Прилагането на съвременни критични подходи към изкуството на иконописта само по себе си не е достатъчно, за да разберем тези църковни образи във всичките им измерения. Това не означава, че иконата не подлежи на научно изследване, а по-скоро, че за да извлечем същността на посланието, което се съдържа в нея, трябва да обърнем внимание на дълбоката вяра зад всяка икона. Формите и видовете икони се основават на онази всеобхватна мъдрост, която намираме в богословските и богослужебни писания на Православната църква, и те също са свързани с духовния живот, който се живее сред общността на вярващите.

Що се отнася до стила на иконата, представена в изображението, показано по-горе, това е стилът, наречен „Христос Всемогъщият“ (на гръцки, o Christos o Pantokrator). Един от най-известните ни оригинали е тази руска икона, която датира от петнадесети век и в момента се съхранява в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк. Иконите на Христос Вседържител сочат божественото величие, което характеризира само Твореца, и има ярки черти на човечеството на въплътения Син, които забелязваме в детайлната рисунка на човешкото му тяло.

На тази рисунка Христос седи на красив резбован трон, подобаващ на величието на собственика си, от който Господ благославя с десницата си всички, които стоят пред него и по този начин цялото творение. Виждаме в скута му отворената книга на Евангелието и в нея четем текст, състоящ се от два цитата: „Не съдете според това, което изглежда, а съдете справедливо; Йоан 7:24 и Матей 7:2а). Царят на царете и Съдията на съдиите се появяват тук в зелен ореол с овална форма и в два червени квадрата с извити страни, които образуват осемлъчева звезда, символизираща новото творение, тоест възкресението и идващия век. Такава звезда намираме и в иконите на Преображение Господне, където вечната слава на Господа се явява на Неговите апостоли (виж Матей 17:1-13 и Лука 9:28-36).

В нашата икона първият малък квадрат включва възвишеното тяло на Христос в целия му блясък, забележим в начина, по който седи и особено в цвета на златната му дреха. От ъглите на малкия квадрат излизат линиите на овалния ореол, който съдържа в себе си света на ангелите, представени от херувимите, тъй като според традицията те и серафимите обграждат небесния трон (вижте Псалми 80:1; 99). :1; Езекил 10:1-20). Оттук виждаме, че в службата на Божествената литургия групата от вярващи, които възнамеряват да приемат Царя на всички, се нарича „мистичните херувимски представители“, тъй като присъствието на Христос в тайната на Евхаристията ни поставя в присъствието на божествената слава, какъвто е случаят с херувимите в тази икона. Що се отнася до избора на червения цвят за осемлъчевата звезда и зеления цвят за овалния ореол, той несъмнено е вдъхновен от описанието на божествения трон от Йоан Възлюбени, който казва: „...и ето, имаше трон поставен на небето и седящ на трона. И Седящият изглеждаше като камък яспис и сардина (цветът им е червен), а дъгата около престола приличаше на изумруд (зеления му цвят)” (Откровение 4:2-3).

В ъглите на втория голям квадрат има символи на четиримата евангелисти, които са проповядвали благата вест в четирите посоки на земята. В горния ъгъл, вляво от зрителя, намираме символ на евангелист Матей, който е във формата на човек, а в долната част се появява лъв, символизиращ евангелист Марк. Най-отгоре в десния ъгъл виждаме орел, символизиращ евангелист Йоан, следван в долната част от бик, символизиращ евангелист Лука. Има много древна библейска традиция, датираща от преди книгата на пророк Езекиил (вижте Езекиил 1:4-10), свързваща тези четири същества с небесния трон. Книгата Откровение на Йоан възприема тази традиция (вижте Откровение 4:6-8), която Църквата, от свети Ириней, епископ на Лион (втори век сл. Хр.), приписва на евангелистите, защото точно както четирите същества носят божественото трон, където пожелае, така че евангелията носят славата на Господа на онези, които вярват в думите, съдържащи се в тях, и ги запомнят. Трябва да се отбележи, че изображенията на човек, лъв, орел и бик показват последователно най-мъдрите, най-благородните, най-бързите и най-силните същества на земята, които се подчиняват на своя Създател, за да предадат новината за спасението на всички човешки същества . Оттук виждаме, че в църквите евангелистите рисуват върху четирите централни колони символ на най-мъдрия, най-благородния, най-бързия и най-силния, който носи основата и структурата на църквата.

Създателят, заобиколен от херувимите, е изобразен в мощно, но спокойно движение, което отразява човешкия свят чрез пляскането на крилете на ангелите и тяхното стоене в различни посоки и накрая чрез движението на създанията, които изглеждат насочени към зрителя. Трябва да се отбележи, че иконата представя четирите Евангелия като изходящи от божествения престол и търсещи всички членове на човешкия род, за да познаят чрез тях нашия Господ Исус Христос и Неговия закон на спасението.

Тази икона ни дава няколко идеи с един поглед. Първо ни напомня, че Исус Христос е Господ и Върховен Учител, тъй като Неговата слава се простира не само в този свят, но и във всяко време и място. Освен това ни напомня, че Учителят е човеколюбец и благодетел към тях и следователно неговото естествено движение е движението на благословията и грижата. И накрая, иконата ни казва закона на Христовото царство, който се съдържа в евангелския текст, който призовава своите читатели да си простят и да си простят взаимно.

Исус Христос царува над църквата и целия населен свят и Той е цар завинаги. Ние намираме Неговия закон в Евангелията и Неговата първа воля е да спаси нас и всички хора. Това е посланието на иконата на Христос Вседържител и тя утешава сърцата ни винаги, когато я видим и видим някой да изпълнява нейното послание на земята.

д-р. Даниел Аюш
Богословски институт „Свети Йоан Дамаскин“.

рецензентът:

• Altaner, B. / Stuiber, A., Patrologie. Leben, Schriften und Lehre der Kirchenväter, Freiburg et al., 1993, pg. 110-117.

• Asurmendi, J., Ezequiel (CB 38), Estella, 21984, pg. 10-16.

• Фишер, Х., Die Welt der Ikonen. Das religiöse Bild in der Ostkirche und in der Bildkunst des Westens, Франкфурт – Лайпциг, 1996, стр. 12-28.

• Oesterreicher-Mollowo, M. (Ed.), Herder-Lexikon Symbole, Freiburg et al., 61998, pg. 10.128.

• Успенски, Л. / Лоски, В., Значението на иконите, Crestwood (NY), 21989, стр. 71-73.