قال مقارة الكاتب: أردتُ الدخولَ إلى مدينةِ الإسكندريةِ لقضاءِ بعض حوائجي، ولما دخلتُ إلى المدينةِ قابلني رجلٌ لا أعرفه خارجاً

كان أنبا دانيال، سائراً مرةً مع تلميذِه في طريقٍ، فلما قربا من موضعٍ يقال له أرمون المدينة، قال لتلميذِه: «امضِ

Целомъдрената уста говори добри неща, радва притежателя си и носи радост на слушателите си. Онзи, чиято реч е подредена и целомъдрена и който е чист в сърцето си, е син на Христовото наследство.

Нека братът, който остане с вас, бъде като син и ученик и ако сгреши и развали нещо, увещайте го и му разкрийте грешката му, за да не се върне.

Говореше се, че един от бащите седял в далечната прерия и мълчал, а един ден неговият ученик го попитал, казвайки: „Защо, татко?“

Той също така каза: „Ако обичахме Бог, както обичаме приятелите си, щяхме да бъдем благословени, защото видях някой, който наскърби приятеля си, а той дори не намери мир.“