той (1) من بلدة “الحفّة”، مركز قضاء “الحفّة” في محافظة اللاذقية السورية. ذهب، مرة، واثنين من رفاقه في تجارة باتجاه “جسر الشاغور”(2).كان رفيقاه مسيحيين. وقد صحبهم سائس مسلم. فتصدى لهم في الطريق رجال مسلّحون وصرخوا في وجوههم: “أسلموا تسلَموا!”(3).
فاللذان كانا معه شهرا إسلامهما للحال، وكان منهما واحد من قرية “شتيغو” التي تبعد حوالي خمسة كيلومترات عن الحفّة، ولعله من آل بدر أو القدسية. وأما جبرائيل المعروف بـ “جبرا” فأبى أن يشهر إسلامه وتمسّك بإيمانه المسيحي. فهدّده المسلّحون فلم يأبه لهم. فانهالوا عليه ضرباً بأعقاب البنادق فلم يستسلم. عبارة واحدة بقي يتفوّه بها: “أنا مسيحي!”. فازداد ضاربوه حنقاً وعنفاً عليه حتى اسودّ بدنه كله وسال دمه. ولما لم يعد يقوى على التفوه بكلمة واحدة جعل سبّابة يده اليمنى فوق سبّابة يده اليسرى بشكل صليب ورفعهما الى فمه وقبلّهما. وإذ استمرّ جلاّدوه يضربونه بلا هوادة خارت قواه وسقط مغمى عليه. فظنّوه قد مات، فتركوه وانصرفوا.
ثم ان السائس الذي عاين ما حدث وسمع ما قيل، وكان صالحاً أميناً، فقد عاد الى “الحفّة” وخبّر. فخرج نسيم حنا الياس، ابن أخت الشهيد، الى بعض أصحابه المسلمين مستجيراً فأجاروه ورافقوه الى حيث وقعت الحادثة. فلما بلغوا الموضع أخذوا الشهيد على بغل فربطوه وعادوا الى البلدة. وإذ وصلوا به الى هناك استعاد وعيه لكنه لم يستطع ان يكلّم أحداً بكلمة. فقط أشار الى أقربائه بما فهموا منه انه يريد ان يتناول جسد الرب ودمه. فجيء بالقدسات للحال وناوله الكاهن اياها بعدما جعلته أخته المدعوّة أفروسيني نصير الياس على صدرها. فلما أخذ القدسات تمّت شهادته وأسلم الروح ( 1918 م).
Това беше заровено (4) Мъченикът на входа на градската църква на името на светеца, архангел Михаил. Неговите молитви ни носят полза, амин.
(За забравените светци в антиохийското наследство от архим. Тома Битар)
Семейството на мъченика имаше коментар относно изложеното в книгата, особено бележка под линия No (4)Представяме го тук, както го е казал един от братята в православните младежки форуми
Мъченик Джабра Муса Насир
1862 - 1920 г. сл. Хр
نحن الخوري ميخائيل نصير، كاهن بلدة الحفة وتوابعها للروم الأرثوذكس، أبناء وأحفاد الشهيد جبرا نصير وجميع أفراد عائلته في بلدة الحفة ومحافظة اللاذقية وسورية وبلاد الاغتراب. نقدم ردّاً توضيحياً مفصلاً على ما ورد في كتاب ” القديسون المنسيون في التراث الأنطاكي” المنشور عام 1995م ونشر في الصفحة رقم /561 / في الملحق رقم /3/ والحاشية رقم /4/ الواقعة في الصفحة رقم / 562 / من هذا الكتاب، الذي قام بجمعه ونشره الأب الجليل الأرشمندريت توما بيطار من دير دوما – لبنان.
Мама Антонина проговори [1] Тя е глава на манастира Кафтун - Ливан За мъченичеството на покойния Джабра Муса Нусаир [2]Той пропусна някои исторически факти и добави други. Затова ние изразяваме тук чрез тази статия нашето дълбоко съжаление за публикуваното в тази книга, особено в бележката под линия № /4/ за този инцидент, и го обясняваме на всички вярващи, които искат да знаят истината точно и честно, в за да запазим историята на нашата църква (църквата Св. Свети Михаил в Ал-Хафа) и чувствата на нашите вярващи в града и неговите зависимости, както и децата, внуците и семейството на мъченика.
