Йоан Дамаскин

Мансур ибн Сарджун, името на свети Йоан, е роден около 655 г. сл. н. е. в Дамаск, столицата на Омаядите по това време, от древно и богато семейство, известно със своята добродетел, любов към знанието и политически и социални Сарджун, бащата на Джон, и Мансур, неговият дядо, работеха за управление на средствата на халифите на Омаядите и събиране на данъци от християните. Изглежда, че в ранната си младост Мансур е заемал тази позиция за известен период от време.

От ранна възраст Мансур придобива важна литературна, философска и религиозна култура: биографията му ни казва, че негов учител е бил монах от остров Сицилия, военнопленник, чийто баща го купил, след което го освободил (еманципирал го), и му поверява да учи двамата си сина: първият, Мансур, и вторият, Казма, негов осиновен син. Той владее гръцки, езика на висшата класа на високообразованите хора, и сирийския език, езика на хората, използвани в литургията, и въпреки че всички негови писания, достигнали до нас, са на гръцки език, сигурно е, че той също е знаел Арабски, езикът на първоначалното му семейство.

وما أن توفيَ سرجون، والده، حتى أخذ هذا الأخير مكان أبيه في إدارة أموال الدولة، بينما انتحل قزما معلّمه وقزما أخوه بالتبني الحياة الرهبانية في سيق مار سابا. ثم ما لبث منصور -وكان قد بلغ حوالي الثلاثين من عمره- ولأسباب نجهلها وقد تكون سياسية – أن ترك مركزه والتحق بمعلمه قزما وبأخيه إلى سيق مار سابا أيضاً. فأحب هناك الحياة النسكية وراح يتعمق في اللاهوت على يد البطريرك الأورشليمي يوحنا الرابع (706-734) الذي كان يطلبه غالباً لإلقاء المواعظ والخطب في أورشليم. وهناك اتخذ اسم يوحنا -ربما تيمناً بأستاذه البطريرك-.

في ذلك الوقت (حوالي سنة 725)، قامت بدعة تحارب تكريم الأيقونات المقدسة. مدعية أن هذا التكريم إنما هو عبادة وثنية . فهبَّ يوحنا بكل ما لديه من قوة وثقافة يدافع عن التمسك بالسجود للأيقونات المقدسة موضحاً أن هذا السجود إنما هو مجرد تكريم للأشخاص الممثلة في الأيقونات، وليس هو على الإطلاق عبادة الصور. وقد فعل كل ذلك، “رغم أنه لم يكن بعد من ذوي مراتب البيعة المقدسة”.

وفي هذا المجال، تسرد لنا سيرته أن لاون الملك، ماقت الأيقونات المقدسة، لحقده على يوحنا اتهمه زوراً بالخيانة، مما سبب له قطع يده. فما كان من يوحنا إلا أن دخل غرفته “وطرح على الأرض كلية جسده قُدام أيقونة السيدة المجيدة، ذات الشفاعات غير المردودة، وألصق كفه المقطوع إلى زنده وتوسّل إليها من قعر قلبه، وفاضت عيناه دموعاً محرقة منحدرة على صدره، قائلاً: أيتها السيدة القديسة الطاهرة والدة إلهنا الكلمة الأزلية، بتجسده من دمائك النقية لمحبته الجزيلة لجنس البشرية، أسألك أن تتوسلي إليه من أجلي… لكي تردي يدي إلى ما كانت عليه أولاً كاملة، صحيحة من كل ألم وقطع، معافاة، وتظهري عبدك جزيل تحننك (كذا) لكي ما يبطل لساني ما عشت من مديحك، لأنك قادرة على ما سألتكِ”. “وللحين غفت عيناه فرأى المتحننة بشكلها وهيئتها ناظرة إليه بطرفها وقائلة له: قد عُفيت يدك، فأنجز لإلهك نذرك، ولا تؤخر عهدك. فاستيقظ بفرح مسرور، ونهض واقفاً على رجليه، مصلياً شاكراً. وترنم للوقت بما يلائم سرعة إجابته في توسله وكما عافيته لساعته” . وأيقونة العذراء ذات الأيدي الثلاث هي رمزاً للأعجوبة المذكورة.

وعلى أساس تلك الحملة التي شنّها يوحنا ضد ماقتي الأيقونات المقدسة، واضعاً أسساً ثابتة ونهائية لهذا التكريم، عقد الأمبراطور قسطنطين (كبرونيم) مجمعاً سنة 754، تغيّب عنه أهم المدعوين (بطاركة الإسكندرية وأنطاكية وأورشليم) حيث رفض الحاضرون رفضاً قاطعاً تكريم الأيقونات المقدسة وقرّروا أن كل من يخالف ذلك يعتبر متمرداً على وصايا الله وعدواً مخالفاً للعقائد المحددة في مجمع (هييرا) هذا المؤلف من 338 أسقف، ثم حرموا أشهر الذين دافعوا عن هذا التكريم أي جاورجيوس القبرصي وجرمانوس القسطنطيني ومنصور بن سرجون -“ذا الاسم المشؤوم الذي يعلم الآراء المحمدية” .

إلا أن المجمع النقاوي الثاني 787، بعد أن تبّت تكريم الأيقونات المقدسة، أعاد لهؤلاء المحرومين في مجمع هييرا اللصوصي سنة 754، كرامتهم “رحمة أبدية لجرمانوس ويوحنا وجاورجيوس، أبطال الحقيقة…  إن الثالوث قد مجّد ثلاثتهم” .

