Призив за провеждане на събора: (325) Константин призовава всички епископи от цялата империя да се консултират и обменят мнения. Мястото на срещата беше определено в Никея, а не в Анкара - както предложи Съборът в Антиохия. Той вярваше, че промяната на мястото е необходима поради причини, включително че климатът на Никея е по-хубав от този на Анкара, че Никея е по-близо до Никомедия, седалището на неговото управление, и че достигането до нея е по-лесно за епископите на Запада, отколкото достигането Анкара. Причината за искането на Антиохийския събор да определи Анкара като място за събора може да се дължи на това, че той е църковен център на Антиохия, близо до Антиохия, и славата на неговия епископ, Маркел, за неговата жестока твърдост в лицето на Арий и неговите последователи.
Представители на църквата: Църквите бяха представени от голям брой епископи от: Сирия, Киликия, Финикия, Арабия, Египет, Либия, Месопотамия, Ескисия, Пунт, Галатия, Памфилия, Кападокия, Фригия, Тракия, Македония, Ахея, Епир, Италия, Галия, Испания и Северна Африка. Що се отнася до броя на събраните епископи, има няколко разказа, включително разказа на Ефестаций, епископ на Антиохия, че те са били двеста и седемдесет, и триста в разказа на Атанасий от Александрия, а след 360 г. е написано че техният брой е бил 318. Това число е одобрено от учени и специалисти.
Силвестрос, епископ на Рим, не можа да присъства поради възрастта си, така че двама римски свещеници и един калабрийски епископ заеха неговото място.
Интеграция на комплекса: Преподобните отци се събраха на двадесетия ден от май 325 г. в голяма зала в двора и седнаха на местата, определени за тях отдясно и отляво. Те чакаха пристигането на императора. Когато пристигна, те се изправиха в знак на уважение и благоговение. Константин отказа да седне пред епископите.
Президентството на комплекса: Сметките се разминават кой е начело на комплекса. Писателят, който е подредил главите на книгата Евсевий в живота на Константин, смята, че самият Евсевий е ръководил съвета. На читателя изглежда, че свети Атанасий е искал да каже, че Осий, епископ на Кордоба, заема първо място. Но историкът Теодорит дава президентството на Евстатий, епископ на Антиохия. Това твърдение е по-близо до истината, тъй като епископът на Рим се извини, че не присъства, а епископът на Александрия беше един от противниците, така че епископът на Антиохия беше най-важният от събраните епископи. Все пак трябва да се отбележи, че името Хосий е на първо място сред подписалите се.
Откриване на комплекса: توسط الأمبراطور مجلس الآباء على كرسي من ذهب. ونهض رئيس المجمع فشكر الامبراطور وعنايته بالكنيسة. فرد الامبراطور عليه شاكراً “لملك الكون” نعمه الكثيرة ولا سيما تلك التي أتاحت له أن يرى الأساقفة مجتمعين بفكر واحد وقلب واحد. وذكر بعد ذلك أنه بقدرة “الملك المخلص” تمكن من القضاء على الطغاة الذين قاوموا الله. وأكّد أنه يعتبر كل شغب في داخل الكنيسة مساوياً في الخطر لحرب كاملة.
Речта на императора е прехвърлена от латински на гръцки и отците веднага след завършване на превода започват да обсъждат поставените въпроси. Историкът Евсевий казва, че императорът се намесвал многократно, за да установи мир и помирение.
