Текст:
5 И когато се молите, не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят изправени в синагогите и по уличните ъгли, за да ги видят хората. Истина ви казвам, те получиха своята награда! 6 Но когато се молиш, влез в стаята си, затвори вратата и се помоли на своя Отец, който е в тайно. Вашият Баща, който вижда в тайно, ще ви възнагради явно. 7 И когато се молите, не правете напразни повторения на думи, както правят езичниците, защото те мислят, че ще бъдат чути за многото си говорене. 8 Не им подражавайте. Защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди да Го помолите.

обяснението:

Исус произнася тази фраза („Молете се с тази молитва сами“), а Матей я записва в своето Евангелие непосредствено преди Господната молитва и след кратък пасаж по темата за молитвата. Какво каза Исус в молитва и какво имаше предвид, като го каза? Това е, което ще представим изцяло по-долу и ще се опитаме да обясним значенията му.

Господ каза: „И когато се молите, не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят стоящи в синагогите и на кръстопътища, за да ги видят хората. Истина ви казвам, те получиха своята награда. А ти, когато се молиш, влез в стаята си и затвори вратата пред себе си, и се помоли на своя Отец, който е в тайно, и твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти възнагради. И когато се молите, не повтаряйте думи напразно като езичниците, защото те мислят, че ако говорят много, ще им се отговори. Не им подражавайте, защото вашият Баща знае от какво имате нужда, преди да поискате от Него. Затова се молете с тази молитва: Отче наш, който си на небесата...” (Матей 6:5-9).

Тези думи ни помагат да изпълняваме Господната молитва и всяка молитва, която отправяме право към живия Бог, който ни чува и ни се радва. Господ, Който критикува, в началото на тези стихове, лицемерите, включително фарисеите и книжниците от неговото време, които са били загрижени, ако се молят или практикуват някакви праведни дела, с привличането на вниманието на хората към тях, иска само да обърнем внимание към очите Му, които гледат в сърцата ни и изследват всичко, и да стоим далеч от всяко проклето лицемерие. Лицемерието е първата и може би най-голямата опасност за онези, които са опиянени от погледите на хората към тях. Тази опасност не атакува само човека, който се моли „в стаята си“, но и ако участва в съборна молитва. Тези, които се грижат за очите на хората, са болни в църквата. В действителност те са политеисти, дори и да не го признават или да не разбират грешката си. Затова Господ добавя: „Те получиха наградата си.” Това означава, че те няма да получат наградата на Отца, а Неговото наказание. Те ще бъдат наказани, защото лъжат в себе си или защото не вярват, че Бог е в състояние да види дълбините и да проумее техните дълбини. Те действат външно, преструват се и измислят и това е фарсът на фалшивото благочестие.

Тогава Господ добавя: „А ти, когато се молиш, влез в стаята си, затвори вратата и се помоли на своя Отец, който е в тайно.“ Някои хора смятат, че Господ говори тук за мястото на молитва, за да потвърди тяхното отделяне от сборните молитви. Това е изкривяване на смисъла на този стих. Това е така, защото Господ, който тук се обръща лично към вярващия и към всички вярващи, не говори за мястото на молитвата, а за дълбочината, в която тя трябва да се извършва (и това се отнася за думите му за поста и милостинята, които наред с молитва са основите на правдата в Проповедта на планината). Неговите думи се отнасят за всяка молитва, където и да се извършва тази молитва, и затова той не отрича колективната молитва. Следователно това невярно твърдение, което има за цел да пренебрегне църковните събрания и молитви, няма никаква стойност. Това е грешка, която беше порицана многократно преди повече от хиляда и шестстотин години от Свети Йоан Златоуст в неговите проповеди върху Евангелието на Матей, коментирайки същия този пасаж, казвайки: „Може да се каже: Какво тогава, не трябва се молим в църквата? Наистина, това трябва да се прави по всички начини, но в дух като този, защото Бог изисква навсякъде намерението на това, което правим. Защото дори да влезеш в стаята си, да затвориш вратата си и да се молиш да се покажеш, вратите няма да ти помогнат. Това, което остава да се знае тук е, че думата „вашата стая“ означава, в своята дълбочина и обхват, вашето сърце. Това е така, защото сърцето е „мястото“ на срещата между Бог и човека. Господ казва на вярващия: Ако стоиш да се молиш, Аз ще премахна от теб всичко, което пречи на единението ти с Мен, всяка странна мисъл или лоша мисъл, която те кара да не обръщаш внимание на твоя Бог, който присъства пред теб сега във твоя сърце, като те чувам и ти се радвам.

Втората опасност, която пречи или изкривява молитвата, е това, за което Господ предупреждава в думите Си: „И когато се молите, не повтаряйте думи напразно като езичниците, защото те мислят, че ако говорят много, ще им се отговори. Тази реч също изкривява смисъла на някои, които се притесняват от повторението на някои фрази от молитвата (например: Господи, помилуй). Трябва да обърнем внимание, че тук Господ не казва: „И когато се молите, не повтаряйте думите“, а не ги повтаряйте „напразно като езичниците“. Това изобщо не предотвратява повторението или грубостта, тъй като Господ не отхвърля онези, които са настоятелни, но Той иска от нас молитвите ни да бъдат чисти и повторението на думите да насърчава свято осъзнаване и форма на доверие в Него. Ако езичниците повтарят своите молитви, то техните молитви са без съдържание, не защото ги повтарят, а защото не ги възнасят до Бог Отец. Техният проблем е, че техният бог е идол, което означава техните желания и самите тях. В езичеството могат да попаднат християни, които се „молят“, без да обръщат внимание на силата на думите, които рецитират и техните изисквания, или които ги повтарят по навик и просто за повторение, или които чрез своите молитви искат да принудят Бог да отговори на техните нужди , дори ако тези нужди противоречат на Неговата цел или вечна воля. Всеки, който се моли на Бог, е призван да се излее напълно пред своя Бог и да знае, че се моли на живия Бог, Който знае какво искаме, преди да поискаме, и вярва, че отговаря според волята Си. Божията воля, както показва контекстът на Господната молитва, е ние искрено да се опитаме да направим казаното от нас реалност. Тоест ние считаме, че Бог е наш баща и само на Него се радваме и се успокояваме от Него, и не позволяваме да бъдем пленници на нашите желания, провокирани от лукавия.

Който иска да се моли с Господната молитва и всяка молитва, не трябва да се интересува от хората или от себе си и от своите желания и следователно трябва да знае в реалността на своя живот, че Бог и Неговата любов са най-важното нещо, което търси, така че той не трябва да се възпира от искрена постоянство и винаги трябва да чака със страх Неговите справедливи награди, които единствено демонстрират искреността на молитвата и искреността на живота.

Моят енорийски бюлетин
Неделя, 19 януари 2003 г
Брой 3