Преподобният наш отец Варлаам е бил сподвижник на Свети Антоний (Вижте живота му в Житията на светиите). Той е и един от първите игумени на Печерския манастир в Киев, честван от светата църква на 19 ноември.
Неговият живот:
Варлаам е роден в Киев, баща му е Ян Вишавич, който е един от благородниците на аристокрацията в двора на княз Изяслав. Рождената му дата е неизвестна. Той беше висок, силен млад мъж. Той беше решителен, смел и владееше изкуството на войната, но въпреки това той живееше чисто и не търсеше светска слава. Той посещавал монасите, които обитавали Печерския манастир край Киев. Евангелието му оказа силно влияние. Той видя в истинския християнски живот на монасите, който търсеше. Така Варлаам решил да стане монах.
Докато Варлаам търсеше съвет от Свети Антоний относно присъединяването към монашеството, той му посочи, че е достоен за него и че това е благословено призвание, но го предупреди, че достойнствата на света и привързаността към светските неща може да го принудят да се оттеглят. Варлаам се върна у дома с по-голяма решителност. На следващия ден Варлаам се завърнал в разкошни дрехи, яхнал коня си, придружен от слугите си, които теглели други коне, носещи скъпоценни стоки. Докато монасите се готвели да го посрещнат, Варлаам слязъл в нозете им, свалил разкошните си аристократични дрехи и ги поставил пред свети Антоний. Той каза, че цялото му светско богатство е на разположение на монасите, за да могат да правят с тях каквото си искат. Той прави това, за да получи благословението на живота в Христос и да живее в пещерите на манастира.
Свети Антоний го помолил да обмисли сериозно решението си, но Варлаам бил решен да не се връща в света, дори ако това предизвика гнева на баща му, и поискал незабавно да бъде ръкоположен за монах. Въпреки че Свети Антоний беше убеден в дълбоката вяра на Варлаам, той не искаше съвестта му да го укорява или да се чувства отговорен за провала на Варлаам един ден, затова го призоваваше да се върне в света, който беше напуснал. Но Варлаам не се примири. Така Варлаам приема монашество през 1056 г.
Както се очакваше, когато баща му научи какво се е случило, той дойде придружен от група войници в манастира, преследвайки монасите и измъкна Варлаам от пещерата, където се намираше, съблече всичките му монашески дрехи, облече го в дрехите на благородници и го върна у дома. Три дни баща му се опитвал да го разубеди от решението му, но безуспешно. Накрая баща му отстъпил и Варлаам се върнал в манастира.
إذ أصبح عدد الرهبان في دير المغاور اثنا عشر، انتقل القديس انتوني إلى كهوف أخرى، كان قد حفرها في هضبة قريبة. وبتركه ما أسماه “المغاور البعيدة”، اختار برلعام رئيساً للدير وخليفة له. في العام 1058، بدأ برلعام ببناء كنيسة خشبية فوق المغاور وكرّسها لرقاد السيدة. أما في العام 1062، فقد شيّد الأمير ايزياسلاف روسلافيتش دير على اسم القديس الشهيد ديمتريوس وطلب إلى برلعام أن يكون متقدماً للآباء.
Варлаам прави две поклоннически пътувания в Йерусалим, в Светите земи и по-късно в Константинопол. На връщане от Константинопол за Киев се разболява. Той почива в мир, когато пристига в Зимния манастир близо до Владимир-Волиски на деветнадесети ноември 1065 г. Погребан е в Печерския манастир и църквата го обявява за светец през единадесети век.