عن الثيوفانيا أو ميلاد المسيح – عظة للقديس غريغوريوس اللاهوتي

Коледна броеница (*),

1 ـ وُلد المسيح فمجدوه، أتى المسيح من السموات فاستقبلوه، أتى المسيح إلى الأرض فعظموه “سبحي الرب يا كل الأرض” (مز1:96).

Да се радват небесата и да се радва земята на небесния, който е станал на земята.

Въплътеният Христос се радваше с радост и страх. Страхът се дължи на греха, а радостта се дължи на надеждата.

Христос дойде от девица, така че живейте като девици, за да станете вие, жени, майки на Христос.

Кой не се покланя на Този, който беше отначало? Кой не прославя Този, който е Друг?

2 - Отново тъмнината изчезва(1)Още веднъж светлината свети. Още веднъж тъмнината се спуска като наказание над Египет(2)Още веднъж, Божият народ ще бъде осветен от огнен стълб (вижте Изход 13:21).

الشعب الجالس في الظلمة أبصر نوراً (إش2:9) ، فَهِمَ الأسرار الإلهية، ” الأشياء العتيقة قد مضت هوذا الكل صار جديداً” (2كو17:5).

Буквата отстъпва, а духът напредва. Сенките бягат, докато са прави(3) сменете го.

Примерът на Мелхиседек е изпълнен (Псалм 110:4), който е бил без майка и сега е без баща.

Природните закони са разрушени. Небесният свят трябва да бъде завършен(4).

المسيح يأمر أن لا نضع أنفسنا ضده “هيا صفقوا بأيديكم يا كل الأمم ” (مز1:47) ، لأنه وُلد لنا ولد وأُعطي لنا ابناً، تكون الرئاسة على كتفه (لأن كتفه رُفع بالصليب)، ويُدعى اسمه ملاك المشورة العظيم (انظر إش5:9س).

دعوا يوحنا يصرخ ” أعدوا طريق الرب ” (مت3:3)، وأنا سوف أتحدث عن قوة هذا اليوم:

Този, който няма тяло, се е въплътил

Словото стана тяло

Невидимото стана видимо

Нематериалното е станало осезаемо

Невремевото има времево начало

Божият Син става Човешки Син

“يسوع المسيح هو هو أمساً واليوم وإلى الأبد “

Евреите се спъват, гърците се подиграват, а еретиците клюкарстват.

Те ще повярват в Него, когато Го видят да се възнася на небето, а ако не повярват тогава, във всеки случай ще Го видят да идва от небето и да седи като Съдия. Тези неща ще се случат по-късно.

Две имена на празника: Теофания и Рождество Христово:

3 ـ أما اليوم، فالاحتفال هو بالظهور الإلهي أي الميلاد. هذا الاحتفال الواحد يطلق عليه اسمان لأن الله ظهر للبشر بواسطة الميلاد. الكلمة هو كائن أبدي من الكائن الأبدي فوق كل عِلة وكلمة (لأنه لا توجد كلمة قبل اللوغوس) صار جسداً لأجلنا لكي ـ كما منحنا الوجود ـ يعطينا أيضاً الوجود الأفضل الذي سقطنا منه بسبب شرورنا أو بالحري لكي يعيدنا إليه بتجسده. هكذا أطلق اسم “ثيوفانيا” إشارة إلى هذا الظهور، وكذلك أيضاً أُطلق اسم الميلاد إشارة إلى مولده.

Защо празнуваме този празник?:

4 ـ بالنسبة لنا هذا هو مفهوم الاحتفال، وهذا هو ما نحتفل به اليوم: نُعيد لمجيء الله إلى البشر لكي نذهب نحن لنسكن بجوار الله، أو بالحري لنرجع إليه، لكي بخلعنا الإنسان العتيق، نلبس الإنسان الجديد. وكما متنا في آدم، هكذا يمكننا أن نحيا في المسيح، إذ نولد معه، ونُصلب معه ونُدفن معه لكي نقوم بقيامته. لأنه ينبغي أن نتغير التغيير الحسن الصالح. فكما أن الأمور الحسنة (الحالة الفردوسية الأولى) تبعتها الأمور التعسة (حالة السقوط)، هكذا ينبغي بالأحرى أن تأتي الأمور الحسنة من الأمور التعيسة. “لأنه حيثما تكثر الخطية تزداد النعمة جداً” (رو20:5).

И ако вкуси храната(5) Донесе осъждение, колко повече Христовите страдания ще ни оправдаят? Така че нека празнуваме не по пътя на шумните езически празненства, а по божествен начин, не по света, а по духовен начин. Не като наш празник, а като празник на този, който е наш (т.е. Христос), или по-скоро празник на нашия Господ. Празнуваме не с това, което причинява болести, а с това, което лекува. Ние празнуваме не по отношение на сътворението, а по отношение на пресътворяването.

