Свети Евтимий е роден около 377 г. сл. Хр. в Мелитена, Армения, по време на управлението на император Грациан. Родителите му са били в напреднала възраст, когато се е родил. Баща му умира, когато е бил на три години. Майка му го представя на църквата и самата тя е ръкоположена за дякон.
Евтимий прекарва младостта си в изучаване на Библията и е наставляван от баща си Акакий, който по-късно става епископ на Мелитена. Неговият учител го ръкополага за свещеник и му поверява грижата за манастирите, принадлежащи на неговата епархия.
На двадесет и девет години той отива на поклонение в Йерусалим. След това пътува до областта Фара, на седем мили от Йерусалим, където среща отшелник, свети Теоктист (чийто празник е на 3 септември). Пет години по-късно двамата спътници отиват в пустинята, където престояват известно време. Когато славата им се разпространява и броят на търсещите монашески живот се увеличава, той построява лавра, поверявайки грижите за нея на Теоктист – лавра е група отшелнически места, обграждащи централна църква. Междувременно Евтимий се оттегля в пещера и напътства онези, които идват при него и му се изповядват, учейки ги за живота в Христос.
В името на Исус Христос чрез него се случили много изцеления. Едно такова изцеление било на сина на бедуински водач, което довело много от тях до вярата в Христос и до искането на кръщение от Евтимий. Нашият светец веднага определил ъгъл на пещерата за кръщелен купел. Бащата на момчето бил кръстен и наречен Петър, както и зет му Марис. Евтимий им поучавал и проповядвал, след което те си тръгнали, с изключение на Марис, който станал монах, а по-късно игумен на Лаврата. Съобщава се, че много бедуини били обърнати във вярата и кръстени чрез Петър, който бил ръкоположен за техен епископ.
Когато Евтимий бил на осемдесет и две години, Сава (чийто празник е на 5 декември) дошъл при него, желаейки да се присъедини към него. Евтимий, по Божията благодат, знаел какъв велик човек ще стане Сава през живота си. Тъй като не го приел поради младата му възраст, го изпратил при Теоктист, казвайки: “Приеми този млад човек, напътствай го и го води внимателно по пътищата Господни, защото ми се струва, че той ще постигне голям напредък в духовния живот.”.
Той почина в Господа, сит от дни, на деветдесет и шест години. Това се случи на 20 януари 374 г. сл. Хр. и Църквата го почита в деня на смъртта му.
Тропари в четвърта песен
Радвай се, дива, която не си раждала, ликувай, ти, която не си преживяла раждане, защото страхът от желанията на Духа е умножил твоите деца, тъй като Той ги е посадил в добро поклонение и ги е възпитал във въздържание за усъвършенстване на добродетелите. Чрез Неговото ходатайство, Христе Боже наш, спаси душите ни.
Творението се радва на Твоето почетно рождение и в Твоето божествено споменаване, о, праведниче, се наслаждава на Твоите многобройни чудеса. Дарувай ги изобилно на душите ни и ни очисти от скверната на греховете, за да пеем Алилуя.