Книгата на Йона в Библията се намира на пето място сред 12-те малки пророци и съдържа четири кратки глави, написани под формата на интересна история, която разказва връзката на Йона с Бог и неговото послание сред езичниците в Ниневия, столицата на Вавилон по онова време (понастоящем Ирак). Книгата е свързана с пророк Йона, син на Амитай, който е споменат в 4 Царе (14:25) и е известен с крайния си националистически дух и близостта си до идеята за „обетованата земя“. Йона е типичен герой, който представлява група хора, които страдат от въпрос, който носят дълбоко в себе си в момент, когато Бог ги моли да си спомнят Неговата любов и милост, за които са говорили пророците, и да не ги правят според техните стандарти и според на това, което е съгласно с тях.

В първа глава намираме Йона да бяга с лодка от посланието, което Бог му е поверил, изправен пред морска буря, а езическите моряци изглеждат по-религиозни от него. Във втора глава Йона бяга от корема на кита след три дни, моли се от Псалмите и е убеден в своята мисия. В трета глава на хората от Ниневия се дава добра вест и те вярват в Бог и се разкайват за злините си, така че Бог им прощава. В четвърта глава откриваме, че Йона е ядосан, защото Бог имаше състрадание към езическия народ на Ниневия, така че Бог го научи по образователен и образен начин (историята на унижението), че спасението е за всички хора, а не само за Израел. Ние извличаме от тази история два урока: страданието на Пророка, когато Бог го избра и го подложи на изпитание, докато той се страхуваше да преподава учение, което противоречи на преобладаващото вярване.Историята също ни учи, че Бог е милостив и състрадателен и обича своя верен народ и обича и езичниците и се стреми да ги спаси. Спасението включва всички хора и не се ограничава само до евреите.

В Книгата на Йона не намираме нищо, което да ни позволява да определим времето на нейното написване. Библейските учени смятат по няколко причини (литературни, исторически, богословски...), че източникът му е средата на пети век пр.н.е. Езикът на книгата и нейният състав принадлежат към епохата на класическия еврейски език, тъй като са близки до езика на Ездра, Неемия и Хрониките, които са писания, появили се през четвърти век пр. н. е. В нея има много арамейски изрази, което означава, че евреите са се върнали от изгнанието си във Вавилон, а гръцките думи липсват в книгата, което показва, че елинистичната цивилизация все още не се е разпространила в Палестина. Следователно ние сме във време, притиснато между завръщането от плен и преди разпространението на гръцката цивилизация. Това е периодът, в който националистическият дух овладява вярващите, завръщащи се от изгнание, което ги кара да мразят езичниците и да ги смятат за нечисти, те изгонват чужди жени от средата си и прогонват самаряните, чиято кръв е станала нечиста чрез смесване с чужда кръв. Общността се затвори в себе си в пълна твърдост: Няма святост освен в Йерусалим и Богът на бащите е единственият Бог на Израел.

В тази атмосфера, тежка от омраза, Бог се появява в книгата на Бонан и моли своя пророк да отиде в Ниневия, градът, който е преследвал неговия народ и неговия народ. Йона отхвърля Божия призив и се бунтува срещу него, защото Бог иска от него да направи нещо, което противоречи на официалната теология, в която са вярвали евреите от онези дни. Писателят на Книгата на Йона е човек, вдъхновен от Бога.Той идва от древното откровение и смята, че цялата вселена е истинската Обетована земя.Това е, което разбива целия вкаменен манталитет, в който истинският Бог няма отношение към своя концепции и дефиниции. Той (т.е. книгата) например пренебрегва привилегиите на жителите на Йерусалим и не споменава техния град или Юда. Това показва, че спасението на Ниневия и спасението на Израел са в очите на Бог , едно съобщение. Йона - който е образ на фанатично вярващ, който не може да издържи това, което Бог иска от него - се опитва да избяга от лицето на Бог, защото спасението на езичниците не означава нищо за него.

Авторът на Книгата на Йона описва по образователен начин езичниците (моряците, хората от Ниневия) като по-религиозни от самите евреи (които Йона представлява в книгата) и по-хуманни. Това разкрива еврейския национализъм и погрешното им отношение към Бог. Трагедията на Йона е трагедията на човек в конфликт със себе си и със света.Докато той изповядва, че вярва в Бог, Бога на Израел, той бяга от лицето Му, забравяйки, че се бунтува срещу Него. Следователно грешката на Йона – и неговото обкръжение – не се основава на външното му отношение към Бог, а по-скоро на връзката му със самия Бог и факта на неговото познание за Него. Той (Йона) не иска Бог такъв, какъвто Бог определя себе си, а какъвто иска да бъде грешният Израел. Въпреки че признава, че Бог, Богът на бащите, е „благ и милостив Бог“ (Йона 4:2), той изобщо не иска Неговата милост да се простира върху враговете на Израел или Неговата любов да превишава Границите на Израел.

Йона се отличава от езичниците и смята, че неговият народ има пълното право да си присвои Божията любов и милост. Той - и евреите от неговото време - бяха в същия грях, защото не видяха, че Божият избор за тях е избор, вкоренен в Неговата свободна любов и че в него няма заслуга за хората или техните добри дела, и че това самият избор – понеже беше свободен – предполагаше спасението на целия свят.

Книгата на Йона е тълкуване на учението на Бога на Изхода, което е отхвърлено от завръщащите се от изгнание евреи. Богът на Израел е Бог на милостта и състраданието (както Той самият каза на Моисей, Изход 34:6-7) не само към евреите, но и към всички хора. Той не се отнася към никого според закона на идеалите, а по-скоро според закона на любовта. Проблемът на Йона и всъщност проблемът на света и повечето християни днес е, че те не вярват, че „Бог е любов.” Той е тази разпъната любов, която „не търси своето” и която винаги чака „отдалече " за завръщането на грешника, докато той се върне. Това е безплатна любов, но е и спасителна, защото иска Всички хора да стигнат до "познание на истината".

Ако четем Книгата на Йона, нека помним, че Бог не иска да имаме работа с Бог, който сме измислили и да приемем Бог за Неговата уникалност, дори ако волята Му е различна от нашата.

Моят енорийски бюлетин
Неделя, 15 септември 1996 г
Брой 37