Истинската същност и истинският живот на човека не произтичат от земните данни, а от самия Бог, Триединните Личности, защото човекът е образ на Бога. Ако искаме да търсим истинския човешки живот, трябва да се приближим до Бога и да вкусим от живота Му. Животът близо до Бога е единственият „естествен“ живот, тоест отговарящ на истинската природа на човека. Що се отнася до стоенето далеч от Бог, това е „неестествен“ живот.

حياة القدّيسين هي حياة المسيح نفسها، المستمرة عبر الدهور. ونحن نتّحد بهم على أساس الطبيعة البشرّية التي أصلحها المسيح بتجسّده وموته وقيامته. ففي الليتورجيا الإلهية، وخاصة سرّ الشكر، نشترك في حياة المسيح وأحداثها وفي حياة القدّيسين، لأننا كلّنا، المسيح والقدّيسون ونحن، جسد واحد، وكلّنا “واحد في المسيح يسوع”

Божието Слово, втората ипостас на Света Троица, влезе в сърцето на света, освети го и го накара да преживее нова ера или нова ера, епохата на Царството Божие. Самият Господ е потвърдил, че Царството Божие не е свързано само с бъдещето, а че вярващият християнин го живее отсега нататък. Но сегашното време е различно от всеобхватното Царство Божие и е само образ или въведение към него. Царството ще блесне в целия си блясък в последните времена, когато Господ дойде.

Смъртта е резултат от новото състояние, в което човекът премина след грехопадението, и е причинена от греха. Така той стана враг на човека. Но този живот е просто хотел. Ние влизаме в него и прекарваме целия си настоящ живот в него. Но се стремим да го оставим с добра надежда. Не трябва да оставяме нищо тук, което може да ни липсва там.

Следователно войната на Църквата не е срещу тялото, а срещу неговите желания. Ако човекът на новото творение бъде освободен от покварените си желания, неговите сетива и цялото му тяло ще станат чисти и светли и всичко около него ще грее от любовта и славата на Бог. В житията на светиите на нашата Църква има примери за избавление от робството на страстите

يتّضح أن إشارات العهد القديم المسبقة لا تدل على حدث صلب المسيح وحسب، بل على علامة الصليب نفسها، أي “علامة ابن الإنسان” التي ستكون محدَّداً راية النصر عند مجيء الربّ المظفر. صليب الرب تعبير عن محبة الله غير المحدودة، وعن قيمة الإنسان غير المحدودة في آن، فما من تعبير عن محبة الله أعظم من الصليب، وما من ارتقاء للإنسان أعظم من ارتقائه إلى حقيقة الصليب.

لقد مُنع شعب العهد القديم من صنع الأصنام وعبادتها، هناك عدة نصوص توضح هذا الأمر، إلا أن بعض الهراطقة يفصلون الجزء الأول من تلك النصوص عن الثاني ويحرِّفون تفسيره. ظهر الله في العهد القديم بواسطة الأفعال، وتكلم بأفواه الأنبياء. أمّا في العهد الجديد فقد تجسَّد كلمة الله “ورأينا مجده”، وأقام علاقة شخصيّة معنا، لذلك نستطيع أن نصوِّر شخص المسيح في الأيقونة.