WARNING: unbalanced footnote start tag short code found.
If this warning is irrelevant, please disable the syntax validation feature in the dashboard under General settings > Footnote start and end short codes > Check for balanced shortcodes.
Unbalanced start tag short code found before:
“ولذلك يجب الإكثار منها إلى جانب خدم الأسرار الكنسية وتدشين الكنائس وتكريس الأيقونات والخدمة اليومية الخ… فقد وضعت الكنيسة صلوات خاصة وطلبات لمختلف نواحي حياة ا…”
вход
Нямаме предвид литургията като ритуал, а по-скоро литургия, която е извън ритуала. Ритуалът като сбор от различни и разнообразни човешки движения е много ценно наследство в Православието. Но интуицията и единството на литургията я карат да надхвърля всяка форма на богослужение, която човек може да си представи или постигне.
فوراء كل ما يقال وأبعد من كل ما يقال عن الليتورجيا وأهميتها وعظمتها ينبغي أن ننظر إليها دائماً ونكتشفها دائماً كمكان لسر الله، كالواقع الأساسي لسر الله، كسر الله في آنيته الأبدية. إن الليتورجيا تمثل المكان الإلهي المركزي (lieu the’ocentrique) الذي تنبع منه الكنيسة من عند الله، مكان وجود وتجمع كل تدبير الله وقصده. إنها على حد قول القديس مكسيموس المعترف (الغاية التي من أجلها خلق الله العالمين). إنها واقع سر تجسد المسيح وبذا تحتوي على كل تدبير الله. فكرامتها وأهميتها كامنة إذاً في أنها تعرض السر الكامل: سر المسيح الذي هو جذر كل سر روحي آخر(من المفيد هنا شرح مفهوم السر الروحي: السر شيء مجهول ولكنه في الوقت نفسه حقيقة تفوق الحقيقة المنظورة. هو حقيقة قابلة لأن تعرف ولكنها تعرف كسر أي كتجاوز للمعرفة. السر لا يعرف بالطرق العادية (مثلاً: أين إلهك؟ أين هي النفس؟ لو كان هذا يعرف كباقي ما في العالم لكان حقيقة من حقائق هذا العالم). كيف ندخل في سر الليتورجيا مثلاً؟ الليتورجيا مجموعة عضوية من الرموز ولكنها أكثر من ذلك: هي حقيقة الرموز. الرمز عادة يحوي الحقيقة بصورة غير مباشرة، غير حقيقية وذلك بواسطة علامة ما: العلم مثلاً يرمز إلى الوطن ولكنه ليس الوطن. ولكن الليتورجيا تحوي المرموز إليه وتحققه. لا تمثله فقط بل تحقق تلك الحقيقة التي هي المسيح نفسه. هذه واقعية رمزية، واقعية روحانية، لأن الروح هو الحقيقة الأكثر حقيقة. الروح غير العقل والذكاء أو الفكر المجرد. الروح واقعي. فعلى المسيحي أن يدخل في هذه الواقعية الروحية، أن يرى ما هو غير منظور: هذا تحديد الإيمان. إنها علامة تجاوزنا لهذا العالم، العلامة بأننا صرنا المسيح).
Следователно ние трябва да открием литургията в този смисъл, да развием и образоваме в себе си тази литургична концепция, за да осъзнаем цялостния смисъл на литургията чрез ритуали, защото ритуалите могат да ни отнемат това голямо достойнство или да го потискат. Литургията не трябва да остава извън човека: тя принадлежи на човека, към когото се обръща и към когото се стреми да достигне и реализира. Човек не трябва да остава извън литургията, а по-скоро трябва да бъде отворен за нейната истина и да я остави да го изпълни със своята тайнственост, попивайки тази тайна и преобразявайки се от нея. ние трябва Влизаме Литургия и ние живеем от нейната тайна, сила и живот. Защото точно това е неговата цел: да достигне Размяна на животи, към партньорство и съюз между човека и Бога, докато създанието не бъде разкрито от нетварното.
Тази литургия ни дава пълния Христос, пълнотата на Христос, в три области или изкачвания:
А- Небесното ниво
Литургията често се нарича (небесна литургия) или дори (божествена литургия). Това означава, че по същество литургията е Христос Бог в позицията на небесна слава, седнал отдясно на Отец и упражняващ своя суверенитет и царство над цялото творение: (победилият Христос).
