А – Покаянието е постоянно състояние в живота на вярващия
Казахме, че кръщението въвежда човек в духовна арена, така че той е призван да се бори срещу силите на злото, които го атакуват отвън чрез сетивата му, които пораждат страсти. Затова той трябва да остави настрана всичко, което го държи далеч от любовта към Бог, и всичко, което го води към егоистични прояви, които изкривяват любовта към Бога и към братята, така че да може да остане победител в битката си срещу егоистичните желания и склонности.
Този постоянен опит за себеотричане, като се смяташ задължен на любовта към Бога и братята и се стремиш да им отвърнеш с любовта, води човека към постоянно покаяние и му отваря пътя към Божията благодат, точно както Йоан Кръстител проповядва покаянието подготви пътя за „този, който идва след мен“ (Матей 3:11), и той каза на хората: „Покайте се, защото наближи небесното царство“ (Матей 3:2). Поради тази причина Господ започна Своята проповед с думите: „Времето дойде и Царството Божие наближи. Затова се покайте и повярвайте в добрата новина” (Марк 1:15).
Покаянието не е спешен случай в живота на вярващия, а по-скоро постоянно състояние, което няма край в този живот. Или както казва свети Исаак Сирин: „Покаянието е необходимо за всеки, който желае спасение, както за грешниците, така и за праведниците. Съвършенството не познава граници, дори съвършенството на перфектния остава незавършено. Следователно покаянието остава непълно до момента на смъртта, независимо дали по отношение на неговото продължаване или по отношение на неговите дела.”
Можем да наблюдаваме това постоянно покаяние в живота на светиите от нашата църква. В тях няма и следа от фарисейство или самодостатъчност в личната святост и добродетел. Затова те винаги са живели в бдителност, подготовка и дълбоко покаяние. За Свети Антоний се казва, че когато остарял, казал на учениците си: „Дойде време да си отида, защото наближавам сто и петата си година“. Когато чуха това, те започнаха да плачат и да прегръщат и целуват стареца. Но светецът изглеждаше сякаш се мести от непознат град в истинската си родина, затова започна да им говори весело, като ги съветваше да не пренебрегват проблемите и да не изоставят ритуалите, а по-скоро да живеят така, сякаш ще умрат всеки ден . Той каза: „Аз вървя по пътя на моите бащи и виждам, че Господ ме призовава. Що се отнася до вас, бъдете будни и не се оттегляйте след дългия си аскетизъм, а по-добре се постарайте да запазите усърдието си, сякаш сега започвате. Познайте демоните, които ви заплашват, и знайте, че те са чудовища, но те са много слаби, така че не се страхувайте от тях, но бъдете вдъхновени от Христос и вярвайте в Него. Живейте така, сякаш всеки ден чакате смъртта.”
Животът на покаянието е човек да живее според тази заповед, виждайки смъртта във всеки момент.
Б – Тайнството на изповедта
Често говорим за покаяние, когато имаме предвид тайнството на светата изповед, затова сме го ограничили само до неговия тесен смисъл.
Всъщност, човек, който е повален от атаките на Сатана след кръщението, било чрез мисли или действия, е обидил любовта на Бог и Църквата, както и любовта на другите членове на Тялото Христово към него, като по този начин е причинил рана което оскърбява цялото тяло на Църквата. Църквата лекува тази рана, като прекъсва общението с човека, който я е причинил, да се опомни и да промени поведението си. И така беше тайнството на светата изповед.
Господ каза на своите ученици: „Истина ви казвам, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 18:18, 16:19). „Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. Той каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. На които простите греховете, простени са им, и на които задържите, задържат се” (Йоан 20:21-23).
Истината е, че не свещеникът прощава греховете, а самият Христос, заедно със свещеника и останалите членове на тялото, тоест цялата църква приема слабия член чрез тайнството на изповедта и го възстановява веднъж завинаги чрез тайнството на божествената благодарност.
Една от молитвите, прочетени от духовния отец в тайнството Света изповед гласи: „Бог да ти прости чрез мене, грешния, всичките ти грехове... Иди си с мир, без да се грижиш за греховете, които си изповядал. за мен.” Апостол Йоан потвърждава: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда. Ако твърдим, че не сме съгрешили, ние го правим лъжец и думите му не са за нас. Дечица, пиша ви, за да не грешите. И ако някой от нас съгреши, ние имаме Исус Христос праведния като ходатай пред Отца. Той е изкуплението за нашите грехове. Не само за нашите грехове, но и за греховете на целия свят” (1 Йоаново 1:9 – 2:2). Това „изповядване на греховете“ трябва да бъде пред тези хора, които са получили дара на Светия Дух за прощение на греховете в името на Христос, според неговата заповед (Йоан 20: 21-23).
C - Истинско признание
Как трябва да се изповяда един вярващ?
Свети Йоан Лествичник отговаря на този въпрос с думите: „Покажи раната си на духовния лекар. Кажете му и не се срамувайте: Вината е моя, отче. Това е моя рана. Случи ми се поради моята небрежност, не заради някой друг, нито човек, нито демон, нито тяло или нещо друго, а само поради моята небрежност. По време на изповед бъди като осъден и на вид, и на мисли. Сведете главата си до земята от срам и ако можете, излейте щедри сълзи върху нозете на доктора, сякаш са нозете на Христос...”
Изказванията на свети Йоан Лествичник ни напомнят думите на старозаветните пророци: „Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се покайте пред Господа, защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив...“ (Йоил 2:13). „Съгрешихме, извършихме лицемерие и съгрешихме, Господи Боже наш, във всичките Твои постановления“ (Варух 2:12). „И всички ние сме като нечисто същество, и правдата ни е като дреха на нечист човек, и всички сме изсъхнали като листа“ (Исая 64:6; вижте Данаил 9:5; Притчи 20:9). Истинската изповед дава на каещия се човек прошка на греховете и го връща в Църквата.
Но човекът отново излиза на духовната арена и е призван да продължи борбата за преодоляване на страстите, които нарастват по интензивност с греха, и те го притискат още повече, показвайки по-голяма сила, затова той трябва да се отвърне „от всичките си грехове посветен“, „спазвайте всички Божии заповеди“ и практикувайте „правда и милост“ (Езекиил 18:21, вижте 18:23-32, 31:10-20).
Духовният отец може да наложи на вярващия да извърши някои действия, които смята за необходими, за да се противопостави на опасността, произтичаща от желанията, за да му помогне в борбата с тях с цел окончателното му излекуване от тях. Те служат като лекарства за лечение, а не като възмездие или наказания.
Бележка под линия, свързана със заглавието на главата „Покаянието в нашия живот“: Вижте (Оригинали на духовната трансформация), от манастира Деир ал-Харф, Al-Nour Publications (издател).