كانت زيارة مدافن الأموات في عيد الفصح المجيد عادة قديمة درج عليها العديدون من أقارب إيليّا. فذهب هو بدوره ليزور قبر جدّته التي لم يكن قد مضى على وفاتها وقت طويل. وبينما كان يبكي فراقها سمع فجأة صوتاً مصحوباً برنين أجراس يقول له: ” لا تبكِ. أنا معك، المسيح قام “. نهض الصّبيّ خائفاً، مفتّشاً عن مصدر الصّوت، فرأى المسيح القائم يبتسم له وهو خارج من هيكل الكنيسة.
أتمّ القدّيس يوحنّا علومه الثّانويّة، وما عليه الآن إلاّ أن يختار المهنة التي تناسبه. وفيما كان يصلّي ذات يوم سمع صوتاً يهمس له: ” إلى الدّير، إلى الدّير “.
Така, веднага след като завършва военната си служба през 1936 г., той приема призива и постъпва в прочутия манастир Неанц (румънски манастир, разположен в района на Молдова. Там е живял руският светец Паисий Велчовски, основателят на монашеството в Русия). период от време.) Тогава той беше на двадесет години. Служи в манастира като помощник на брата, отговарящ за аптеката, след което работи като библиотекар, след което е ръкоположен за послушник. Йоан удвои постовете и молитвите си и с благословението на игумена отиде на поклонение в Светите земи, придружен от други двама монаси, и остана в манастира Свети Сава, където живееха заедно гръцки и римски монаси. Там той усвои гръцкия език и успя да преведе няколко духовни книги от гръцки на римски език, особено писанията на Свети Никодим Атонски (светец-аскет на Света гора през деветнадесети век). Той спечели уважението на всички отци за неговото мълчание и ентусиазъм в прилагането на аскетичния живот, особено на сърдечната молитва.
По това време регионът беше изложен на някои политически сътресения, особено когато арабите предприеха някои атаки срещу окупационните британци, след което манастирът беше преобразуван в болница за лечение на ранените и предоставяне на необходимата помощ. Йоан от своя страна прекарваше времето си и себе си в грижи за страдащите, докато самият той не стана жертва на дизентерия поради липсата на вода и загубата на необходимите и необходими средства за здравословен живот.
В началото на Втората световна война и тъй като Румъния беше съюзник на германците и враждебно настроена към англичаните, последните арестуваха румънски монаси, а Йоан беше сред затворниците, така че той беше избран за преводач на англичаните по това време. Накрая той бил освободен и се върнал към предишната си работа в манастира. След това тя скоро беше облечена в голяма дреха (дрехата, която монахът получава като препратка към своите обети, когато ги прокламира) и беше назначена за глава на римски манастир в долината на река Йордан.
Йоан изпълнява своя дълг перфектно, с цялото знание, мъдрост и смирение (1947-1953 г.). Той прекарваше дните си в ръчна работа и управление на делата на братята, а що се отнася до нощите му, намираше убежище в пустинята и се молеше далеч. Копнежът за живот в спокойствие и аскетизъм разпалваше сърцето и ума му, докато един ден той почувства, че е дошло времето да се оттегли от поста настоятел на манастира и да живее живот на самота и изолация. Така че той каза на своите ученици желанието на сърцето си и запали в тях плам да се изправят срещу духовни войни от любов към Учителя. През 1953 г. той се оттегля напълно в пустинята близо до манастира Хосеба (манастир на Богородица) и живее в пещера на 50 метра над планинска долина. В продължение на седем последователни години той се посвещава на непрекъсната молитва, четене на книгите на отците и съчиняване на духовни химни. Той издържал на суровата жега и студ на климата, на всички видове аскези, на атаките на демони и на атаките на арабите, които се опитвали да го отвлекат от мястото. Той ходеше в манастира само на големи празници. Той приел в пещерата си не друг, а своя ученик Йоаникий, която била недостъпна, особено след като от нея била извадена стълбата. След като светецът видя божествено видение, предсказващо предстоящата му смърт, той предаде душата си в ръцете на своя Създател, като благослови четирите посоки. Това беше на 5 август 1960 г.
По време на погребението големи ята хищни птици внезапно нахлуха в пещерата и кацнаха върху тялото на светеца, за да се присъединят към монасите с гласовете си по време на опелото.
بعد عشرين سنة من رقاده، أبصر تلميذه إيوانيكيوس في حلمه القدّيس يوحنّا يأمره بإخراج جسده المدفون من الموضع الذي فيه، إلاّ أنّ رئيس الدّير آنذاك أجّل طلبه لأنّ الظّروف لم تكن مؤاتية. زار بعد فترة المغارةَ بعض من أبنائه الرّوحيّين لنيل بركة القدّيس. ويا للعجب!! فما أن فتح التّلميذ القبر، حتى اكتشف بأن جسد القدّيس لم يبلَ وكانت تفوح منه رائحة عطرة. نُقلت الرّفات بعدها باحتراز إلى دير خوزيبا حيث أصبح مصدر بركة وشفاء للكثيرين من الحجّاج الذين كانوا يؤمّون الدّير.
Църквата го чества на 5 август.
Електронният вестник Elaf публикува разследване за тялото на свети Йоан За да прочетете това разследване, щракнете тук
С неговите ходатайства, Господи Иисусе Христе, помилуй ни и ни спаси, Амин.