Джабра Муса Нусайр е роден в град Ал-Хафа [3] Годината 1862 сл. Хр. Веднъж той отиде в района на Джиср ал-Шугур [4] С намерението да търгува и да си върне коня, който му беше откраднат в града, той беше придружен на това пътуване от двама приятели, първият от които беше християнин от село Ащабого. [5] من عائلة “قدسيّة” والآخر هو سائس خيل مسلم من عائلة ” كليّة”. وعند وصولهم إلى منطقة حراجية كثيفة قرب قرية الدريبات في وطى بداما [6] Пътят им пресече група въоръжени мъже (бандити). [7] Вдигайки пушките си в лицата им, викайки и заплашвайки: „Приемете исляма, ще бъдете в безопасност“, за да се отрекат от вярата си, двамата сподвижници веднага приеха исляма от страх да не бъдат убити и бяха освободени. той отказа да обяви приемането на исляма и да се отрече от вярата си. [8] Той се държеше с всички сили за християнската си вяра, но въоръжените мъже се върнаха и го заплашиха, че ще го убият, но той не ги послуша казвайки им: „Аз съм християнин, не се предавам“. Нападателите му станаха по-ядосани и жестоки към него, докато той не падна на земята, покрит със собствената си кръв, цялото му тяло почерняло и текла кръв.
Когато вече не можеше да произнесе нито една дума и силите му се изчерпаха, той постави показалеца на дясната си ръка над левия показалец във формата на кръст, вдигна ги към устата си и ги целуна. Тогава палачите му продължиха да бият и ритат безмилостно, докато той припадна, вярвайки, че е мъртъв, така че го оставиха и си тръгнаха. Двамата спътници бързо се върнаха в град Ал-Хафа, за да разкажат на членовете на семейството си за този инцидент, а младоженецът беше свидетел и чул всичко, което се случи. Мъченикът Джабра остана да лежи на дивата земя в безсъзнание и облян в кръвта си върху натрупания сняг, тъй като времето беше много студено. [9] . Докато една от жените от село Анчек (Гасания) [10] Тя събира дърва за огрев и се казва Мутия Аббуд. Тя го разпозна, лежащ в снега, целият в кръвта му. Тя се върна в селото и каза на мъжете, които й помогнаха, и те отнесоха неговата завист и го взеха в домовете си, за да се грижат за него, докато не дойде един от семейството му и той остана в това състояние два дни.
وصل إلى قرية أنكزيك وفد من أهالي بلدة الحفة ليقوموا بنقله إلى بلدته، وقد ضم الوفد، يوسف نصير أخيه الكبير، وولداه جرجس و اسطفان نصير وكذلك المختار ليوس نعمة نصير وأبن أخته فروسيين وهو نسيم الياس ورافقهم أيضاً اثنان من وجهاء بلدة الحفة المسلمين، أحدهما من عائلة “الجندي” والآخر من عائلة ” أبو سليمان”، وضعوا جبرا المغمى عليه على بغل بعد أن غطوه بجلود الخراف ثم ربطوه إلى البغل وعادوا به إلى البلدة، وعندما وصلوا به إلى منزله أستعاد وعيه ولكنه لم يستطع أن يتكلم مع أحد.
Той остана да лежи неподвижно, въпреки че всички жители на града идваха да го посрещнат. Синът му Джордж отиде в Латакия, за да доведе лекар, който да го лекува, а през това време те се опитваха да говорят с него и той каза няколко думи. [8+]Здравословното му състояние се влоши много и тогава той посочи на околните, че иска да се причасти от тялото и кръвта на Господ Исус, затова дойде свещеникът на град Ал-Хафа, отец Абдула Нусаир. [11] Той му го подаде, докато лежеше в ръцете на сестра му Фрусин Нусаир. Когато получил светините, неговият мъченически подвиг бил завършен и той предал чистата си душа.
