Човек, който е просветен от божествени, несътворени действия, „озарява в сърцето си знанието за Божията слава, онази слава, която е на лицето на Христос“ и той става „участник в божествената слава“ и „участник в святостта на Бог.“ Християнинът, който живее в Божията благодат, става „член на тялото Христово“, тоест част от въплътеното тяло на Бог, той живее същия живот като Христос и излъчва божествена светлина

ينبغي أن نميّز إذاً بين جوهر الله وبين أفعاله الإلهية. فالإنسان لا يستطيع أن يعرف جوهر الله، إنما بإمكانه أن يعرف أفعاله أو قدراته التي لا تنفصل عن جوهره. ولهذا شبّهها الآباء بشعاع الشمس الذي يعمل خارج نطاقها (الشمس) مع انه غير منفصل عنها