Как празнуваме Байрам?:

5 - Как протича този празник? Нека не украсяваме вратите, не устройваме танци, не украсяваме улиците, не радваме очите си, не забавляваме ушите си със силна музика, не радваме носа си с неподходящи женски аромати, нека не разваляме усещането за вкус и нека не допускаме усещането на докосване за наслада от докосване до неподходящи неща. Тези сетива могат да бъдат лесни входове към греха; Нека не бъдем женствени, като носим меки и скъпи дрехи, чиято красота се крие в тяхната безполезност. Ние не се украсяваме със скъпоценни камъни, лъскаво злато и багрила, които изкривяват естествената красота на Божия образ, нито с подигравки и пиянство, които винаги са придружени от разврат и разпуснатост (вижте Римляни 13:13), защото злите учения идват от зли учители, или с по-добри думи, защото злото семе произвежда зло растение. Ние не спим на мекия матрак, който задоволява себе си, стомаха и мимолетните желания. Ние не пием вина, примесени с аромат на цветя, нито приемаме вкусна храна, която готвачите превъзхождат в готвенето. Не се мажем със скъп парфюм. Ние не позволяваме на земята и морето да предлагат скъпоценните си отпадъци като дар, защото аз наричам луксозни отпадъци; Нека не си говорим за извършване на грехове (защото всичко, което е повече от необходимото, е излишък). Докато има други – от същата природа и природа като нас – които гладуват и са в крайна нужда.

6 ـ فلنترك كل هذه الأمور للوثنيين ولاحتفالات الوثنيين، الذين تسر آلهتهم برائحة شواء الذبائح، ويقدمون لها العبادة بالطعام والشراب، فهم مخترعون للشر، وكهنة وخدام للشياطين. أما نحن الذين نقدم عبادتنا “للكلمة”، إن كان يجب أن نستمتع بشيء، فلنستمتع بالكلمة، بالناموس الإلهي وبالشواهد الكتابية خاصةً تلك التي تحدثنا عن موضوعات مثل موضوع احتفال اليوم، حتى تكون متعتنا قريبة من ذاك الذي جمعنا معاً للاحتفال به (إلى المسيح) وليست بعيدة عنه. هل تريدون (لأني أنا اليوم سوف أقدم لكم المائدة يا ضيوفي) أن أضع أمامكم رواية هذه الأحداث (الميلادية) بأكثر غزارة وأجمل كلام أستطيعه لكي تعرفوا كيف يستطيع شخص غريب(6) Да храни гражданите на страната, жителят на селото да храни жителите на града, този, който не се интересува от удоволствия, да храни онези, които се наслаждават на удоволствията, и този, който е беден и няма дом и няма нищо да нахрани онези, които са известни с богатството си.

Образователна редакция за Бог (теология):

Ще започна с това: пречистете своите умове, уши и мисли, вие, които се радвате на тези неща, защото нашият разговор ще бъде свят разговор за Бога; Дори когато напуснете мястото, наистина ще се насладите да чуете онези радостни неща, които никога няма да свършат или избледнеят.

Разговорът ще бъде напълно пълен и в същото време ще бъде кратък, така че да не се разстроите от липсата на някои факти и няма да бъде скучен поради прекомерно удължаване.

7 ـ الله كان كائناً دائماً وهو كائن في الحاضر وسيكون دائماً إلى الأبد، أو بالحري، هو كائن دائماً. لأن “كان” و “سيكون” هي أجزاء من الزمن ومن طبيعتنا المتغيرة. أما هو فهو “كائن” أبدي، وهذا هو الاسم الذي أعطاه لنفسه عندما ظهر لموسى “أنا هو الكائن” (خر14:3). لأنه يجمع ويحوى كل “الوجود”، وهو بلا بداية في الماضي، وبلا نهاية في المستقبل؛ مثل بحر وجود عظيم، لا يُحد ولا يحوى، متعالي كلية أي مفهوم للزمان وللطبيعة، وبالكاد يمكن أن يُدرك فقط بالعقل ولكنه إدراك غامض جداً وضعيف جداً، ليس إدراك لجوهره، بل إدراك بما هو حوله(7)، أي إدراكه من تجميع بعض ظواهر خارجية متنوعة، لتقديم صورة للحقيقة سرعان ما تفلت منا قبل أن نتمكن من الإمساك بها، إذ تختفي قبل أن نُدركها. هذه الصورة تبرق في عقولنا فقط عندما يكون العقل نقياً كمثل البرق الذي يبرق بسرعة ويختفي. أعتقد أنه يصير هذا الإدراك هكذا لكي ننجذب إلى ما يمكن أن ندركه (لأن غير المدرك تماماً، يُحبط أي محاولة للاقتراب منه)، ومن جهة أخرى فإن غير المدرك يثير إعجابنا ودهشتنا، وهذه الدهشة تخلق فينا شوقاً أكثر، وهذا الشوق ينقينا ويطهرنا، والتنقية تجعلنا مثل الله. وعندما نصير مثله، فإني أتجاسر أن أقول كأنه يتحدث إلينا كأقرباء له باتحاده بنا، وذلك بقدر ما يعرف هو الذين هم معروفين عنده. إن الطبيعة الإلهية لا حد لها ويصعب إدراكها. وكل ما يمكن أن نفهمه عنها هو عدم محدوديتها، وحتى لو ظن الواحد منا أن الله بسبب كونه من طبيعة بسيطة لذلك فهو إما غير ممكن فهمه بالمرة أو أنه يمكن أن يُفهم فهماً كاملاً. ودعنا نسأل أيضاً، ما هو المقصود بعبارة “من طبيعة بسيطة”؟ لأنه أمراً أكيد أن هذه البساطة لا تمثل طبيعته نفسها، مثلما أن التركيب ليس هو بذاته جوهر الموجودات المركبة.

