Съществуването на две съвършени природи в Господа е основа за съществуването на две воли, две действия, две знания и две божествени и човешки мъдрости. (1).
Действието и волята са сред основните характеристики на рационалната природа, по-скоро природата е източникът на действие и воля, а не човекът. Това е мнението на отците, както ще бъде споменато на друго място. Максим Изповедник категорично настоя, че отците са казали така.
Иначе Светата Троица би имала три действия и три завещания (2).
Тъй като желаещият агент и в двете природи е единственият Син, две противоречащи си воли или действия не могат да възникнат от него.
Човешката природа (включително волята) е обожествена в Него. Следователно божествената човешка воля е съгласна със свободен и спонтанен акт.
Между двете действия и двете воли изобщо няма противоречие. Нито една двойка не е разделена.
Двете природи не действат отделно, а по-скоро всяка върши своето нещо в хармония с другата в пълно общение.
Божествеността пребъдва и обитава с пълнота в човечеството, изпълвайки го с изобилието на своя блясък, превръщайки се в негово помазание.
Той го освети, освети го, обожестви го, прослави го, даде му живот и му даде способността да съживява, да върши чудеса и да възкресява мъртвите, тъй като е тялото на Господа.
Светлината на божествеността се явила в човечеството в деня на Преображение Господне на планината Тавор.
Човешката воля и действие бяха обожествени в него, така че всичките му действия станаха инструменти за нашето спасение.
Така че бяхме погребани с него до смърт и възкръснахме с него. Така че неговата божественост вдигна тялото му от гроба и божествеността проникна в човечеството, но в това няма обрат. Божествеността не е податлива на никакви симптоми на човечеството.
قال غريغوريوس اللاهوتي: “إن الأخير ألّه الأول” أي الله ألّه الجسد… “مسح بالألوهة ما أخذه وإذ صار واحداً مع من مسحه…” (الخطبة 45: 9 و13).
Поради ипостасното единство търсещият и вършителят са едно. Така че виждаме Господ Исус да плаче над Лазар, докато Неговата божественост извършва чудото на възкресението от гроба. Така всяка природа изпълняваше това, което й принадлежеше. Исус действа според природата Си.
Господната воля не беше засегната от поквара като нашата.
Следователно Господ не познаваше колебание, въпроси за балансиране и други видове слабости, които се появиха във волята ни поради раждането ни от падналия Адам.
Неговата воля е насочена към доброто безпрепятствено и се подчинява свободно на божествената воля, както виждаме в неговата доброволна борба и страдание в Гетсимания. (3).
Свързан с това е въпросът за невежеството на Исус.
(1) {Поради малкия размер на тази глава от една страна и нейната важност от друга, се надяваме да прегледате следните страници: Категории в Христос ИВ характеристиките на двете природи ИВ прогрес в Христос ИВ невежество и робство ИВръщайки се към разговора за двете воли, двете способности, двата ума, знанието и двете мъдрости… كلها للقديس يوحنا الدمشقي نقلاً عن كتابه “المئة مقالة في الإيمان الأرثوذكسي”… ويُفضل قراءة كل قسم “Христологията на Свети Йоан Дамаскин” المأخوذ عن الكتاب المذكور…
ونود أن نضيف هنا نصاً من “В прогрес в Христос” للقديس يوحنا الدمشقي: “فإذا كان الجسد قد اتحد حقاً بالله الكلمة منذ بدء وجوده، بل إنه قد ابتدأ فيه ونال فيه وحدة هويّته الأقنوميّة، فكيف هو لم يستملك استملاكاً تاماً كلّ حكمة ونعمة؟ والأمر ليس أنّ هذا الجسد قد اشترك بالنعمة أو حظي على نعمة مما هو للكلمة، بل بالأحرى -بسبب الاتحاد في أقنوم- قد صارت البشريات والإلهيات مسيحاً واحداً. وعليه، فإنّ ذاك نفسه الذي كان إلهاً وإنساناً معاً، Тялото му беше източник на благодат и мъдрост и преливаше от доброта за света“….}… (الشبكة).
(2) Максим Изповедник, Мин. 90:152 и 91:200, 333-341, 289, 292.
(3) Максим Изповедник (Мин. 90:152 и 91:12, 21, 30, 48, 49, 73, 85, 100-101, 153, 192, 200, 289, 292, 301, 308, 333-345, 1045, 1060). Дамаск (3:14-15, 17, 19 и 4:18) и Лоски (142-143).