{Първото нещо, което привлича вниманието на изследователите, е, че белезите на преследването - което беше отшумяло - бяха ясно видими върху телата на повечето бащи, дошли от църквите по света, за да свидетелстват за живия и винаги побеждаващ Христос . Техните осакатени или ампутирани крайници и следи от рани, побои и камшик са свидетелство за факта, че пламенната вяра, която записаха в Никея, беше запазена в сърцата и умовете им и написана върху търпението на телата им. За никого не е тайна, че тези страдания са останали – и ще останат – спътниците на светиите, които са свидетели, и може би най-видното свидетелство за тях е дякон Атанасий, който придружаваше Александрийския епископ Александрос на събора и беше герой от Никея, беше заточен, след като пет пъти зае поста на Патриаршия в Александрия, и остана извън своята църква за известно време}. (От енорийския ми бюлетин)
Изследване на ересите на Арий: بدء الآباء في بحثهم واستمعوا إلى بعض ما جاء في كتابه “الثالية” فسدّوا آدانهم نافرين. وشرح آريوس إيمانه مرتكزاً على فلسفة أفلوطين وتفسيره للآيات الكتابية. وبأسلوب مقنع وببلاغة. إلا أن بفضل الكسندروس وشماسه أثناثيوس الذي كان يعمل بطريقة غير مباشرة، إذ لم يكن يحق له التدخل في النزاع ولا حتى إبداء الرأي، فلذلك كان يعمل خلف أسقفه فيهيئ له القرارات ويساهم في نصها، ويحصح أخطاءها بتواضع، حتى أضحى روح المجمع والآلة التي تُدير المناقشات. فأيّد آريوس من وراء الستار عشرون أسقفاً، أشهرهم: أفسابيوس أسقف نيقوميذية وأفسابيوس أسقف قيصرية فلسطين وثيودوتوس أسقف اللاذقية وأثناثيوس أسقف عين زربة وغريغوريس أسقف بيروت. ولكن الجميع اعترفوا بأن ابن الله هو إله حقّ واختلفوا في تفسير هذا الكلام وتحديده.
الآباء في المجمع استخدموا كلمة “HOMO-OUSIOS”، وتعني مساوٍ في الجوهر وبتعبير أدق من له ذات الجوهر. أما آريوس فقد أصر على استخدام كلمة “HOMOаз-OUSIOS”، والتي تعني مشابه في الجوهر. الفرق الكتابي هو حرف واحد ولكن المعنى مختلف بالكلية.
وقال بعض الآباء بوجوب الاكتفاء بتعبير الآباء السابقين، وقال آخرون بوجوب التدقيق في قول الآباء وتحديد التعبير. فانتهر افسابيوس أسقف قيصرية فلسطين هذه الفرصة فعرض قانون إيمان كان يتلى في كنيسته عند ممارسة سر المعمودية وترجى قبوله والموافقة عليه. ولكن الآباء أبوا أن يقبلوه كما كان فأدخلوا عليه بعض العبارات للضبط والتوضيح. فأوجبوا القول بأن ابن الله مولود من جوهر الآب وأنه إله حق من إله حق مولود غير مخلوق مساوٍ للآب في الجوهر “HOMO-OUSIOS”. ويرى بعض رجال الاختصاص أن هوسيوس هو من اقترح ادخال العبارة “مساوٍ للآب في الجوهر” فأيدّه في ذلك كل من أفستاثيوس أسقف أنطاكية وماركلوس أسقف أنقيرة.
{إصطلاح “هومووسيوس” (مساوٍ للآب في الجوهر) سبب جدلا كبيرا داخل المجمع وخارجه، لأن أصحاب الرأي المشؤوم ومَنْ انقاد الى ريائهم قالوا بأن العبارة غير كتابية، واتّهموا الآباء بالوقوع ببدعة ساباليوس (الذي اعتقد بإله واحد ذات أشكال ثلاثة)، وذلك لأن عبارة “هومووسيوس” – في العالم اليوناني – كانت تفيد “الكيان الواحد”. الافلاطونية الحديثة والغنوصية (العرفانية) في القرن الثالث استعملتا اللفظة للدلالة على الكائن العاقل او الشخص. بيد أن آباء المجمع الذين دحضوا “شكلانية” صاباليوس (اي الاعتقاد بإله واحد ذات أشكال ثلاثة)، والذين هم، كما يقول القديس غريغوريوس النزينزي، من أتباع طريق الصيادين – الرسل وليس طريقة الفلاسفة، سَمَوا فوق الفلسلة البشرية وجميع مناهجها، فعمّدوا لفظة هومووسيوس اي أنهم أعطوها معنى مسيحيا مؤكدين أنها وإن لم توجد حرفيا في الكتاب المقدس الا أنها مستوحاة معنويا منه. وقد ورد في مجموعة الشرع الكنسي (ص 45) أن القديس إيريناوس أسقف ليون استعمله اربع مرات، كما أن الشهيد بمفيليوس روى أن اوريجانس المعلم استعمله ايضا بالمعنى ذاته الذي اراده له المجمع النيقاوي. مما قاله آباء المجمع:”بما أن الابن هو من جوهر الآب، فالابن إله كما أن الآب إله، وتاليا يجب القول إن المسيح هو من الجوهر الواحد مع الآب.} (عن نشرة رعيتي).
