Туристи между земята и небето
[div3 class=”quote” class2=”quote-l” class3=”quote-r”]
Много хора си представят човек като турист, който се лута зад нуждите си, духовни или материални. Човекът е търсещо или скитащо същество! Това е изразено от пророк Данаил, като казва, че човекът е „човекът на желанията“. В сърцето на това същество винаги има копнежи, които го карат да преследва това, което обича.
Но мнозина не могат да си представят Бог като турист. Защото Бог, според философията и религиите като цяло, е „фиксираното” и непроменливо същество и защото любовта означава стремеж към нещо, което липсва. Дай боже нещо да не му липсва! Ето защо Бог не може да има любов и страст в Него (ако тези човешки изрази са допустими за използване). Бог е добър в природата Си и това означава, че природата Му е любяща – добра!
Но християнството е религия на любовта и свободата. Любовта към Бога и човешката свобода. И двете думи (любов, свобода) означават, че Бог се движи, а не е статичен, и че Той ни търси, сякаш ние Го търсим. Той следва свободните ни стъпки. Това проследяване не пише съдбата, а по-скоро се лута зад любимия човек по изгубените стъпки на последния много пъти, а друг път целенасочено. Божията любов е страст към човека, така че е нежно „преследване“! Бог също е турист.
Бог винаги се обръща към нас и търси, и когато ние се обърнем към Него и Го срещнем, ние живеем живота си в нашето достойнство и тогава „Църквата” се постига!
Там, в църквата, двамата туристи се срещат влюбени и Бог дава благодат, а човекът предлага чистота.
Това е пътуването между небето и земята и в двете посоки.
[/div3]
