Църквата е връзката между самите хора и между тях и Бога под формата на партньорство, съществуващо между Светата Троица. В този смисъл е имало Църква в рая, но грехопадението на човека от първото причастие е довело до Църквата се премества от рая на земята.

Светият Дух не е чужд на природата на Отца, тъй като идва от Неговата същност, което означава, че и двамата са от една същност. Човек не може да достигне до тази истина сам. Той трябва да бъде ръководен от самия Свят Дух и ние не можем да му поставим граници или да го отделим от Отца и Сина.

عندما نتحدث عن عمل الله في الزمن، لا نعني أن الخليقة عمل مباشر لجوهر الله. وبكلام آخر، أن الخليقة التي أوجدها الله المثلث الأقانيم في الزمن ليست نتيجة الجوهر الإلهي، بل ثمرة إرادة الله المثلث الأقانيم.

Човек няма да може да познае божествената истина, тоест няма да може да познае същността на Бога, а познава само несътворените Божии действия, тоест Неговите ефекти. Но църковната традиция и Библията говорят за конкретни явления на Бог, най-важното от които е явяването Му на Авраам под формата на три ангела. Отците на Църквата казват, че това събитие е първото появяване на Света Троица в Стария Завет

لا نقصد بمعرفة الله، إدراكه بالمنطق، بل اللقاء الشخصي معه. فعندما يستسلم المرء بكليته لله ويرغب في لقائه وتحنُّ إليه نفسه، وبعد أن يجتاز غيمة الجهل المظلمة، يأتي الله إليه فينير كل شيء حوله ويعتلن له

“ما هو الحق؟” إن هذه العبارة لا تطرح السؤال بالشكل الصحيح. فالحق ليس شيئاً أو معنى مجرَّداً، ولهذا لا نستطيع أن نسأل: (ما هوا لحق). أن الحق ليس شيئاً بل هو شخص، والسؤال الصحيح يجب أن يكون (من هو الحق؟)