Константин се съгласи с мнението на огромното мнозинство, така че текстът на Никейския символ на вярата беше следният:
Вярвам в един Бог Отец Всемогъщият, Създател на всичко видимо и невидимо, и в един Господ Исус Христос, Единородният Син Божий, роден от Отца, тоест от същността на Отца. Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истински от Бог роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е направено на небесата и на земята, Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе , се въплъти, стана човек, пострада и възкръсна на третия ден, възнесе се на небето и ще дойде да съди живите и мъртвите и чрез Светия Дух.
وألحق الآباء بهذا القانون العبارات التالية: “أما أولئك الذين يقولون أنه كان زمن لم يكن فيه وأنه لم يكن قبل أن يولد وأنه صار من العدم ومن أقنوم آخر وجوهر آخر وأن ابن الله مخلوق ومتغير ومتحول فهؤلاء جميعاً تفرزهم الكنيسة”. وحرم الآباء آريوس وأتباعه فأيدهم قسطنطين في ذلك وحكم على آريوس بالإبعاد والنفي.
Великденски проблем: ثم نظر المجمع في أمر عيد الفصح. فإن كنيسة أنطاكية كانت تجاري اليهود في حسابهم لتعيين الرابع عشر من نيسان وبالتالي اليوم الذي يقع فيه عيد الفصح. وكانت السنة اليهودية تتألف من اثني عشر شهراً قمرياً في السنين البسيطة ومن ثلاثة عشر شهراً في السنين الإضافية. وكانت سنتهم الإضافية تعود سبع مرات في مدة تسعة عشر عاماً. وكانوا يزيدون في هذه السنوات الإضافية “أمبوليسمية” شهراً آخر مؤلفاً من تسعة وعشرين يوماً يسمونه “وآذار” أي آذار الثاني لتقريب السنة القمرية من السنة الشمسية. وكانت كنيسة الإسكندرية قد غضت النظر عن حساب اليهود واتخذت لنفسها قاعدة خاصة جعلت عيد الفصح يقع بعد أول بدر بعد اعتدال الربيع في الحادي والعشرين من آذار. ونتج عن تشبث كل من الكنيستين الشرقيتين بطريقتها الخاصة فرق في موعد عيد الفصح. فقد يسبق عيد الفصح الأنطاكي العيد الاسكندري بشهر كامل. وبعد أن أصغى الجميع إلى حجج الفريقين أقروا بوجوب الاحتفال بهذا العيد العظيم في يوم واحد في جميع الكنائس وأوجبوا اتباع قاعدة الاسكندرية ورومة. وتم تعيين بطريرك الإسكندرية ليكون مسؤولا عن تحديد التاريخ وإعلانه لبقية البطاركة.
هنا يرى بعض المؤرخون أن تكليف كنيسة الإسكندرية بتحديد موعد عيد الفصح عائد إلى علو مرتبتها وتسلطها على باقي الكنائس. فيما يرى الآخرون “الموضوعيون” أن هذا الأمر كان عائد إلى أن الإسكندرية كانت عاصمة علم الفلك ولذلك تم تكليف كنيستها بهذا العمل وليس هو نوعاً من العلو عن باقي الكراسي.
