Имаше един човек на име Дакиас, който живееше в една планина в Йерусалим. Той изобщо не се молеше с никого и изведнъж се осмели да отслужи литургия […]

За един от братята споменаха, че бил съсед на знатен шейх и всеки ден влизал в килията му и крадял каквото намерил.

Той също така каза: „Ако обичахме Бог, както обичаме приятелите си, щяхме да бъдем благословени, защото видях някой, който наскърби приятеля си, а той дори не намери мир.“

Говореше се, че един от бащите седял в далечната прерия и мълчал, а един ден неговият ученик го попитал, казвайки: „Защо, татко?“

Нека братът, който остане с вас, бъде като син и ученик и ако сгреши и развали нещо, увещайте го и му разкрийте грешката му, за да не се върне.

زار أحدُ الإخوةِ الأب سلوانس في جبل سينا، فلما رأى الإخوةَ منكبِّين على العملِ، قال للشيخِ: «لا تعملوا للطعامِ البائد

قيل إنهم كانوا سبعةَ إخوةٍ من بطنٍ واحد. وصار الجميعُ رهباناً بالإسقيط. فلما جاء البربر وخرَّبوا الإسقيط في أولِ دفعةٍ،