وكان يوحنا ينذوي في صومعته، في سيق مار سابا يؤلف مع أخيه قزما الترانيم والقوانين الدينية التي لا تزال الكنيسة تترنم بها إلى يومنا هذا. وكانت قريحته فيّاضة لدرجة أنه استحق أن يُدعى فيما بعد بـ “مجرى الذهب”. ثم شاءت العناية الإلهية أن يُنتخب قزما أسقفاً على مايوم، المعروفة اليوم بميلمس (قرب غزة)، وطُلب مراراً إلى يوحنا أن يُرتسم كاهناً. وكان في كل مرة يرفض، إلى أن “استحضره بطريرك البيت المقدس وسامه قسيساً بغير مراده، بل بكثرة الزامه إياه غلبه على رأيه. ولما عاد من عنده إلى السيق زاد في نسكه وأتعابه. وانعطف إلى تصنيف أقواله التي سرت إلى أقصى المسكونة” .

Историците смятат, че ръкополагането му е извършено от ръцете на йерусалимския патриарх Йоан V (735 г.).

توفي القديس يوحنا الدمشقي على الأرجح سنة 749  في ديره المذكور، بعد أن قضى حياة طويلة في النسك والتأليف. فدفن هناك وبقي قبره معروفاً ومكرماً حتى القرن الثاني عشر. ومن ثم نُقلت عظامه، على مايبدو، إلى القسطنطينية . وما كاد يموت حتى ذاع صيت قداسة يوحنا الدمشقي، فأخذ الشعب في تكريمه وإنشاد تآليفه الليتورجية والرجوع إلى كتبه اللاهوتية…

Неговите писания:

1. Извор на знанието: Разделя се на
   1. Философия и логика: Обсъжда философски предизвикателства, обяснява ролята на философията във връзка с теологията и се счита за въведение към следващите части
   2. Повечето ереси и тяхната причина..
   3. Православна вярност, православна вяра и сто статии за православната вяра. Включва представяне на най-важните вярвания.
2. Резюме на Православния секретариат на Антиохия: Написано от Илия, Ябрудски митрополит
3. Статия за Троицата, която е под формата на въпрос и отговор
4. مقالة عن “قدّ،س قدّوس قدّوس” يبيّن أن هذه الصلاة موجّهة إلى الأقانيم الثلاثة وليس إلى الابن وحده.
5. Общо въведение в доктрините: написано от него - и събрано от неговите ученици - на Йоан, митрополита на Латакия
6. Три статии в защита на светите икони: написани между 726 и 730 г. след издаването на указа срещу почитането на светите икони.
7. Статия срещу якобитски епископ: в която той отхвърля възгледите и принципите на якобитите, особено тяхното твърдение, че в Христос има една природа.
8. Статия против манихейството: Тя е под формата на диалог между православен и манихей, за да покаже грешките на дуализма.
9. Дебат между мюсюлманин и християнин: защита на доктрината за въплъщението и отхвърляне на теорията за предопределението.
10. Есе срещу вещиците.
11. Есе за сложната природа: отхвърляне на възгледите на онези, които вярват в една природа.
12. Статия за това, че Христос има две воли: Това е отговор на тези, които казват, че Христос има една воля.
13. Есе срещу несторианците: Тези, които казват, че Христос има две личности, както и две природи.
14. Полемиката на Йоан Православен: с Манихей той отхвърля идеите на Маний
15. Автор, обясняващ посланията на Свети Павел. Той е вдъхновен от писанията на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски.
16. Кратка статия за гладуването
17. Есе за лошите духове
18. Есе за добродетелите и пороците.
19. المواعظ: في رقاد السيدة وميمر عن ولادة السيدة وعن التجلي والتينة اليابسة التي لعنها يسوع ويوم السبت العظيم ……………. إلخ
20. Литургични композиции и религиозни песнопения

معلومات أوسع وإحاطة أكثر بحياة القديس يوحنا، تجدها في قسم التاريخ>> تاريخ الكنيسة حتى القرن التاسع>> “Йоан Дамаскин, златотърсачът“

Православната ни църква чества паметта му на четвърти декември.

Тропари в осма песен
Ти се яви, о, съзерцателен Йоане, водач на правата вяра и учител на добро поклонение и чистота, о, звезда на обитаемия свят и красота на мъдрите първосвещеници, и с твоите учения ти просвети всички, о, музикант на душата, ходатайстваща пред Христа Бога за спасението на нашите души.

А също и Троярия в осмата мелодия
Елате, нека възхвалим пеещия, мелодичен славей, който възпя Църквата Христова и я наслади със своите красиво мелодични, мелодични песни. божествена и универсална мъдрост.

Qandaq с четвъртата мелодия
Нека възхвалим, о, вярващи, химнописеца, учителя и светилника на Църквата, преподобния Йоан, който се противопоставя на враговете, защото той понесе оръжието на Кръста Господен, като по този начин изправи с него грешката на всички новатори и тъй като той е пламенен ходатай пред Бога, той дава прошка на прегрешенията на всички.

Друга песен с втората мелодия
Ти опитоми тялото си и го унизи с труд по време на многобройните трудове на подвижничеството, отче праведни, та се издигна до небесните висини и в него ти даде божествени мелодии и ги изпя публично за възлюбените Господни.