إن سفر الرؤيا (وخاصة الإصحاح الخامس منه) يفتح أمامنا باب الليتورجيا الأبدية… إن عالمنا الحاضر غير أبدي. كل شيء فيه يزول والإنسان يحن حنيناً إلى الأبدية، إلى الخلاص والراحة واليقين. ولكن حنين الإنسان هذا حققه المسيح:(صار الله إنساناً ليصير الإنسان إلهاً).
Небесата действително и наистина се отвориха (не физически, разбира се). Човекът е успял да надскочи тази земя и да се издигне над нея. (Една невечна истина не е истина, дори ако трае милион години) (Ницше). Няма истина освен във вечността. Но това влезе в контакт с хората. Вечността прие човешки образ и човешка форма. Стана в рамките на нашия обсег и човекът успя да оцелее във времето и смъртта, безпокойството, съмнението и покварата. Литургията означава и представлява това ново творение, въведено от Христос и следователно се характеризира с триумфална природа. (Затова Божествената литургия не се извършва през дните на Великия пост в знак на траур.)
إن سفر الرؤيا يرينا غلبة الخليقة الجديدة وتهليلها وابتهاجها وغبطتها. إنها غلبة كل لحظة على كل ما في العالم من ظلمة وفساد…إنها لقاء الزمن والأبدية: طالع الإصحاحين الرابع والخامس من سفر الرؤيا: إنه (يوم الرب) (يوم الأحد) والرسول يوحنا الحبيب منفي في جزيرة باتموس، محروم من القداس الإلهي، فيعطيه الرب أن تنفتح السماء له ليرى الليتورجيا كما هي في السماء أي حقيقة الليتورجيا التي على الأرض: تسبيح الظفر من الملائكة والبشر ملتقين وساجدين حول الخروف المذبوح والحي في آن واحد. هذا جوهر الليتورجيا: إنه سر تدبير المسيح، التدبير الذي يقود إلى الصليب، ذبيحة المحبة الاختيارية، ذبيحة خلق المحبة… ثم إلى القيامة التي بها المسيح قد تمجد.
Тогава трябва да знаем, че всъщност има само един олтар и една литургия: той и тя, самият Христос, възкръснал от мъртвите. Земната литургия не е нищо друго освен изпълнение на небесната литургия по таен начин: тя е припомняне на небесната литургия и изпълнение на тази тайна: имам предвид триумфалното отваряне на времето към вечността и отварянето на вечността към времето.
B- Църковното ниво
Докато изтече време и Христос се завърне победител в своето славно второ идване, литургията е активна във времето и пространството, за да ги трансформира в Христос. Особено в евхаристийната литургия Църквата се установява всред света, вселената се освещава и човекът се обожава. Защото в Евхаристията времената намериха своята завършеност и пълнота. От сътворението на вековете те се движат към този момент. Следователно виждаме как Библията нараства по интензитет, когато наближаваме първата литургия, деня на Господната мистична вечеря с Неговите ученици.
Това е времето, когато Бог най-накрая и наистина се разкрива на човека в Своето физическо състояние и дори става храна и храна за човека. След това, тъй като Евхаристията и започвайки от тази ос, беше оста на непрекъснатото влизане на Господа във времето, вековете се изпълниха с един и същ живот на Господа.
هذا ما تعبر عنه جموع الطقوس والخدم المقدسة والمقدسة (hie’rurgies) التي تحمل اسم (الخدمة الإلهية) عامة. إنها تستمد قوتها من الإفخارستيا وتقود المؤمن إلى الإفخارستيا. إنها تغدق البركات على الأرض، بركات الخلاص الناجم عن تجسد الرب. ((ولذلك يجب الإكثار منها إلى جانب خدم الأسرار الكنسية وتدشين الكنائس وتكريس الأيقونات والخدمة اليومية الخ… فقد وضعت الكنيسة صلوات خاصة وطلبات لمختلف نواحي حياة الإنسان: لتبريك الأطعمة، لشباك الصيد، لبذور الزرع، لزرع كرم، لحفر بئر، لبيدر، للمواشي، لسكنى بيت جديد، للعازمين على السفر، لولد أول ذهابه للمدرسة، للمتسالمين بعد عداوة، للزلازل، لاحتباس المطر، لكل مرض وكل مصيبة…
И във всички тези молитви истинска божествена благословия се влива в нашия свят. Един съвременен православен богослов пише: „Построяването на църква, издигането на кръст или поставянето на икони в домовете прогонва злите сили, улеснява човешките отношения и наистина променя цялата среда.“
Самите вярващи са източник на благословение за земята: „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Идеята, че християните са „солта на земята“ и „светлината на света“, придобива космическо значение. От една страна, присъствието на християни в света предотвратява неговото покваряване. От друга страна, тя му придава вкус и смисъл, който го превръща в принос и подготвя за неговото проявление.