8 – Безкрайността може да се мисли по два начина, тоест от началото и от края (защото всичко, което отива отвъд началото и края и не е ограничено в тях, е безкрайно). , и тъй като няма къде да стъпи, разчита на външната привидност, за да си изгради представа за Бога, защото Той нарича безкрайното и непристъпното с името на непреходното. Когато умът гледа към долните дълбини и към дълбините на бъдещето, той нарича безкрайното с името на безсмъртното и безсмъртното. Когато събира своето обобщение на указанията, той нарича безкрайното с името вечно, защото вечността не е нито време, нито част от времето, защото не е измерима. Както времето за нас е това, което се измерва с изгрева и залеза на слънцето, така и вечността е за вечното.

نكتفي الآن عن الحديث فلسفياً عن الله، لأن الوقت لا يتسع، إذ أن موضوع حديثنا الآن هو عن تدبير التجسد وليس عن طبيعة الله (ثيولوجيا). ولكن عندما أقول الله فأنا أعني الآب والابن والروح القدس. لأن الألوهية لا تمتد إلى ما يزيد عن الثالوث وإلاّ كان هناك حشد من الآلهة، كما أنها لا تحد بنطاق أصغر من الثالوث حتى لا نتهم بأن مفهومنا عن الألوهية فقير جداً وهزيل، وحتى لا ينسب إلينا أننا نتهود بالحفاظ على الوحدانية، أو أننا نسقط في الوثنية بتعدد الآلهة. إذ أن نفس الشر موجود في الاثنين اليهودية أو الوثنية، حتى إن كان موجوداً في اتجاهين متعارضين. هذا إذَا هو “قدس الأقداس”(8) Скрит от серафимите, той е този, който е възхваляван в песента на трите освещения и трите са приписани на една титла, която е Господ и Бог, както говори един от нашите предшественици.(9) По много красив и възвишен начин.

Създаване на умствения свят:

9 ـ ولكن حيث إن حركة التأمل الذاتي لا تستطيع وحدها أن تشبع “الصلاح”(10)По-скоро добротата трябваше да се излее и разпространи извън Себе Си, така че онези, които биха получили Неговата доброта, да се умножат (защото това беше съществено за най-висшата доброта, затова Бог първо помисли за създаването на ангелите и небесните сили). Идеята за това се превърна в дело, което беше постигнато от Неговото Слово и завършено от Неговия Дух. По същия начин са създадени вторите светещи създания, като слуги на първата светлина, които ние възприемаме като умствени духове или като нематериален и безсмъртен огън, или като друга природа, която се доближава максимално до всички предишни описания. И искам да кажа, че те не можеха да се движат към злото, но те можеха да се движат само към доброто, защото са близо до Бога и получават осветление с първите лъчи от Бога, защото земните получават второто озарение, но аз съм принуден да спрете да смятате, че те не са били Те са абсолютно способни да се движат към злото, но аз говоря за тях само в това, че им е било трудно да се движат към злото поради Онзи, който поради блясъка си се наричаше Йосиф Флавий.(11)Но той стана тъмнина и беше наречен тъмнина поради своята гордост, той и силите под негово ръководство Те станаха създатели на злото чрез бунта си срещу Бога и те също станаха подбудители на злото за нас.

