Когато Полиедикт беше офицер в римската армия, той имаше приятел, който беше офицер като него, Неарх. Последният бил християнин, докато Полифект бил езичник, въпреки многото добродетели, които притежавал. Когато беше издаден първият указ за преследване, изискващ от войниците да принасят жертви на идоли публично в знак на лоялност към официалното поклонение на императора, Неарх изрази тъга на приятеля си Полифект, че този указ ще бъде граница, която ще ги раздели завинаги.
وإذ كان قد سبق لبوليفكتوس أن اطّلعَ، جزئياً، على دين يسوع من خلال أحاديثه مع صاحبه، فقد أجابه بوجه طافح بالبُشر:” كلاّ لا شيء يفصلنا الواحد عن الآخر! فالبارحة مساءً ظهر لي المسيح الذي تعبده في رؤيا وألبسني حلَّةً منيرةً بعدما جرَّدني من ثوبي العسكري فأهداني فرساً مجنَّحاً”. هذه الرؤيا لم يفهم بوليفكتوس معناها حتى تلك اللحظة، لكن الأمور تبدو له الآن أكثر وضوحاً، فإنه مزمع أن ينتقل قريباً إلى السماء ليُحصى في عداد كتيبة الشهداء الظافرين المجيدة. ولكن كيف ذلك ولم يصر بعد مسيحيَّاً؟! الحق إنّهُ كان مسيحيَّاً من زمان ولكن بالنيَّة والاستعداد الطيِّب،ولم ينقصه غير الاسم والختم الإلهي بالمعمودية. فلما أفضىَ بوليفكتوس لصديقه بما في سرّه أخذ كل منهما يشجع الآخر على احتقار الخيرات العابرة والمباهج الوقتية ابتغاءً للغبطة السماويَّة. ولما أحاط نيارخوس صديقه علماً بأن الاستشهاد بديل المعمودية وكل احتفال آخر، وهو كافٍ، بحدِّ ذاتِهِ، لضمَّنا إلى جندية المسيح وإحياء المسيح فينا، تلظَّى بوليفكتوس شوقاً للشهادة وقال:” لم أعد أفكِّر إلاَّ بالسماويَّات ولي المسيح ماثلاً أمام عينيْ روحي, وبهاؤُهُ يضيءُ وجهي. هيا بنا معاً إلى آلام الشهادة. لنخرج ونقرأ المرسوم الإمبراطوري!”.
Полифект излязъл до мястото, където бил окачен декретът, грабнал го пред очите на учудената тълпа и го разкъсал, след което се втурнал към езическата тълпа, която била на поклонническа процесия, и започнал да разбива идолите, които жреците носели. .
للحال أُلقيَ القبض على بوليفكتوس واستيق أمام الحكَّام لانتهاكِهِ الحرمات وسُلِّمَ للتعذيب. لا شيء البتة، في ذلك الوقت الصعب وأمام المحنة، أوقفه عن التصريح بكونِهِ مسيحيَّاً. فبعدما كلَّ الجلاَّدون من التعب وهم يحاولون إقناعه بالضرب أن يعدل عن موقِفِهِ، تقدَّم منه حموهُ المسمَّى فيليكس، وكان حاكم المقاطعة، وحاول ثنيه عن عزمه مذكِّراً إيَّاه بامرأته وأولادِه، فكان جوابُهُ:” أي امرأة، وأي أولاد؟ لم أعد أفكِّر فيهم، فكري اتجه نحو الخيرات السماويَّة التي لا تبلىَ. أما ابنتك فإذا رغبتْ في اتباعي فمغبوطةً تكون، وإلاَّ تهلك مع ما تسمونَهُ أنتم آلهةً”. فلمَّا عاين الحاضرون قوَّة الروح التي كان بوليفكتوس يتكلم بها وتجرُّدُهُ حتى من العواطف البشرية انذهلوا وأخذ بعضهم يميل إليه. فلمَّا رأى الحكام أيَّ لغطٍ أحدثهُ موقف الرجل لفظوا بحقِّهِ حكم الموت.
Полификт вървеше към мястото на екзекуцията с радост на сърцето и лицето му беше сияещо, сякаш наближаваше момента на свободата. Той се обърна към християните, които го придружаваха, като ги призова да останат твърди във вярата. Когато видял своя приятел Неарх, той го поздравил, напомняйки му за обещанието, което са си дали един на друг. Когато настъпи смъртният му час, той протегна врата си към меча и се кръсти със собствената си кръв. Що се отнася до ревностните християни, те дойдоха, вдигнаха тялото му и го погребаха в Малатия, докато Неарх събра кръвта му в носна кърпа.
Православната църква го чества на 9 януари
Тропари в четвърта песен
Твоят мъченик, Господи, чрез усилията си придоби неразрушимия венец, Боже наш, защото постигна твоята сила, като унищожи узурпаторите и съкруши силата на демоните, които нямат сила чрез своите молби, Христе Боже , той спаси душите ни.
Qandaq с четвъртата мелодия
Когато Спасителят преклони главата си в Йордан, главите на драконите бяха смачкани, а също и Полифет, когато главата му беше отсечена, посрами измамния великан.