لا شك أن هذا يفرض أن المسيحيين يعيشون مسيحيتهم. لقد كتب الفيلسوف أرستيد في القرن الثاني:(ليس هناك أي شك عندي بأن العالم باق بسبب شفاعة المسيحيين: إنهم يكرسون حياتهم لمثل هذه الصلاة). وكتب الأسقف سرابيون إلى متوحدي مصر في القرن الرابع: “إن العالم باق بصلواتكم، وبفضل ابتهالاتكم يهطل المطر على اليابسة وتكتسي الأرض بالخضرة وتعطي الأشجار ثمراً.”
Това е така, защото тайната на спасението, която Господ извърши, тоест единението на творението с Твореца, не е приключила: тя продължава и все още се извършва... докато Бог не стане всичко във всичко. Литургията, на нейното църковно ниво, обединява вселената. Грехът е разрушаване на единството и загуба на центъра на тежестта на Вселената. Що се отнася до литургията, тя събира всичко и всички хора в едно и предлага дължимото прославяне на Бога, за да подготви земята за окончателното преображение.
C- Вътрешното ниво
Но литургията, според нейните окончателни вътрешни изисквания, никога няма да бъде завършена, освен ако не достигне точката да бъде извършена на олтара на нашите сърца (така да се каже) и от нашия вътрешен човек. Целта на Евхаристията показва това: тя е направена, за да може човекът да я усвои напълно в кръвта и тялото си, така че да се смеси и слее с човека и да стане за него новият, основен принцип на живота. Свети Кирил Александрийски е казал: „Чрез Евхаристията ние ставаме... От кръвта и тялото на Христос). وهذا يعني أن اشتراكنا في الليتورجيا يجب أن ينفتح دائماً ويؤدي دائماً إلى تمثيل حي لله – كما نمثل الطعام – إلى أن تنبت فينا حياة الله ويتحول الإنسان من كائن حيواني إلى كائن ليتورجي((إن (سر الطعام) نجده عند آباء الكنيسة في بحثهم للحياة الروحية. إنه موجود في صلاة (أبانا الذي في السموات..) ولكننا نسيناه، فالطعام يمثل كياننا، هو نحن، هو خلقنا المستمر لأننا بالطعام (نصير). إذاً كياننا قسمان: قسم موجود وقسم (صائر)، وكل ما يساهم في وجودنا وصيرورتنا هو طعامنا. ثم الطعام نعمة: خبزنا الجوهري أعطنا اليوم. خبزنا يأتينا من الخارج من نعمة الله.
Що се отнася до първия Адам, който беше от глината на земята, храната му беше земна (особено след греха) и той се върна на земята. Колкото до втория Адам, който е от небето, родените от него – не от плът, кръв или човешка воля – вече не могат да се задоволяват само със земна храна. Небесната храна, основният хляб е самият Христос, Неговото тяло и кръв. С тази храна ние все повече влизаме в Христос, ставаме все повече християни.
Тази вътрешна литургия също е необходима, както се вижда от последователността на самия ритуал: за да се проведе литургията, от самото начало (и на Изток, и на Запад) е било необходимо да има олтар или подвижен олтар (endemici) съставен от тленните останки на мъчениците. Това означава, че истинският олтар е човешкото същество, преобразено в Христос до последните граници на възможностите на човешката природа: до мъченичеството, което е еквивалентно на Евхаристията. В известното писмо на Свети Игнатий Антиохийски до римляните има прекрасен израз на тази истина (а известно е, че духовността на Свети Игнатий Антиохийски е сто процента литургична духовност)((Това са предвидените пасажи от писмото на Свети Игнатий Божи, което той пише по пътя си към мъченичеството в Рим:
أنا لن أحظى قط بفرصة مثل هذه للبلوغ إلى الله… لا تطلبوا من أجلي سوى القوة الداخلية والخارجية حتى لا يقال فقط عني أني مسيحي بل حتى أظهر فعلاً مسيحياً.