Сътворението на материалния свят:

10 ـ هكذا خُلق هذا العالم العقلي من فيض صلاح الله، بقدر ما أستطيع أن أتفكر في هذه الأمور وأتناول أموراً عظيمة بلغتي الفقيرة. وبعد أن وجد خليقته الأولى في حالة حسنة، فكر في إبداع عالم ثاني، عالم مادي ومنظور، وهذا العالم هو منظومة مركّبة بين السماء والأرض وكل ما هو موجود بينهما، وهى خليقة جديرة بالإعجاب حينما ننظر إلى جمال كل شيء فيها، وهو أكثر جدارة بالإعجاب حينما نلاحظ التوافق والانسجام بين المخلوقات وبعضها، إذ يتوافق الواحد مع الآخر والكل فيما بينهم في نظام جميل لكي يُكوّنوا المنظومة كاملة متكاملة لعالم واحد. وهذا لكي يوضح أنه يستطيع أن يحضر إلى الوجود ليس فقط طبيعة شبيهة به بل وطبيعة مختلفة تماماً عنه. لأن الكائنات العقلية هي شبيهة بالألوهية، وتُدرك فقط بواسطة العقل؛ أما كل المخلوقات التي تُعرَف بالحواس الجسدية فهي مختلفة تماماً عن الألوهية، وأكثر هذه المخلوقات ابتعاداً هي تلك التي بلا نفس وعديمة الحركة. لكن قد يقول أحد المندفعين، ما الذي يعنينا من كل هذا؟ وقد يتساءل أحد من المشاركين في الاحتفال من المؤمنين المتحمسين “أُنخس الحصان لكي تصل إلى الهدف”، “حدثنا عن العيد وعن الأمور التي من أجلها اجتمعنا اليوم”. هذا ما سوف أفعله. حالاً، رغم أنى قد ابتدأت بأمور عالية اضطرني إليها حبي لها بالإضافة إلى ما يحتاجه حديثنا عن العيد.

Сътворението на човека:

11 – Следователно, умът и (материалното) тяло, различни едно от друго, всяко едно остава в границите на своята природа и носи в себе си величието на Словото на Създателя и те са тихи възхвали и много вълнуващи свидетели на Неговото всемогъща работа. Все още не е съществувало същество, съставено от двете (ум и сетива) заедно, нито някакво обединение на тези противоположни природи. Той е върховен пример за мъдрост и разнообразие в сътворението на природата и все още не е познал всичките й богатства. доброта. Тъй като Словото на Създателя реши да разкрие богатството на тази доброта и да създаде едно живо същество, съставено и от двете – тоест от видимата и невидимата природа – затова Той създаде човека. Той създаде тялото от материята, която съществуваше, тялото, и след това постави в него дъх от Себе Си, който беше известен като разумна душа и образ на Бог, след което го издигна на земята като велик втори свят в Неговата младост; Друг ангел, покланящ се на лодка(12). Той има пълно познание за дълбините на видимото творение, но познава невидимото творение само отчасти. Той е цар над съществата на земята, но е под властта на Царя, който е на небето, той е земен и все пак безсмъртен, видим, но ментален, в междинна позиция между низостта и величието е дух и тяло в един човек. Дух поради дадената му благодат и тяло, за да може човек да бъде издигнат чрез него. Единият, за да живее и прославя Бог, който е благоволил към него, а другият, за да страда и да си спомня с болка и да се поправи, ако е арогантен поради величието си. Живо същество тренира на Земята, за да се премести в друг свят, сякаш целта на тайната е да стане бог(13) С неговата склонност към Бога. Виждам, че светлината на истината, която получаваме тук, но до известна степен, ни насочва да видим и преживеем блясъка на Бог. Кой е блясъкът на Този, Който ни създаде(14), което ще ни разтвори и след това ще ни пресъздаде по по-славен начин(15).

Райското състояние на човека:

12 - Това същество (т.е. човек) беше поставено от Създателя в рая (какъвто и рай да е това) и Той го удостои с дара на свободата на волята, така че неговото удоволствие от Бог да бъде по свободен избор, благодарение на дара на Бог, който имплантира тази свобода в него, и за да култивира безсмъртни растения, които означават божествени концепции, както най-простите, така и най-съвършените, голи в своята простота и неизкуствен живот, без никакво покритие или воал, защото това беше удобно за. Онзи, който беше в началото (тоест човекът Първо) трябва да е така. Той също така му даде закон, за да покаже свободата си на избор. Този закон беше заповед относно това кои растения може да яде и кои не трябва да докосва. Това последно растение беше дървото на познанието, не защото беше зло, когато първоначално беше засадено, нито защото беше забранено на хората от завист (от страна на Бог и ние не позволяваме езиците на Божиите врагове да говорят така, точно както ние не подражаваме на змията!).

