Истинската същност и истинският живот на човека не произтичат от земните данни, а от самия Бог, Триединните Личности, защото човекът е образ на Бога. Ако искаме да търсим истинския човешки живот, трябва да се приближим до Бога и да вкусим от живота Му. Животът близо до Бога е единственият „естествен“ живот, тоест отговарящ на истинската природа на човека. Що се отнася до стоенето далеч от Бог, това е „неестествен“ живот.

Смъртта е резултат от новото състояние, в което човекът премина след грехопадението, и е причинена от греха. Така той стана враг на човека. Но този живот е просто хотел. Ние влизаме в него и прекарваме целия си настоящ живот в него. Но се стремим да го оставим с добра надежда. Не трябва да оставяме нищо тук, което може да ни липсва там.

Човек, който е просветен от божествени, несътворени действия, „озарява в сърцето си знанието за Божията слава, онази слава, която е на лицето на Христос“ и той става „участник в божествената слава“ и „участник в святостта на Бог.“ Християнинът, който живее в Божията благодат, става „член на тялото Христово“, тоест част от въплътеното тяло на Бог, той живее същия живот като Христос и излъчва божествена светлина

قبيل ذبيحة المسيح على الصليب، رفع صلاة حارّة من أجل جميع الذين سيؤمنون باسمه، طالباً من أبيه أن يحفظهم في وحدة إلهية. كلمات المسيح هذه ليست دعوة إلى وحدة خارجية، بل إلى وحدة داخلية مطلقة، شبيهة بوحدة الأقانيم الثلاثة في الثالوث الأقدس، أي إلى الوحدة التي فقدها الإنسان بسبب السقوط. وهي تقوم على أساس الأقانيم الثلاثة وتتمثل بها، وتعني خلاص الإنسان وكماله.

В периода след Апостолската ера позицията на апостолите в Църквата, както е определена от Библията, премина към епископите. Властта на епископа в ранната църква е била властта на Христос и църквата и не е била лична власт. Точно както апостолите имаха „ума на Христос“, решенията, които вземаха по църковни въпроси, бяха ръководени от Светия Дух, а не от тях.

Горното раждане, за което говори Христос, е „измиването на второто раждане и обновяването, идващо от Светия Дух“, тоест получаването на Светия Дух чрез кръщението, което се извършва в името на Светата Троица. Присъствието на Светия Дух е това, което обновява раждането на човека. Това присъствие се осъществява в Църквата чрез тайнството кръщение и други тайнства

Истината за спасението в Христос не е статична буква, която може да бъде съхранена в книга. Това е съкровище, което Господ даде на апостолите, така че техният съюз да бъде сигурна гаранция за тяхното притежание на истината за спасението. Апостолите предават това съкровище на епископите, за да завършат посланието, в единението си с Църквата - Тялото Христово, където действа Светият Дух и по този начин те не изразяват собственото си мнение, а по-скоро волята на Светия Дух обитаване в Църквата.

Църквата е връзката между самите хора и между тях и Бога под формата на партньорство, съществуващо между Светата Троица. В този смисъл е имало Църква в рая, но грехопадението на човека от първото причастие е довело до Църквата се премества от рая на земята.

Човек няма да може да познае божествената истина, тоест няма да може да познае същността на Бога, а познава само несътворените Божии действия, тоест Неговите ефекти. Но църковната традиция и Библията говорят за конкретни явления на Бог, най-важното от които е явяването Му на Авраам под формата на три ангела. Отците на Църквата казват, че това събитие е първото появяване на Света Троица в Стария Завет