اتركوني أصير فريسة للوحوش لأني بها أستطيع أن أجد الله. أنا حنطة الله وسأطحن بأنياب الوحوش لأصير خبزاً نقياً للمسيح…
Простете ми, но аз знам какво е необходимо за мен и едва сега започвам да бъда ученик на Христос.
جيد لي أن أموت لأتحد بالمسيح يسوع أفضل من التملك على أقاصي الأرض… إني ألتمسه هو، الذي مات من أجلنا. أريده هو، الذي قام من أجلنا. لقد قربت ولادتي.
سامحوني يا أخوة: لا تمنعوني من أن أعيش، لا تريدوني أموت… اتركوني أتقبل النور. متى صرت هناك سأصبح إنساناً. اسمحوا لي أن أتشبه بموت إلهي…
Не намирам удоволствие в храната на покварата и удоволствията на този век. Искам Божия хляб, който е тялото на Христос, и като питие искам Неговата кръв, която е нетленна любов.
لا أريد بعد أن أعيش حسب الناس…
И така, това е пътят на литургичната трансформация, изразен от необходимостта от ендемичното, а границите са мъченичеството: (за да мога да го позная и силата на Неговото възкресение и общението на Неговите страдания, като съм съобразен с Неговата смърт, за да мога да постигна до възкресението на мъртвите) (Филипяни 3:10). Това е така, защото като се храним с Христос, ние трябва да имаме ума на Христос Което е мисълта за жертва, любов и радост. Кръвта на Христос стана нашата кръв. Християнинът, по дефиниция, се отличава от света по това, че възприема подхода на живота си от Христос, а не от света, така че в него процъфтява същата жертва, с която той завършва подхода на живота си: Не можем да продължим и да останем в животът на Христос без тази жертва, без духовността на жертвата, духовността на житното зърно, което умира.
– Следователно трите горепосочени нива на литургичната мистерия не могат да бъдат разделени: Тя изгражда Църквата в нейната пълна реалност, Църквата, чиято основа е самият Христос: лично на небето, в тялото на Църквата мистично и в присъствието на сърцето, без което няма християнски живот. Тя изгражда Църквата, чиято основа е самият Христос и в която се излива Неговият Свети Дух.
– Тогава литургията има много силно пророческо значение: Възвестява и осъществява постепенното навлизане на творението в новото му състояние.
място Литургията, на първо място, няма граница или край: тя се простира отпреди сътворението на света (Агнето, заклано преди сътворението на света, тайната, скрита от вековете) и продължава до края на времето, обединявайки всичко: небето и земята, ангелите и хората, светците и злодеите, глухата материя и разумната душа.
И то много отдавна Литургията също няма граница или край: в нея сътвореното време и вечността са вътрешно преплетени. Литургията започва с възгласа (Благословено царството на Отца, Сина и Светия Дух), който е възвестяването на влизането в Царството Божие. Що се отнася до последното благословение в него (на олтара), то се извършва чрез заявяване (Защото ти си Той Нашето освещение). Литургията е „съдържанието” на това време: време на освещение и подготовка за влизане в Божията вечност, есхатологичното време. Но литургията е Загробно време като актьор и агент: Не може без хора. Човекът не му се подчинява като нещо, а по-скоро го приема като свободен, съзнателен, любящ субект, за да стане свещеник на вселената. По този начин Божият Дух контролира човешкия дух и го обладава до дъното, а човека (прилепва към Бога и възлага надеждата си на Него) (молитва преди причастие).
В нашето участие в литургията има движение Двойна Като движението на сърцето и дишането ни. Нашето привидно дишане в литургията е в резултат нашето дишане във вяра: (Това е победата, която победи света: нашата вяра) (1 Йоан 5:4). Първото движение в това дишане е движение на свиване: движение на вземане и прикрепване към литургията в нейния силен център и ос, тоест Евхаристийната Жертва и целия (мистичен) живот около Евхаристийната Жертва. След това движение разширениеНие ставаме носители на Бога, затова трябва да излъчваме и да свидетелстваме до края на живота си за тайнството, което се извършва с нас и в нас.
– هذا هو واقع الليتورجيا وعالمها وسرها فيما وراء الطقوس، وكما تريد أن تعبر عنه. (راجع بصورة خاصة الانافورة التي للقديس باسيليوس الكبير: قداس باسيليوس الكبير، صلاة رفع القرابين والاستحالة، كتاب الافخولوجي الكبير، طبعة 1955، صفحة 140إلى 146).