Човек, който е просветен от божествени, несътворени действия, „озарява в сърцето си знанието за Божията слава, онази слава, която е на лицето на Христос“ и той става „участник в божествената слава“ и „участник в святостта на Бог.“ Християнинът, който живее в Божията благодат, става „член на тялото Христово“, тоест част от въплътеното тяло на Бог, той живее същия живот като Христос и излъчва божествена светлина

Веднага след като човек падна, той започна голямото си приключение. Любовта, която го свързваше с Бог и с останалото творение, беше прекъсната и всичко в него беше разделено. Самият човек беше разделен и като не се върна при Бога, той се превърна в егоистично същество.

عندما نتحدث عن عمل الله في الزمن، لا نعني أن الخليقة عمل مباشر لجوهر الله. وبكلام آخر، أن الخليقة التي أوجدها الله المثلث الأقانيم في الزمن ليست نتيجة الجوهر الإلهي، بل ثمرة إرادة الله المثلث الأقانيم.