. Него в мир.
Следователно устойчивостта, с търпение и молитва в лицето на изпитанията, е благословена. Чрез него човекът чука на праговете на царството. Той призовава Бог. Вали дъжд от Неговата благодат. Светлината на Господното лице го огрява. Доставя му удоволствие. Сърцето му се радва на спасението.
“حبة الحنطة تبقى وحدها ولا تأتي بثمر كثير ما لم تُدفن في الارض” (يوحنا 12: 24). والصحة لا تأتي الا بأدوية مرَّة.
فحذارِ أن نقع في اليأس ونستسلم للألم محزونين دون رجاء. ولنثق أن الله “يسمعُ تنهُّدَ المقيَّدين ويحُلُّ بني المائتين” (مزمور 101: 20).
الوقت وقتُ صراعٍ وأوان تضرُّع، العالم مكانُه والساعة الحاضرة زمانُه. اسهروا وصلوا. “اسألوا تُعطَوا، اطلبوا تجدوا، اقرعوا يُفتح لكم” (لوقا 11: 9). “لا تتّكلوا على الرؤساء ولا على بني البشر لأن ليس عندهم خلاص” (مزمور 146 :3). “تشجعوا ولتقوَ قلوبكم يا جميع المتوكلين على الرب” (مزمور 30: 24). “معنا هو الله فاعْلَموا ايها الأمم وانهزموا لان الله معنا”. آمين.
Цитирано от енорийския ми бюлетин
Неделя, 26 април 1998 г. / бр.17