падане:

Това дърво можеше да бъде добро, ако човек беше ял от него навреме (защото дървото, според моето видение, беше видението на Бога, което е безопасно само за тези, които са завършили обучение и аскетизъм, за да се доближат до него без риск) , но не е добре за тези, които все още не са тренирали и за лакомите, това е като силна храна, която не е от полза за тези, които все още са слаби и се нуждаят от мляко (вижте Евреи 5:12). Но поради завистта на Сатана и изкушението на жената, тя се предаде, защото беше по-слаба и на свой ред подтикна Адам, защото беше по-способна да му повлияе и съжалявам за моята слабост! (Защото първата слабост на баща ми е моята слабост), тъй като той забрави заповедта, която му беше дадена, и се предаде да яде от смъртоносния плод, и по този начин той веднага беше изгонен от рая, от дървото на живота и от присъствието на Бог поради греха му и носенето на кожени дрехи може би означава, че той е облякъл най-грубото тяло, което е податливо на смърт И обратното на първото).(16).

Като първи резултат те се засрамиха и изчезнаха от лицето на Бог. Тук първият човек получи печалба за себе си, която беше смърт и край на греха, за да не стане злото вечно и по този начин наказанието се трансформира в милост, защото вярвам, че Бог налага наказание от милост.(17).

Божието осигуряване на спасение:

13 ـ وبعد أن عاقب الله الإنسان أولاً ـ بطرق كثيرة، لأن خطاياه كانت كثيرة (من التي نبتت من جذر الشر، والتي نشأت من أسباب مختلفة وفي أزمنة متفرقة)، أدبه بالقول، والناموس، والأنبياء، والإحسانات، والتهديدات، والفيضانات والنيران، والحروب، والانتصارات، والهزائم، والعلامات في السماء، وعلامات في الهواء وفي الأرض وفي البحر، وبتغييرات مفاجئة للرجال والمدن والشعوب ـكل هذه الأمور كانت تهدف لإبادة الشرـ وأخيراً احتاج الإنسان لدواء أكثر قوة لأن أمراضه كانت تزداد سوءً: مثل قتل الأخ والزنى والقسم الكاذب، والجرائم الشاذة، وأول وآخر كل الشرور أي عبادة الأصنام وتحويل العبادة إلى المخلوقات بدلاً من الخالق (انظر رو18:1ـ32). وبما أن هذه كانت تحتاج إلى معونة أكبر، لذلك حصلت على مَن هو أعظم. ذلك هو كلمة الله ذاته ـ الأبدي الذي هو قبل كل الدهور، وهو غير المنظور، غير المفحوص وغير الجسدي، البدء الذي من البدء، النور الذي من النور، مصدر الحياة والخلود، صورة الجمال الأصلي الأول، الختم الذي لا يزول، الصورة التي لا تتغير، كلمة الآب وإعلانه(18)Това влезе в неговата картина(19)И Той взе тяло за нашето тяло и се обедини с разумна душа за моята душа, за да пречисти подобието чрез Неговото подобие и Той стана човешко същество като нас във всичко, освен в греха, тъй като беше роден от Дева, която първо беше пречистена, душа и тяло, от Светия Дух (защото беше необходимо да се почита раждането на синове и също така да се получи по-голямо достойнство на девствеността) и по този начин той остана бог, след като прие човешка природа, Един човек с две натури, тяло и душа, Бог на тялото. Какво ново смесване, самото същество възниква, нетварното се създава(20)Това, което не е изтрито, се съдържа Чрез рационална душа, която посредничи между божествеността и физическото тяло. Този, който дава богатство, става беден, защото е поел върху себе си физическа бедност, за да вземе богатството на своята божественост. Който е пълнота, се изпразва, защото за кратко време се изпразни от славата си, за да имам дял в неговата пълнота. Що за добро е това?! Каква тайна ме заобикаля?! Абонирах се за снимката; Аз не го запазих, затова той участва в тялото ми, за да спаси образа и да направи тялото безсмъртно. Той влиза във втора компания с мен, която е много по-приятна от първата и колкото и тогава даваше най-доброто, сега споделя най-лошото(21). Това последно дело (въплъщение) е по-достойно за Бога от първото (сътворението) и е много възвишено в очите на онези, които разбират.

