Физическо местоположение: – المكان جسماني وهو نهاية الفضاء الواسع حيث يوسع الموسوع. مثلاً إنّ الهواء يتّسع للجسم والجسم يوسع فيه. وليس كل الهواء الواسع مكان الجسم الموسوع بل هي حدود الهواء الواسع التي تمسّ الموسوع. وذلك حتماً، لأن الواسع ليس في الموسوع.
Рационално място - Бог не е на място - мястото на Бог е отвъд природата: – وهناك مكانٌ عقلاني فيه تُعقل الطبيعة العقلية اللاجسمية، وفيه توجد وتَعمل. لكنها لا تُوسعُ اتساعاً جسمياً، بل عقلياً. فليس لها جسم لكي توسع اتساعاً جسمياً. فإن الله إذاً -الذي هو لا مادي وغير محدود- هو أيضاً ليس في مكان، بل هو مكان لذاته، وهو يملأ الكل وهو فوق الكل وهو نافذٌ في الكل. ويُقال بأنه تعالى في مكان، ويقال مكان الله حيث يكون فعله فيه واضحاً. وهو ينفذ بذاته في الكلّ دون اختلاط ويُشركُ الجميع بفعله نفسه، كلاٍّ على حسب طاقته واستيعاب قوته -أي على حسب طهارته الطبيعية والطوعية. فإن ما كان منها خالياً من المادة أطهرُ من الماديات، وما كان منها تُمارس فيه الفضيلة أطهرُ من التي هي تحت نير الشر. إذاً إن ما يدعى مكان الله هو ذاك الذي له نصيب أوفر في فعله تعالى ونعمته. لذلك “فالسماء عرش له” (اشعيا6: 1)- لأن فيها الملائكة يتممون مشيئته ويمجدونه على الدوام-. و”الأرض موطئُ قدميه” (اشعيا66: 1)- لأنه “تراءى عليها بالجسد وتردّد بين البشر” (باروك3: 38)-. وتطلق تسمية “رِجل الله” على جسده المقدس. ويُقال للكنيسة أيضاً مكان الله لأنها مخصصة لتمجيده، كأنها قطاعٌ فرزناه لنقيم فيه ابتهالاتنا إليه. كذلك أيضاً الأمكنة التي يتمّ فيها فعلُ الله ظاهراً -بجسدٍ وبلا جسد- تسمى أمكنة الله.
Трябва да знаем, че Бог е неделим, защото Той присъства навсякъде и не е разпределен като тела, част по част, а по-скоро Той е всичко във всички тях и Той е всичко над всички тях.
На мястото на ангелите и душата. И какво не може да се брои и какво може да се брои: – الملاك لا يُحصر في مكان حصراً جسمانياً لكي يمكن تمثيله بصورة وبشكل. ومع ذلك يُقال إنه في مكان، لحضوره حضوراً عقلانياً وفعله بحسب طبيعته. وهو لا يوحد إلا حيث يُحصر حصراً عقلانياً، ومن ثم يفعل أيضاً. وإنه لا يستطيع أن يفعل في آنٍ واحد في أمكنة مختلفة، لأنَّ الله وحده يعمل في كل مكان في آنٍ واحد، إلاَّ أنّ الملاك -لسرعة طبيعته- ينتقل انتقالاً فجائياً أي سريعاً، فيعمل في أمكنة مختلفة. لكنّ الإله الكائن في كل مكان وفوق الجميع، يفعل في الوقت نفسه أفعالاً مختلفة بفعل واحد بسيط.
Що се отнася до душата, тя е свързана като цяло с цялото тяло - не една част с друга - и тялото не я контролира, а по-скоро я контролира, точно както огъня и желязото. Когато е в него, тя извършва собствените си действия.
- Ограниченото е това, което е ограничено до пространство, време и възприятие. Неограниченото е това, което не е предмет на тези три раздела.
Следователно само Бог е безграничен, защото Той няма начало и край и обхваща всички и не е възможно никакво възприятие да Го обхване. Само той не се възприема и не се вижда и никой не го познава и само той може да види себе си. Що се отнася до ангела, той е ограничен във времето, защото е започнал да съществува, и в пространството, дори разумно, както казахме по-рано, и във възприятието също. Защото ангелите познават природата на другия такава, каквато е, според това, което Създателят е определил, каквото е това знание. Телата също са ограничени в своето начало, край, физическо местоположение и възприятие.