Пречистото му тяло е погребано в двора на църквата "Св. Михаил" на 27 януари 1920 г. до северната й стена, близо до северната врата. [+9] . На 3 май 1942 г. по-големият му брат Юсеф Нусаир умира и е погребан до него, а на 2 април 1962 г. до тях е погребан предшественикът на свещеничеството, отец Абдула Нусаир.
Верните жители на града, въпреки всички тежки обстоятелства, през които преминаха, не се поколебаха във вярата си в своята земя и не я напуснаха, а останаха верни на християнската си вяра, въоръжени със своите светци предци и мъченици. Ние потвърждаваме тук чрез тази книга на всички заинтересовани, че останките на нашите предци и светци не са били разпръснати, както се споменава в книгата, или пометени с праха, а по-скоро са останали на мястото си и е премахната само горната част на светилищата. . Причината за това ще обясним в следващите редове.
В църквата се проведе среща на жителите на града с Негово Превъзходителство епископ Игнатий Хазим, пастор на епархията на Латакия, относно разширяването и възстановяването на църквата и Негово Превъзходителство благослови проекта. Започва работата по проекта, като покривът на църквата е премахнат и са премахнати керемидите и дървото, след което е премахната горната част на светилищата, разположени до северната стена на църквата, за да се разруши стената и да се премахне. След това, преди да започне събарянето на стената, и по специална молба на Негово Преосвещенство епископът, работата по разширението беше спряна и се ограничи до реконструкция на покрива. Така се случи църквата да бъде покрита с армиран цимент, отгоре са поставени керемиди, а стените са ремонтирани с конструкцията. Всичко това беше направено с помощта на филантропи и вярващи от жителите на града, с пари, пот и непрекъснати усилия и под наблюдението на пастора на църквата отец Майкъл Нусаир. [12]След това разширих площада и построих голяма зала към църквата, продължават работите, включително започването на изграждането на паметник на останките на нашите предци на същото място, с благословията на техните внуци. [13]Техните молитви ни носят полза и ни прощават. амин
حواشي تابعة للسيرة كما وردت في كتاب “القديسون المنسيون في التراث الأنطاكي”
(1) Тази информация ни беше предоставена от майка Антонина, ръководител на манастира на Дева Мария от Кафтун в епархията на планината Ливан, и тя е дъщеря на Насим Хана Елиас, която се занимаваше с връщането на мъченика в града. Майката Антонина казва, че това е историята, която е чувала от детството си и мнозина в град Ал-Хафа я повтарят и до днес. Въпреки това, проучването на информация сред онези, които са запомнили новината, особено възрастните хора, може да е помогнало за разкриването на по-полезна информация, като например конкретната дата, на която мъченикът е починал, например.
(2) Областта Jisr al-Shaghour в миналото е била една от вторите енории на Сирия и е била известна като Seleucobelos. Неговите най-стари епископи, споменати в историческите книги, са Аристоник, който участва в Антиохийския събор (363 г. сл. н. е.) и Маркиан, който участва в Константинополския събор (Втори вселенски събор, 381 г. сл. н. е.). Сред неговите епископи също беше Кириакос, живял по времето на император Юстиниан (6 век) и който участва в подаването на петиция срещу Север от Антиохия, заедно с Павел от Апамея, Севериан от Артуз, Стефан от Цезар (Лариса) , Сергий от Хама и други (вж. Devresse, R. в Le Patriarchat d'Antioche, стр. 74, 183).
(3) Открихме, че този израз е често срещан сред хората, сякаш много инциденти, отекнали в популярната памет, се случват тук и там в ръцете на групи, които смятат, че поведението им е завист към исляма или го експлоатират за лични цели.
(4) Жалко е, че хората в града не са знаели в миналото стойността на тленните останки на мъченика. Когато искали да разширят църквата, те помели останките заедно с праха пред църквата безразборно и ги изхвърлили. Смятате ли, че ако човек изследва материята, ще може ли да разбере какво му носи полза в това отношение? Не знаем! Знаем само, че това е образец на невежество, пренебрежение и безразличие, оставени от векове на потисничество и отчуждение. Виждате ли, че тъпчем мощите на светци, понякога, и не го знаем? Това не е нито далеч, нито изненадващо! Приписва се на Свети отец Паисий Атонски (12 юли 1994 г.) Веднъж, докато пътуваше със самолет, душата му изведнъж се разтрепери и той попита: Къде сме? Казаха му: Над сирийската страна. Той отговори: Това е земя, пълна с останки на светци!