Той се смири за вас, така че не презирайте неговото смирение:

14 ـ ما الذي سوف يقوله المعترضون والمجدفون على الألوهية، أولئك المشتكون ضد كل الأمور الجديرة بالمديح، أولئك الذين يجعلون النور مظلماً، والذين لم يتهذبوا بالحكمة، أولئك الذين مات المسيح لأجلهم باطلاً، أولئك المخلوقات غير الشاكرة الذين هم من صنع الشرير؟ هل تحوّل هذا الإحسان إلى شكوى ضد الله؟ هل تنظر إليه على أنه صغير بسبب أنه اتضع لأجلك؟ وهل تعتبره صغيراً لأنه هو الراعي الصالح الذي يبذل نفسه عن الخراف (يو11:10)، والذي أتى ليطلب الخروف الذي ضلّ فوق التلال والجبال والتي كانت تقدم فيها ذبائح لآلهة غريبة، وعندما وجده، حمله على منكبيه ـ اللتين حمل عليهما خشبة الصليب، وأعاده إلى الحياة الأسمى، وعندما أعاده حسبه مع أولئك الذين لم يضلوا أبداً؟ هل تحتقره لأنه أضاء سراجاً الذي هو جسده، وكنس البيت، مطهراً العالم من الخطية، وفتش عن الدرهم، أي الصورة الملكية التي دُفنت وغطتها الشهوات. وجمّع الملائكة أصدقاءه؛ عندما وجد الدرهم جعلهم شركاء في فرحه والذين جعلهم أيضاً مشاركين في سر التجسد؟ فبعد سراج السابق الذي أعّد الطريق، يأتي النور الذي يفوقه في البريق، وبعد “الصوت” أتى “الكلمة” وبعد صديق العريس جاء العريس، صديق العريس الذي أعد الطريق للرب شعباً مختاراً، مطهراً إياهم بالماء ليجهزهم للروح القدس؟ هل تلوم الله على كل هذا؟ هل على هذا الأساس تعتبره وضيعاً لأنه شد الحزام على وسطه وغسل أرجل تلاميذه (يو4:13)، وأظهر أن التواضع هو أفضل طريق للرفعة؟ لقد اتضع لأجل النفس التي انحنت إلى الحضيض لكي يرفعها معه، تلك النفس التي كانت تترنح لتسقط تحت ثقل الخطية؟ كيف لا تتهمه أيضاً بجرم الأكل مع العشارين وعلى موائد العشارين (انظر لو27:5)، وأنه يتخذ تلاميذاً من العشارين، لكي يربح … وماذا يربح؟ خلاص الخطاة. وإن كان الأمر هكذا، فيجب أن نلوم الطبيب بسبب أنه ينحني على الجروح ويحتمل الرائحة النتنة لكي يعطى الصحة للمرضى، أو هل نلوم ذاك الذي من رحمته ينحني لكي ينقذ حيواناً سقط في حفرة كما يقول الناموس (انظر تث40:22، لو5:14).

15 - Христос беше изпратен, но той беше изпратен като човешко същество, защото има двойна природа(22). لأنه شعر بالتعب وجاع وعطش وتألم وبكى حسب طبيعة كائن له جسد. وإذا استعمل تعبير “أُرسل” عنه، فمعناه أن مسرة الآب الصالحة يجب أن تعتبر إرسالية، فهو يرجع كل ما يختص بنفسه إلى هذه الإرسالية، وذلك لكي يكرم المبدأ الأزلي وأيضاً لأنه لا ينبغي أن يُنظر إليه على أنه مضاد لله. فقد كتب عنه أنه سُلم بخيانة وأيضاً سلّم ذاته، وأيضاً كتب عنه أنه أُقيم بواسطة الآب وأنه أُصعد، ومن جهة أخرى أنه أيضاً أقام ذاته وصعد. فما ذكر أولاً في كل عبارة فهو من إرادة الآب (أنه سُلِّم وأنه أُقيم)، أما الجزء الثاني من كل عبارة فيشير إلى قوته هو. فهل تفكر في الأمور الأولى التي تجعله يبدو وضيعاً، أما الثانية التي ترّفعه فأنت تتغافل عنها. وتضع في حسابك أنه تألم، ولا تحسب أن هذا الألم تم بإرادته. انظر فحتى الآن لا يزال الكلمة يتألم. فالبعض يكرمونه كإله ولكن يخلطون بينه وبين الآب، والبعض الآخر يحقرونه كمجرد جسد ويفصلونه عن اللاهوت. فعلى مَن يصب جام(23) Гневът му повече? Или по-скоро кои са тези, на които им е простено? Дали са тези, които го смесват по външен начин или тези, които го разделят? Първият трябваше да разграничи (между ипостасите), а вторият да го обедини(24) (С Отеца). Първият по броя на ипостасите и последният по божественост. Бихте ли се спънали от тялото му? Това са направили евреите. Може би искате да го наречете самарянин? Няма да споменавам какво казаха за Христос след това (вижте Йоан 8:48) Отричате ли Неговата божественост? Дори демоните не направиха това. За съжаление, колко по-малко вяра имате от дяволите! По-невежи от евреите! Тези евреи разбраха, че името син показва, че той е равен по ранг (т.е. равен на Бог), но онези дяволи знаеха, че този, който ги изгони, беше бог, защото бяха убедени в това поради случилото се с тях. Що се отнася до вас, вие не признавате равенството и не признавате божествеността Му. Би било по-добре да си или евреин, или дявол (ако го изразя по смешен начин), отколкото злото и неверието да доминират в ума ти, докато си необрязан и в добро здраве.

