Може ли читателят да прочете един и същ текст два пъти?

Това е инцидентен въпрос, който е задаван многократно от началото на тази постмодерна ера. Въпреки това, мисълта зад това е толкова стара, колкото и философът, който предшества Сократ, който попита дали човек може да върви по един и същи път два пъти. Въпросът днес, както и преди, е да и не.

Това е важен въпрос за читателите на Библията, защото ни предлага ключ към отговорите на други свързани въпроси. Как тези библейски писания носят смисъл? Какъв точно е този смисъл, който носи?

От епохата на Просвещението през осемнадесети век хората са клонили към един от двата полюса, когато става дума за четене на книги. От една страна, откриваме „буквалистите“, тоест тези, които четат Библията като че ли е преди всичко историческа книга, която ни представя поредица от факти и събития за всичко, което се е случило от сътворението на света (в шест дни според сегашното измерване на времето) до второто пришествие (със звука на тръбата от небето, което е географски отгоре). От друга страна, има учени, които възприемат критичен исторически подход, който не вярва много в точността на историческите библейски текстове, а по-скоро се фокусира най-вече върху съдържанието на текста, неговото заключение, обстоятелствата, довели до написването му, и нейната роля в рамките на вярващата общност.

Въпреки че тези два подхода изглеждат полярни противоположности, те са идентични в едно ключово отношение. И двамата приемат, че единственото възможно значение в текста е литературното значение. Това обикновено се определя като смисъла, предвиден от евангелския писател: смисъла, който той разбира и се опитва да предаде. Така че библейското тълкуване трябва да се съсредоточи върху това, което текстът всъщност казва. От тази гледна точка литературното значение на текста се превръща в историческо значение в действителност: или това, което действително се е случило (в очите на литературните), или това, което текстът твърди, че се е случило (както се разкрива от историческата критика).

Във всеки случай, теолозите от ранните християнски времена знаеха твърде добре да ограничат екзегетичната работа до която и да е от тези две крайности. Например Ориген през трети век, в отговор на чисто литературен или исторически подход, пита красноречиво: „Кой разумен човек би повярвал, че първият, вторият и третият ден, вечерта и утрото са съществували без слънцето, луната , звездите... и кралството?“ Кой е толкова наивен, че да вярва, че Бог е засадил градина на изток от Едем, по начина на земеделците?

Това не е скептицизъм. Той твърди, че библейските истории често имат повече от едно значение и че първоначалният смисъл рядко е това, което се нарича "литературно" или "историческо" значение.

Така Ориген продължава: „Когато се казва, че Бог се разхождал в рая във влагата на деня и че Адам се скрил зад едно дърво, не мисля, че някой ще се съмнява, че това са образни изрази, които се отнасят до някаква тайна чрез сходство в история, а не чрез действително събитие.[1]

Въпреки това, Ориген и цялата светоотеческа традиция виждат историческите събития, фактите, героите и символичните образи в книгата като факти, включително девственото раждане на Исус, неговите чудеса и възкресението му от мъртвите. Тълкувателите на книгата в ранните християнски епохи са разбирали практически всички доказателства, които съставляват Никейския символ на вярата, по литературен и исторически начин. Освен това зад литературния си смисъл тези твърдения сочат към по-възвишен и духовен смисъл, тоест към мистично осъзнаване. Тези твърдения може да не се разбират просто като твърдения за случилото се в историята, а по-скоро като образи на това, което може да се филтрира в личния ни живот и в бъдещия живот.

Съответно отците на Църквата често разграничават няколко значения на книгата. Добър пример е как някои от тях четат традицията на Изход. В този разказ за освобождението на Израел от робство в Египет те откриха най-малко четири нива на значение: 1) „литературно/историческо“ значение, което говори за израелтяните, напускащи Египет към Обетованата земя, 2) „метафорично“ значение който вижда образите на Стария завет (например Мойсей и Исус Навиев, манната и скалата в пустинята) като символи или модели, завършени в Христос и тайнствата на Църквата, 3) „моралистът“, който вижда в пътуването на Израел образ за трансформацията на душата от грях и смърт към благодат и „нов живот“ (Римляни 6:4) и 4) „Тайната“ (анагогично: „това, което води нагоре“), което говори за пътуването на вярващия към вечната слава.

Това ни връща към първия ни въпрос: Може ли читателят да прочете едно и също значение два пъти? От една страна, отговорът е да. Самият текст (като писмен разказ) е обективна реалност. То е създадено в някакъв момент в миналото и е достигнало до нас, като закон, по фиксиран и непроменим начин. Въпреки че някои преводи може да се различават, оригиналният текст (иврит или гръцки) остава същият. Това, което четем веднъж, четем отново всеки път, когато вземем Библията. Думите не се променят.

Във всеки случай значението на тези думи може и се променя според нашите настоящи и лични обстоятелства и според посланието, което търсим, под ръководството на Духа, в писменото свидетелство. Това ще определи по това време кои думи ще ни въздействат и по този начин какво ще ни предаде текстът. Ако четем Псалм 22/23, например, ще срещнем Христос, Добрият пастир, който води до водите на почивката и връща душите ни обратно в Неговото присъствие, благодат и мир. Ако го четем в моменти на голямо безпокойство или преди голяма операция, вниманието ни може да бъде привлечено от успокояващия вик на псалмиста: „Въпреки че ходя през долината на смъртната сянка, Ти си с мен!“ Псалмът не се е променил, но със сигурност начинът, по който го четем, се е променил.
По този начин също начинът, по който подхождаме към разказите за Страстите Христови, ще определи дали виждаме в кръста величината на физическата и емоционална болка на Исус, образ на Неговата спасителна жертва, призив за борба и постоянство в преданост към Него чрез аскетичния закон и делата на любовта, или обещание, че „чрез кръста радостта дойде в целия свят.” „Радост ще имаме, когато възкръсналият Господ ни приеме в славата на Своето царство.

Можем ли да прочетем един и същи библейски текст два или повече пъти? Да, доколкото Исус и Неговото Слово са едни и същи днес, вчера и завинаги. Но не, доколкото текстът е житейска реалност, която се променя постоянно, защото е обременена от присъствието на Светия Дух и неговата вдъхновяваща сила. Духът пренаписва сценария във всеки момент от живота ни и на всяка стъпка от пътуването на страданието, което ни води през ежедневния ни опит към пълнотата на бъдещия живот.

Това пренаписване е това, което прави Библията живо слово, което носи едновременно истина и живот, а не просто исторически запис или документ за дешифриране и анализ.

Написан от: Отец Джон Брейк
Преведено на арабски от отец Антоан Мелки
Цитирано от списание „Православно наследство“.

[1] Относно първите принципи (изд. от G. W. Butterworth, NY: Harper & Row, 1966), p. 288.