Бележки към коментара:
[1] Тя се казва Ламия Насим Елиас. Тя е внучка на покойния Фросин Насир, сестра на мъченика Джабра. Тя напусна град Ал-Хафа преди повече от 50 години.
[2] Всички жители на града познават мъченика под името Джабра, а не под името Гавраил, както се казва в заглавието на статията, според публикуваното в книгата. Той има внук със същото име, покойният Джабра Естефан Нусаир, а друг е покойният Джабер Гиргис Нусаир.
[3] Този град се намира източно от град Латакия, на около 25 км, на западната крайбрежна планинска верига на Леванта. На надморска височина от около 350 метра.
[4] Град Джиср ал-Шугур се намира на река Оронтес, която тече в равнината Ал-Гхаб. Имаше взаимни търговски отношения между двата града Ал-Хафа и Джиср Ал-Шугур.
[5] Село близо до град Ал-Хафа, на 2 км, е населено само с християни, а близо до него има друго населено с мюсюлмани, чието име вече е сменено на село Ал-Нужа.
[6] Това село се намира на пътя, водещ към град Джиср ал-Шугур. Пътуващите са преминавали от запад към село Кинда, след това към ал-Наджия, към Уата Бадама, към село ал-Зейния, което се намира. западно от село Инкзик. Тези села са разположени на поредица от красиви и гъсто залесени планини.
[7] كانوا قديماً يطلقون على قطاع الطرق لقب ” الشّتى”، يقومون بسلب أموال وأرزاق.
[8] [8+] قال له أحد أصدقائه المسيحيين والذي كان في رفقته، عندما زاره بعد رجوعة إلى المنزل وكان يحتضر” ما كنت تقولا.لهاك الكلمي!!!… ما كنت تقولا وتخلص حالك” ففتح أعينة وصرخ به ” أنقلع من وجهي ما بدي شوفك”.
[9] [9+] معلومات كتبها المرتل حنا الخوري عبدالله نصير على ِأحد جلدات كتب الكنيسة ” كتاب المعزي” تأليف عام 1858م ” أنه بأمر الله تعالى قد صارت ثلجة عظيمة نهار الاثنين الواقع 27 كانون الثاني 1920م وبقيت ثلاثة أيام وبها صار وفاة المرحوم جبرا نصير” و تاريخ الوفاة مدون على الكتب الموجودة في مكتبة الكنيسة وعلى الشاهدة الموجودة كانت موجودة على قبره.
[10] Древното село Al-Ghassaniya (Ankzik), село, разположено високо в крайбрежните планини на Леванта и с изглед към равнината Al-Ghab. То е обитавано от християни и се намира близо до град Jisr Al-Shughur.
[11] Старши свещеник, свещеник на град Ал-Хафа и околностите му. Той е роден през 1880 г. и е ръкоположен за свещеник през 1912 г. Умира на 2 април 1962 г. Негово Блаженство покойният архиепископ на Латакия, Арсаний Хадад, участва в погребението му.
[12] Свещеник на град Ал-Хафа и околностите му Той е роден през 1929 г. и е ръкоположен за свещеник през 1960 г. сл. н. е.
[13] Покойният адвокат Муса Нусаир бин Гиргис, син на мъченика Джабра Нусаир, роден през 1924 г. сл. н. е., Уахиба Нусаир, дъщеря на Естефан бин Джабра Нусаир, роден през 1924 г. сл. н. е., Фуад Нусаир, син на Ибрахим бин Юсеф, роден през 1925 г. сл. н. е., покойният Джад Нусаир, син на Естефан бин Джабра, цитирайки майка си, покойната Реда Насар, съпруга на покойния Естефан бин Джабра Нусаир.