Всичко това за мен:

16 - След малко ще видите Исус да слиза, за да бъде пречистен в Йордан (Матей 3:17) за моето собствено пречистване, или по-скоро да освети водите с неговата чистота (защото този, който отнема греха на света, не го е направил нужда от пречистване). И небесата се разцепиха и духът, който беше от същото естество с него, свидетелстваше за него; Ще Го видим да бъде изкушаван, да преодолява изкушенията, да Му служат от ангели (вижте Матей 4:1-11), да изцелява всяка болест и всяка слабост (Матей 4:23), давайки живот на мъртвите (и нека Той да даде живот на ти, който умря поради твоята ерес), и изгонване на демони (Матей 9:33), понякога от самия него, а понякога от самия себе си чрез неговите ученици. Той храни хиляди хора с няколко хляба (Матей 14:14), ходи по морето като суша (Матей 14:25), предаден е и разпнат, моят грях е с него и той беше пожертван като агне , и той също се представи като свещеник, принасящ жертва, и беше погребан като човек и възкръсна отново като бог, след което се възнесе на небесата, за да се върне отново в своята слава. Колко много празници има за мен във всяка Христова тайна! Целта на всички тези тайни е да ме обновят и усъвършенстват, за да мога да се върна в първото състояние на Адам.

17 – Затова, моля, приемете Неговото бреме във вас (както Девата Го носеше в утробата си) и скочете от радост пред Него, ако не като Йоан Кръстител, докато беше в утробата на майка си (Лука 1:1), то в най-малко като Давид пред Ковчега на Завета (2 Царе 6:14). Трябва да уважавате записването, поради което сте били записани в небето, и да се поклоните до раждането (Лука 2:1-5), чрез което сте били изкупени от вашето физическо раждане, и да почитате по-малкия Витлеем, който ви върна в Рая, и да се поклоните пред детето на яслите, чрез които си бил хранен с Логоса (Словото), след като си бил изгубен. Познай стопанина си, както волът познава стопанина си, а магарето е хранител на стопанина си, според думите на Исая (1:3), ако си сред чистите, които почитат закона и са заети да повтарят думите му пламенно, и които са достойни за жертви. Но ако вие сте от тези, които все още са нечисти и нямат право да ядат от светите неща, и не сте годни да принасяте жертви, и те са от езическите народи, тогава побързайте със звездата и принесете дарове с влъхвите, злато, ливан и смирна, като за цар и бог и за онзи, който умря за вас. Прославете Го с пастирите, хвалете Го с хор от ангели и пейте хваленията си с архангелите. Нека този празник бъде споделен между небесните сили и земните сили. Защото вярвам, че небесните войнства участват в прославянето с нас и празнуват великия празник с нас днес, защото обичат хората и обичат Бога, както Давид писа за онези, които се възнесоха с Христос след страстта му, за да го приемат докато се призоваваха един друг да вдигнат вечните порти (Псалм 24:7-9).

Витлеем, Кръстът и Възкресението:

18 - Има само едно нещо, свързано с повода за раждането на Христос, което искам да мразите, което е убийството на деца от ръцете на Ирод, или по-скоро трябва да почитате и онези, които са били заклани, докато са били на същата възраст като Христос. Те станаха жертва, която беше принесена преди новата жертва.

Бъдете посветени на Христос:

Когато той избяга в Египет, ти бягаш с него; Тя с радост го придружава в изгнание. Велика работа е да си партнираш с преследвания Христос. Ако се бави много в Египет, покани го оттам, за да му предложиш смирено поклонение там. Следвайте Христос безукорно във всички етапи от живота му и всичките му качества. Очистете се и се обрежете; Махнете бурката, която ви е покривала от раждането ви. След това поучавайте в храма и изгонете търговците от Божия храм, ако е необходимо, защото знам много добре, че ще избягате от тези, които ви убиват с камъни като Бог (виж Йоан 8:59). Защото словото не се убива с камъни. Ако ви доведат при Ирод, не му давайте отговор на повечето от въпросите му; Той ще уважава вашето мълчание повече, отколкото уважава многото разговори на хората. Ако ви бият, помолете ги да завършат всички бичувания. Вкусете горчивото и изпийте оцета; Помолете ги да ви плюят в лицето; Приеми техните удари и оскърбления и увенчай главата си с трънен венец, тоест с тръните на благочестивия живот. Облечете пурпурната роба и дръжте тръстиката в ръката си и приемете поклона с подигравка от тези, които се подиграват на истината; И накрая, бъдете разпънати с Христос и участвайте в Неговата смърт и погребение с радост, за да можете да възкръснете с Него, да бъдете прославени с Него и да царувате с Него, Който е почитан и прославян в Троица, и нека Той ви гледа и нека сега той се яви ясно пред вас, доколкото позволяват ограниченията на тялото, в Исус Христос, нашия Господ, на когото принадлежи славата сега и завинаги, амин.

