Ислямското наследство, основано на Корана, отхвърля разказа за разпъването на Христос и цялата християнска вяра в изкуплението и спасението, произтичаща от него. Текстът на Корана изрично казва: „И техните думи: „Наистина, Ние убихме Месията, Иса, сина на Мариам, Пратеника на Аллах.“ Но те не го убиха, нито го разпнаха, но беше направени да им се явят, а онези, които са на различно мнение, се съмняват в това. Те не знаят за това, освен следвайки предположения, и не са го убили със сигурност. По-скоро Бог го издигна при Себе Си, а Аллах е могъщ, мъдър” (Ан-Ниса’, 157-158). Мюсюлмански коментатори през вековете са написали много страници, за да обяснят значението на този текст. Въпреки че тълкуванията им се различаваха, огромното мнозинство се съгласи да отхвърли инцидента със смъртта на Христос на кръста.
Това не попречи на арабските мюсюлмански поети да използват символа на кръста в много от своите стихотворения. За някои от тях символът на кръста заема централно място в поезията им. Тук можем да споменем поетите Махмуд Даруиш (Палестина), Бадр Шакер Ал-Саяб (Ирак), Салах Абдел-Сабур и Амал Дункул (Египет) и др. Това, което ги обединяваше, беше надеждата, че Възкресението несъмнено идва и че Кръстът е съществена станция по пътя на спасението, който води към радост и избавление от скърбите. Тази надежда достига неописуемо ниво за Ал-Сайяб, тъй като той използва, в допълнение към символа на кръста, символа на Светото причастие и казва:
Умрях, за да се яде хляб в мое име, за да ме засадят със сезона
Колко живота ще живея: във всяка дупка станах бъдеще, станах семе
Превърнах се в поколение хора, с моята кръв във всяко сърце
Капка от него или част от него.
В този контекст не бива да забравяме, че самоличността на „палестинския“ Христос се наложи на етап, в който палестинците започнаха да страдат от несправедливостта на израелската окупация. В този контекст палестинският поет Фадва Тукан се обръща към него на рождения му ден, пеейки:
Господи, славо на вселените, на твоя празник си разпнат тази година
Радостите на Йерусалим...
Махмуд Даруиш казва, описвайки трагедията на своя народ:
татко! Растат ли цветя в сянката на кръста?
Пее ли славей?
Защо взривиха малката ми къща?
Има песен на египетски диалект, написана от поета Абдел Рахман Ал-Абнуди и изпълнена от Абдел Халим Хафез след поражението от 1967 г., в която Христос се идентифицира с палестинския народ, чиято кръв кърви точно както Христос кърви, докато носи кръста си :
Венецът от тръни е на челото му, а кръстът е на рамото му
Сега вашият син, Ерусалим, е като Христос, чужденец, предаден от същите евреи
Вашият син, Ерусалим, като Христос, трябва да се върне в земята си.
Символът на кръста в арабската поезия не се ограничава до националната тема, но има поети, които гледат на него от изпълнена с вяра перспектива, изпълнена с надежда. Египетският поет Нагиб Сорур изобразява сцената на Тайната вечеря между Христос и учениците му в документална форма в стихотворението „Тайната вечеря“ от сборника си „Необходимостта от това, което е необходимо“ и казва:
Утре аз ще бъда с кръста, аз съм младоженец/ Ще те откупим с кръв, Владико... с души/ Не се кълни, защото този между вас, който дели с мен потапа, ще ме предаде/ Аз ли те предавам ?!/ Ти каза!!/ А аз?!/ Три пъти ще се отречеш от мене, преди петелът да пропее/ Ще се закълнем, Христе…/ Не се закълни, утре ще съм на кръста.
Едно от най-прекрасните неща, казани по този въпрос, е стихотворение, като че ли е християнска молитва, от суданския поет Мухаммад ал-Фитури, озаглавено „Възкресение“, в което поетът възхвалява Христос, казвайки: Блажени са твоите стъпки.../ О ти, който ще дойдеш на тази земя, прониквайки в планината на мистерията/ Твоята свещена аура около теб/ Славата на небесата около теб/ Ти идваш / тук докосваш мъртвите си... / отърсваш телата им от праха Годините/благослови дните им...ти ставаш величествен с мрак/сърцето ти не покълва омраза/славата ти смърт не наследява/лицето ти не носи гордост.
След това поетът се моли на Христос, казвайки: О божествено човешко същество/ което победи омразата, смъртта и гордостта/ усмихни се на онези, които завършиха в теб/ и започнаха в теб/ говори думата си… бъди тяхна надежда…/ отговори на питащите си… ти които дадоха твоята кръв.../ вино и спасение за душите си/ И ти плака за убийците си!!
Ние сме ограничени в пространството, за да представим всички аспекти на символа на кръста в съвременната арабска поезия. Достатъчно е да кажем, че Христос се явява чрез всяко възвишено художествено или литературно творение, още повече, когато самият Той е субект на това творчество.
Относно моя енорийски бюлетин
Неделя, 12 септември 2004 г
Брой 37
