Свети Адриан е бил високопоставен офицер в римската армия. Той беше на двадесет и осем години, когато беше убит мъченически. Живее със съпругата си Наталия в Никомедия (Мала Азия – Турция), източната столица на императора, в началото на гоненията на Максимиан срещу християните. Императорът заповядал да арестуват двадесет и трима християни, които се скрили в пещера и ги подложили на всякакви мъчения. Когато Адриан присъства на сцената, той ги попита: „Поради каква причина страдате от тези ужасни мъчения?“ Те му отговориха: „Ние търпим всичко това, за да получим добрите неща, които Бог е подготвил за тези, които страдат за Него, и те са добри неща, които никога не са били чути от ухото или изразени от някой език.

В резултат на това духът на Адриан беше запален от божествената благодат, така че той помоли книжниците да добавят името му към имената на християните и изпя: „Ще имам удоволствието да умра с тях за любовта на Христос!“ Веднага му сложиха белезници и го хвърлиха в затвора да чака присъдата си. Когато съпругата му Наталия научила, че е арестуван, тя избухнала в сълзи, защото смятала, че е арестуван за нещо, което е извършил. Но когато й казаха, че той е арестуван за изповед на Христос, тя веднага облече празничните си дрехи и забърза към затвора. Тя прие оковите на Адриан, похвали неговата решителност и го насърчи да устои в изпитанията, които го очакваха. След като помоли останалите мъченици да се помолят за съпруга й, тя се върна у дома. Когато Адриан научил за смъртната присъда срещу него, му било позволено да се прибере и да съобщи на жена си датата на изпълнение на присъдата. Щом го видя свободен, тя помисли, че е освободен, защото се отрече от Христос, затова заключи вратата, за да не му позволи да влезе. Тя му каза: „Който се отрече от Мен пред човеците, Аз ще се отрека от него пред Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 10:33). Но когато той й разкри истината по въпроса, тя му се отвори, прегърна го и го последва до мястото на мъчението.

След няколко дни блаженият се явил пред императора. След като той смело изповяда вярата си в Исус, той беше жестоко бичуван. Наталия и другите мъченици му казваха: „Не се страхувай от мъчение. Болката не трае дълго, но облекчението е завинаги.“ Съответно Христовият мъченик остана непоклатим.

Когато светите мъченици били върнати в затвора поради невъзможността им да ходят, Наталия благоговейно се помазала с кръвта на съпруга си, сякаш се помазвала с по-ценно миро. Тогава дошли благочестиви жени и превързали раните на славните изповедници в тяхната тъмница. Когато императорът научи за това, той заповяда да не им позволяват да се приближават до мястото. Що се отнася до Наталия, тя се подстрига и се облече като мъж. Когато успя да влезе в затвора, тя се погрижи за мъчениците. Благочестивите жени направиха същото. Когато императорът научи какво са направили, той се разстрои, че затворниците имат някаква утеха, така че нареди пазарът им да бъде освободен с лейтенант. Така загинали под мъчения всички мъченици.

Дойде ред на Адриан и Наталия го скова. Когато му отрязали ръката, той предал душата си и се присъединил към хористите на мъчениците, които го предхождали.

Тиранинът наредил мощите на светците да бъдат унищожени с огън, но Наталия успяла да открадне отсечената ръка на съпруга си. Тогава внезапно се изсипа силен дъжд и потуши огъня. Един християнин на име Ефес успял да се сдобие със светите останки и ги пренесъл в Аргирополис, близо до Византия. Там тя е погребана с чест. Съобщава се, че императорът искал Наталия за негова съпруга, но чрез застъпничеството на свети Адриан тя оцеляла и се преместила в Аргирополис, където присъединила ръката на съпруга си към останалата част от тялото му. Тя живееше там с благочестиви жени. След това, след лека болест, тя заспа в Господа и се присъедини към мъчениците, когато видя мъжа си да умира в мъчения, тя живя в чистота, праведност и аскетизъм. така че тя заслужи да наследи небесния венец с него. Църквата ги прославя и техните събратя мъченици на 26 август.

Тропари в четвърта песен
Твоите мъченици, Господи, чрез усилията си придобиха от теб неизтощими венци, Боже наш. Тъй като те постигнаха вашата сила, те унищожиха узурпаторите и смазаха силата на демоните, които нямат власт. Чрез техните молби, Христе Боже, спаси душите ни.

Qandaq с четвъртата мелодия
Когато вложи в сърцето си божествените думи, думите на решителната жена, о, мъчениче Христов Адриан, ти побърза към мъченията и получи венеца с жена си.