О, неизразима Божия благост! Бог не само ни обича със Своята безгранична любов, но и търси нашата любов, смята я за достойна за признателност и прави всичко, за да я получи. Защо Той създаде небето, земята, слънцето, всички видими светове и несравнимата красота в невидимия свят с един знак? По една проста причина. За да можем да видим Неговата универсална мъдрост сред създанията и да Го обикнем. Човешките същества стават достойни за любов, когато показват доброта и мъдрост. Бог доброволно снизходи и стана човешко същество не само от любовта Си, но и защото искаше нашата любов. Той работеше като Бог и човек и използва всички методи, за да привлече сърцата ни към Него и да ги запали с огъня на Неговата божествена любов. Божият закон е закон на приятелството и работи, за да ни направи благодарни приятели. Следователно мислите ни трябва да са за Бога, а това не е трудно. Не е необходимо да проливаме пот, да се трудим, да харчим пари, да преминаваме през опасността от срам или да правим нещо, което води до вреда. Възможно е да вършим работата си и да мислим за Бог. Човек може да върши работата си и да обича Бог в същото време.

За да мисли човек за Бога, той не е принуден да търси убежище в пустинята, нито да промени диетата си, нито да използва дрехи, различни от тези, които използва, нито да си наложи закона на лишенията, който би повлиял здравето му, нито да извършва неотложни неща. Той може да мисли за Бог, без да губи нищо. Той може да прави това у дома. Когато Божията любов изисква умора и труд, човек трябва да работи много за тази любов. Човеци сме и умът ни е даден да мислим, защо не мислим винаги за най-доброто, тоест за Бог, от когото сме взели ума? Много хора мислят за бъдещето си, мислят за изкуство, за богатство и други важни неща. Нека занимаваме ума си с добри мисли, защото душата, която се занимава с добро, лесно се защитава от злото и запазва чистотата и святостта на дадената ни чрез тайнствата благодат. Добрите мисли предотвратяват навлизането на зли мисли. Тогава, който мисли за добри дела, се признава, че той не само ще остане в състояние на мисълта, но ще премине отвъд него към действие и ще направи това, което е най-добро и най-висше в живота му, обратното, злото и капризите лесно растат в душата на този, чийто ум е зает от грях и зло.

Обръщането на внимание на добрите мисли, които тласкат християнина към добродетелен духовен живот, заслужава пълна признателност. На Господа, който показа такава милост и направи всичко за нашето спасение, завиждат всички, които живеят възвишен живот, тясно свързан с добри мисли. Той завижда на бедните по дух, и на тези, които скърбят за греховете си, и на кротките, и на гладните и жадните за правда, и на милостивите, и на чистите по сърце, и на миротворците, и на всички, които са готови да претърпят гонения заради Христа и онези, които обиждат и потискат враговете. Всички тези хора ще се радват на благословен живот. Ако новото духовно възкресение на човека започва със свещени небесни мисли, то нетленният венец се сплита едновременно на небето. Рационалното изучаване на истината ще бъде безопасният и мирен път към небето, към вечния и благословен живот.

Умственото изучаване е необходимо за духовен напредък. Тези, които изучават с ума си живота на Господа, получават „обитаване в Духа“, като „не мислят повече от това, което трябва, но използват разума на мъдростта“ (Римляни 12:3). Те смятат, че Христос е станал беден заради нас . Той прие формата на роб и живя с роби, и той е Господарят, Той предпочете бедността, и той е безграничният Бог, който дарява богати блага, и той е Царят на славата. Той ходеше в окови и той е този, който развърза оковите на греха и освободи човешката раса от него. Той беше съден от онези, които престъпиха закона, и той е авторът и изпълнителят на закона. Той видя Този, на когото Отец беше дал „цялата власт“ (Йоан 5:22). Той видя несправедливи съдии и цял народ, който се бунтува в гняв срещу Него и прощава на убиец и крадец. Християнинът, който мисли за всички тези неща, не може да не смаже гордостта си и да не се смири. Арогантният човек се хвали с това, което прави, но когато мисли и научава за живота на Христос и неговите велики дела, той вижда, че делата му не струват нищо и не могат да бъдат място за гордост. Той ги вижда като недостойни да го освободят от робството на греха и той вижда, че не е достоен да поддържа независимо духовна свобода. Спасителят ни е освободил от греха чрез Своята скъпоценна кръв и ни е дал най-великия дар на свободата.