В началото на Книгата Битие се казва, че Бог създаде човека по Свой образ и подобие и му даде власт над всички други създания, включително риби, птици и добитък. „И така, Бог създаде човека по Божия образ. Той ги създаде мъж и жена” (1:26-31) Писателят на Мъдростта казва: „Бог създаде Свой образ божествено аз” (2:23). В Новия Завет апостол Павел подчертава идеята за човека като Божи образ в контекста на думите си за кръщението като ново творение. Той казва: „И облякохте новия човек, който е обновен по образа на своя Създател, за да постигне познание” (Колосяни 3:10). В много пасажи Новият завет говори за Христос като за „образа на невидимия Бог“ (Колосяни 1:5), „образа на Бога“ (2 Коринтяни 4:4) и „блясъка на Неговата слава и образа на неговата личност” (Евреи 1:3).
Всички отци на Църквата се занимаваха с тълкуването на въпроса за човека, създаден по образ и подобие Божие, и те видяха в стиха, съдържащ се в Книгата Битие, покана, отправена към човека да играе своята роля в света на няколко нива, най-важното от които е, че човекът е цар и жрец на всички живи същества. Бог възлага на човека две задачи: да насели земята и да възнесе пред Бога хвалата на цялото творение.
Свети Йоан Златоуст ясно заявява в своето тълкуване на стиха за сътворението: „Бог ни даде първо благословение, когато създаде човека сам по Своя образ, след това (второто благословение) Той даде на създанията, не като награда за труда Си, а от изобилието на Неговата благодат и любов към човечеството.” За свети Василий Велики той казва: „О, човече, ти си живо същество, създадено да командваш. Защото навсякъде, където има власт да заповядва и забранява, обитава и образът на Бог.” Свети Григорий Нисийски се накланя в същата посока, когато отбелязва, че „човекът стои изправен, изправен към небето и гледа нагоре. „Това е позицията на командващия лидер и е доказателство за неговото кралско достойнство.“
Създаването на човека от Бог по Негов образ и подобие също означава, че Бог е направил всички човешки същества равни и призован да постигнат човешко единство. Света Ниса казва, че фразата „Бог създаде човека е от полза за цялата човешка раса“ и добавя: „Образът на Бог не е в никоя част от тази природа, тъй като цялата човешка раса се радва на тази характеристика: тя е по образа на Бог .” Тук думите на Свети Григорий попадат в рамката на църковната традиция, която подчертава пълното равенство между всички човешки същества без каквато и да е расова дискриминация, дори по пол, тъй като разликата между „мъж и жена“, между „мъж и жена“ не се случват освен в последните етапи на Сътворението, след като „Бог създаде човека по свой образ“.
Отците също са съгласни, че Божият образ е това, което отличава човека от всички други създания. Следователно това е способността за „мислене, възприятие и други характеристики, включително способността да се издават заповеди, самостоятелна независимост и способност за самоопределение и воля“, и всичко това може да бъде обобщено в една фраза: "човешка свобода". Това е радикално равенство между хората, които всички са надарени с разум и свобода и които принадлежат към една обща природа, в която всеки индивид се отличава от другия. Това разграничение не отрича човешкото единство, а по-скоро го потвърждава в многообразието в единството и в това няма противоречие. Човешкото единство, подобно на едно тяло, не е всеобхватно и намалява индивидите, по-скоро е общение без разделение или смесване между лица, които споделят една природа, лица, които съставляват общение по образа на Отца, Сина и Светия Дух. , които са едновременно три лица и едно.
Свети Ириней, а след него и всички отци, виждат, че човекът е създаден по Божия образ, докато Божият пример представлява крайното съвършенство, което човек трябва да постигне, тъй като постигането на идеала е плод на човешката воля в хармония с божествената воля. . Свети Василий казва в това отношение: „В нашето първо устройство ние се раждаме по Божия образ и по нашата воля подражаваме на Бога, ставаме като Него“. Към това отива и свети Златоуст: „Образът означава образ на силата, а примерът предава идеята за добродетелта. Резултатът от това е, че ние трябва, доколкото това е възможно за създадената човешка природа, да подражаваме на Бог с Неговото търпение и умереност. Накратко, чрез практикуване на всички добродетели. За Свети Василий той казва: „Ще станете като него, ако придобиете доброта (...) Нищо не показва близостта на човека до Бога, освен способността му да прави добро.
Когато Ориген тълкува текста от Битие, той отбелязва, че човекът „е създаден само по Божия образ“ и не е „Божи образ“. Човекът е само образ на образа на невидимия Бог, тоест образ на неговия единствен Син Исус Христос. Затова Ориген ни призовава да се уподобим на Господ Христос, докато стигнем до примера: „Защото по образа на Христа човекът стана. Затова нека винаги да насочваме погледа си към този образ на Бог, за да можем отново да бъдем като него. Ако сме създадени по Божия образ, значи сме създадени по „образа на Сина“ и чрез Него сме призовани да станем „Божии синове“. Човекът също е призван да обожествява себе си чрез благодатта и в тази връзка св. Максим Изповедник казва: „Бог ни създаде, за да участваме в Неговото божествено естество и за да имаме дял в Неговото безсмъртие, в Неговата вечност и да се явим подобен на Него в това обожение, произтичащо от благодатта.”
Човек не би могъл да достигне тази слава, ако не беше въплъщението на Господ Христос, който, понеже беше син, ни направи синове и понеже беше бог, ни позволи да станем богове по благодат и тъй като беше образа и примера, за нас стана възможно да постигнем примера. Завършваме с изказване на св. Максим, в което той обяснява: „Въплъщението на Бога в човека направи човека бог, както и самият Бог стана човек, това е основната причина, която ни призовава да се доверим на надеждата за обожението на човешката природа.”
От енорийския ми бюлетин 2001 г
