Кръщението въвежда човек в духовна арена, така че той е призван да се бори срещу силите на злото, които го атакуват отвън чрез сетивата му, които пораждат страсти. Затова той трябва да остави настрана всичко, което го държи далеч от любовта към Бог, и всичко, което го води към егоистични прояви, които изкривяват любовта към Бога и към братята, така че да може да остане победител в битката си срещу егоистичните желания и склонности.

В периода след Апостолската ера позицията на апостолите в Църквата, както е определена от Библията, премина към епископите. Властта на епископа в ранната църква е била властта на Христос и църквата и не е била лична власт. Точно както апостолите имаха „ума на Христос“, решенията, които вземаха по църковни въпроси, бяха ръководени от Светия Дух, а не от тях.