 

هذا الكتاب من ترجمة الكنيسة القبطية: وهذا يعني أن ليس كل ما جاء في تعليقات المترجم أو المعد نتفق معه وأحياناً نختلف معه وأحياناً في متن النص. فالرجاء تنبيهنا في حال وجود شيء من هذا القبيل أو غير مفهوم… ولقراءة النص باللغة الإنجليزية، الرجاء اضغط тук

 

 

 

---

 

(*) Това заглавие и всички странични заглавия са създадени от преводача.

(1) Тъмнината се вдига от раждането на Господа, точно както се случи по време на сътворението на света със сътворението на светлината, което причини тъмнината, която покриваше земята, да бъде вдигната (вижте Битие 1:2 и по-късно).

(2) Вижте Изход 21:10. Под Египет той има предвид света, който живее в тъмнина.

(3) يشير كل من “الحرف” و “الظلال” إلى “الناموس” الموسوي، بينما كل من “الروح” و “الحق” إلى الحياة الجديدة التي ظهرت في العالم بميلاد المخلّص.

(4) Небесният свят е завършен със завръщането на човешката раса в небесния дом.

(5) يشير هنا القديس غريغوريوس إلى “الأكل من الثمرة المحرمة ” الذي تسبب في سقوط الآباء الأولين (تك3)

(6) Тук той посочва, че е чужденец, а не родом от Константинопол, и изнася речта си малко след пристигането си там, след като е живял в Кападокия, далеч от Константинопол, и е служил на малки и неизвестни длъжности като Назианз, от която е дошъл.

(7) Тоест чрез неговите божествени действия.

(8) Светая Светих тук означава Света Троица.

(9) Свети Григорий най-вероятно се отнася до свети апостол Атанасий, който много умело се е занимавал с учение за Бога в своята книга Срещу арианите.

(10) Свети Григорий нарича Бог добър и за отците е било обичайно да използват атрибутите на Бог като имена на Бога.

(11) Йосиф означава носител на зората, което означава светлина. Първото споменаване за него е в Исая 12:14, но той все още се нарича Сатана, което е дума от еврейския глагол Сатана, което означава да се съпротивляваш.

(12) Тоест на материята и духа.

(13) {الحاشية هنا خاطئة في الشرح لأنها تقوم بتأويل النص فيما يخالف صراحة النص وتعليم الكتاب المقدس والآباء عن التأله، إذ تجعل المعنى هو الفضائل… (الشبكة)}

(14) Тоест на материята и духа.

(15) Свети Григорий говори за сътворението чрез съюза на тялото и душата, а смъртта е разпадането на този съюз и след това идва възстановяването на този съюз в идващия век с по-голяма слава.

(16) هنا يشرح القديس غريغوريوس مفهوم الأقمصة الجلدية. {للمزيد راجع “وسقط آدم، لاهوت الأقمصة الجلدية” للدكتور عدنان طرابلسي… (الشبكة)}

(17) هنا نتذكر قول القداس الغريغوري: “حوّلت لي العقوبة خلاصاً”.

(18) انظر القداس الغريغوري الذي يخاطب المسيح الكلمة بقوله “الذي لا ينطق به، غير المرئي، غير المحوى، غير المبتدئ، الأبدي، غير الزمني، الذي لا يحد، غير المفحوص، غير المستحيل (أي غير المتغير). وهذا يوضح أن القداس هو من وضع القديس غريغوريوس نفسه الذي تفوه بهذه العظة وغيرها من الخطب والعظات المعروفة باسمه.
{Само коптската църква приписва тази литургия на Свети Григорий Богослов и я използва.. (Мрежата)}

(19) Тоест на човека, който е създаден по негов образ.

(20) Със Своето човечество Той Го създаде в утробата на Девата.

(21) أعطى الله في الخلق نعمة الخلق “على صورة الله” بينما في التجسد يأخذ الجسد: “أخذ الذي لنا وأعطانا الذي له”.

(22) {الحاشية تحاول تأويل النص أيضاً… (الشبكة)}

(23) Има предвид последователите на ереста на Савелий, който казва, че самият Отец е станал Христос и е бил разпънат, а след възнесението на Христос е дошъл в името на Светия Дух, тоест Троицата е една ипостас, а не три ипостаси на една божественост.

(24) Има предвид арианите.