في الله الآب، وفي الابن، وفي الروح القدس – وفي الكلمة والروح: – إنّ الإله إذاً لا يتحوّل البتة ولا يتغيّر. وقد سبق وحدّدَ بسابق معرفته كلّ ما هو ليس في مقدورنا، كلاًّ على حسب ما يخصُّه ويليق به من زمان ومكان. وبمقتضى ذلك، “إن الله لا يدين أحداً، بل أعطى الحكم كله للابن” (يو 5: 22). ومن الواضح أنّ الآب قد دان، والابن كذلك لكونه إلهاً، والروح القدس أيضاً. غير أن الابن نفسه قد أتى بالجسد كإنسان، ويجلس على عرش المجد – والمجيءُ والعرشُ من شأن الجسد المحدود -فيدين المسكونة كلّها بالعدل.
- كل الكائنات بعيدة عن الله، لا بالمكان بل بالطبيعة. والتمييز والحكمة والرأي – من حيث هي حالاتٌ فينا – تحضر وتغيب. لكنّها غير هذا عند الله، فلديه تعالى ليس ما يحضر ويغيب. وهو لا يتحوّل ولا يتغيّر، ومن الممتنع الكلام عن عارض في الله. والصلاح حليفُ جوهره، فمَن يبتغيه دائماً، ذاك هو الذي يجده. لأن الله في الجميع، والكائنات منوطة بالكائن، وليس من وجودٍ إلا وقد نال وجوده في الكائن، لأنَّ الله يستمر في الكل، من حيث هو حافظ الطبيعة. أمّا الكلمة فقد اتحد بجسده المقدس في أقنومه وخالط جبلتنا دون امتزاج. لا يرى الآب أحدٌ سوى الابن والروح (يوحنا6: 46).
- Син от Отца. И всичко за това е за това. Следователно Синът не може да направи нищо сам (Йоан 5:30), защото Той няма собствено действие, което да е различно от действието на Отец.
- Ние знаем от реда и политиката на вселената, че Бог, който е невидим по природа, се вижда от делата си (Мъдрост 13: 1-5).
- Синът е образът на Отца, а образът на Сина е Духът, чрез който Христос вселява в човека, давайки му да бъде по Божия образ.
- Светият Дух е Бог и Той е всред неродените и родените и е свързан с Отца чрез Сина. Той се нарича Духът на Бога, Духът на помазанието, Умът на Христос, Духът на Господа, Самият Господ, Духът на божественото синовство, Духът на истината, свободата и мъдростта. - И той прави всички тези също. Той изпълва всичко със своята същност и притежава всичко. Той разширява света, но светът не може да побере силата му.
- Бог е вечна, неизменна същност, Създателят на съществата и Той е почитан от логиката на благочестието.
- Бащата е Бог и Той винаги съществува без раждане, защото никой не Го е родил и Той е Баща на Сина вечно, а Синът Бог винаги съществува с Бащата, роден от Него без време и от вечността, без поток , емоция или раздяла. Светият Дух е Бог и Той е освещаваща и съществуваща сила, произтичаща от Отца неразделно, почиваща в Сина и равна по същество на Отца и Сина.
- Словото винаги присъства на Отца в съществено присъствие. Думата е и естественото движение на ума, според което той се движи, мисли и мисли. За него тя е като светлина и лъч. Думата е и вътрешна, говореща в сърцето. Това е и изпратената идея. Съответно Бог Слово има същност и ипостас. Другите три думи са силите на душата. Следователно тя не се счита за собствена ипостас, защото първата от тях е естественото дете на ума, произтичащо от него като естествен източник. Второто се нарича вътрешно, а третото е външно.
إن للروح معاني مختلفة، فهو الروح القدس – ويقال أيضاً لقوى الروح القدس أرواحاً.
Духът също е добър ангел, дяволът също е дух, душата е дух, а умът също може да се нарече дух. Вятърът също е дух, и въздухът е дух.