Кръщение на еретици и неблагодарници: Съборът реши да не признае кръщението на онези, които кръщаваха еретиците, защото не вярваха в Троицата. Що се отнася до онези, които са били правилно кръстени и са се потопили в една от ересите, когато се върнат в църквата, тяхното кръщение няма да се повтори.
Комплексни правила: Съборът постановява двадесет закона за организацията на Църквата, а осмият закон постановява, че новацианците трябва да бъдат приети във универсалната църква при условие, че признаят писмено учението на Църквата и участват в преследването на тези с втори брак и тези, които са паднали. Същият този закон постановява, че ръкополагането на тези хора и официалният епископат на техните епископи се признават, ако православният епископ на епархията одобри това. Деветнадесетият закон разрешава връщането на последователите на Павел от Самесата в прегръдките на църквата при условие, че бъдат кръстени отново, и изисква признаване на ръкополагането им веднага след завършване на тяхното кръщение.
Първият закон изисква уволнението на самостоятелно заетия свещеник и неделегирането на миряни да практикуват свещеничеството, освен ако не са били лекувани от лекари за заболяване и са били обезобразени от преследвачи. Вторият закон възпрепятства приемането на новодошли във вярата в редиците на духовенството. Деветият и десетият постановяват да се отхвърлят свещеници, които са ръкоположени без изпит и в нарушение на закона, и да се отлъчват онези, които се отричат от вярата и се ръкополагат, без техният ръкоположен да знае за това.
Той обсъди действията на духовенството в третия, тринадесетия, петнадесетия, шестнадесетия, седемнадесетия и осемнадесетия канон. Третият постановява, че епископът, свещеникът и дяконът не трябва да живеят с жена, различна от майка си, сестра си, леля, леля по бащина линия и всеки, срещу когото няма подозрение. Тринадесетото изискваше причастяването на онези, които са поискали св. Евхаристия, докато са в състояние на смърт, а петнадесетото и шестнадесетото забраняваха на духовенството да напускат църквите си и да се преместват в друга църква и изискваха анулирането на ръкополагането, което епископът лично предоставени от друга църква без одобрението на нейния епископ. Седемнадесетият възпрепятства духовенството да търгува с пари чрез лихварство. Осемнадесетата забранява на дяконите да седят сред свещениците и да ги причастяват.
Четвъртият закон призовава всички епископи на епархията да участват в ръкополагането на един от епископите и разрешава ръкополагането на трима заедно след одобрението на отсъстващите и изисква одобрението и ратификацията на митрополита. Петият закон постановява, че забранените за причастие в една епархия не трябва да бъдат приемани в общение на друга епархия. По този повод епископите на епархията се събират на местен събор два пъти годишно, през пролетта и през есента.
وجاء في القانون السادس”بأن تكون السلطة في مصر وليبية والمدن الخمسة لأسقف الإسكندرية لأن هذه العادة مرعية الإجراء للأسقف الذي في رومة أيضاًَ. وعلى غرار ذلك فليحفظ التقدم للكنائس في أنطاكية وفي الأبرشيات الأخرى”. وجاء في القانون السابع: “إنه جرت العادة والتسليم أن يكون الأسقف الذي في آلية أي أورشليم ذا كرامة. فلتكن له المتبوعية في الكرامة”.
ملاحظة : لم يأتِ المجمع على ذكر القسطنطينية لأنها لم تكن قد دُشنت رسمياً كعاصمة إلا بعد خمسة أعوام على عقد المجمع. (الشبكة، نقلاًعن “الكنيسة الأرثوذكسية في الماضي والحاضر، الجزء الثاني” لـ “كاليستوس وير”)
Заключение на комплекса: Съборът приключи работата си на деветнадесети юни 325 г. Тази дата съвпадна и почти съвпадна с навършването на двадесетата година от идването на власт на Константин. Тогава той покани епископите на голям банкет той присъства на заключителната вечеринка и изнесе реч, в която посочи епископите за разбирателство, мир и любов и за взаимна помощ в разпространението на вярата сред хората. Той им даде подаръци и нареди да се раздаде жито на църквите, за да се задоволят нуждите на бедните и нуждаещите се.