Истинската същност и истинският живот на човека не произтичат от земните данни, а от самия Бог, Триединните Личности, защото човекът е образ на Бога. Ако искаме да търсим истинския човешки живот, трябва да се приближим до Бога и да вкусим от живота Му. Животът близо до Бога е единственият „естествен“ живот, тоест отговарящ на истинската природа на човека. Що се отнася до стоенето далеч от Бог, това е „неестествен“ живот.

Християнинът е свещеник с тялото си и с цялото си същество. Той е призован да принесе себе си и всичките си дела в жертва на Бога, а с това и цялото творение. Личният живот на християнина се превръща в свидетелство за Божието присъствие и действие в човека, така че всеки, който види начина му на живот, заключава, че Христос живее в него и че той не е обикновен човек, а гражданин на Царството Божие . По този начин цялото му дело и живот се превръщат в постоянна богослужение и възвръщат първоначалния смисъл, който са имали в Божия рай.

لا نقصد بمعرفة الله، إدراكه بالمنطق، بل اللقاء الشخصي معه. فعندما يستسلم المرء بكليته لله ويرغب في لقائه وتحنُّ إليه نفسه، وبعد أن يجتاز غيمة الجهل المظلمة، يأتي الله إليه فينير كل شيء حوله ويعتلن له